Преди няколко дни ми се наложи да отида на родителска среща в детската градина. По принцип съм минала през това „губене на време“, тъй като големият ми син посещаваше същото детско заведение, обаче сега го приех дори ентусиазирано.
Отидох, поставиха ме точно пред широко отворен прозорец и ми връчиха една купчина с бланки, които трябваше да попълня. Усмихнах се широко, защото си казах на ум „ей, колко са експедитивни тез госпожи!“.
След първия половин час още не бяхме стигнали до същественото – събирането на пари, а дори не бяхме преполовили онзи документ, който ни четат всяка година – правилника. Стигнахме обаче до първия скандал – майка беше дошла с двете си деца, защото нямало на кого да ги остави.
Едната учителка (лошата) веднага влезе в роля и я нахока – някъде между 10-и и 12-и параграф на правилника, че това било среща за родители, а не за деца. Все едно майката не знае. Съответно на майка й се наложи скоропостижно да си обере крушите, тъй като нямаше как да възрази – това наистина беше среща за родители, друг е въпросът защо просто не й позволиха да остави децата на двора, за да си играят.
В същото време една от напористите майки (винаги има по няколко такива) суфлираше на госпожата – „не може така, нищо не се чува от децата в стаята“. Интересно какво точно имаш да чуваш, при положение, че правилникът ще бъде залепен на ТАБЛОТО (това е най-важното място във всяка детска градина) и всеки ще може да се запознае с точката, която го интересува най-много и всички останали, които не го интересуват.
И така, всичко продължи в същия дух, но вече една от нас отпадна. „Лошата“ продължи да говори, основно за себе – подробно, но за сметка на това и отегчително. В момента, в който стигна до поредната история за внучка й и за нея самата, усетих, че не мога да си мърдам врата, заради отворения прозорец. Опитах се да се преместя на друго столче, но ми беше казано императивно, че като съм си седнала там не мога да обикалям цялата стая, когато си пожелая – ето затова децата ни нямали дисциплина.
Преди да дойде сюблимният момент със събирането на парите вече в мен се надигаше еретичната идея, че детето ми не е добре да стои много време при тази госпожа!
И така дойдохме си на думата – започнаха да се обсъждат и парите, които трябваше да съберем. Сумите варираха между 100-200 лева, а ако искаме да купим нови гардеробчета, да оправим двора и да купим нови легла ще трябва да съберем по още 200-300 лева. Замислих се, „абе, аз не купувах ли легла преди точно четири години?“. Явно го бях изрекла на глас, защото изведнъж „лошата“ застана пред мен и ме подхвана на висок глас, че ако знам повече от НЕЯ, защо въобще съм дошла на тази родителска среща?! Очаквах всеки момент да ме изправи в ъгъла с гръб към останалите…
Минахме през темата за парите, дори ги бях извадила и аха да ги дам, когато „лошата“ се провикна – „и ако видя някое от децата ви с памперс в групата ми ще го изгоня – да не съм ви чистачка, че да чистя лайна!“. Станах, тръгнах и повече не се върнах – така приключи моята първа родителска среща във вече бившата детска градина на сина ми.
