Не искам да имам деца и за мен това е правилно

| от Маргарита Кили |

Откакто се помня, никога не съм искала да имам деца, и като се замисля по въпроса, още от ранна възраст много неща са ми го подсказвали.

Когато бях дете, отбягвах куклите и си играех с безбройните плюшени играчки, които изпълваха стаята ми. Като най-малкото от четири деца, нямах опит с бебетата, тъй като видаги аз съм била бебето. Това може би също е изиграло своята роля.

Докато времето минаваше, очаквах, че майчинският ми инстинкт ще се включи, все пак съм жена, нали така? Създадена съм, за да дам живот.

Оказва се, че биологичният ми часовник е дошъл без батерии, защото инстинктът, който тласка толкова много жени към майчинството, така и не се появи при мен.

На 33 имах проблясък – осъзнах, че е време да се вслушвам в себе си, а не във външните сили, които ми казват, че това, което трябва да искам, е да имам бебе. Че всъщност искам да живея без деца.

Точно тогава направих съзнателен и обмислен избор да нямам дете, приемайки, че това е правилното решение за мен.

В свят на детски площадки и родители, понякога е трудно да се ориентираш, но това да не искам деца е част от това, което ме прави човекът, който съм и в много отношения се гордея с избора си.

Въпреки че все повече жени избират да нямат деца, обществото продължава да ги съди сурово.

Заложено ни е да се възпроизвеждаме и ако една жена не го прави, тя е грешка в матрицата, аномалия, някой, който трябва да бъде третиран с подозрение. И разбира се, разпитван непрекъснато:

„Какво, ако някой ден съжаляваш?“

Мисля си, че бебе „за всеки случай“ не звучи като най-добрата причина да създадеш живот.

„Ами когато остарееш?“

Колкото и да е страшна идеята да останеш напълно сам, децата не трябва да действат като застрахователна полица при остаряване.

И разбира се, любимият въпрос:

„А не смяташ ли, че е егоистично?“

Хората решават да имат деца по същата причина, поради която решават да нямат – заради себе си.

Обмислила съм решението си от всички страни и далеч от идеята да съм егоист, мисля, че действам отговорно. Обмислила съм всички последици от това какво означава да създам дете и съм преценила, че е най-добре да не го правя.

Не знам защо личните ми избори тревожат толкова много хора и понякога си представям как разпитвам родител по същия начин сякаш мотивацията му може да бъде обект на дебат.

„А какво, ако съжалиш, че имаш дете?“

„Не мислиш ли, че е егоистично, след като според науката да имаш дете е една от най-големите заплахи за околната среда?“

„А какво, ако остарееш и детето е източило банковата ти сметка и ти е стопило нервите?“

Обичайно се приема, че хората, които нямат деца, заслужават съжаление, защото не могат да бъдат щастливи с големите си, празни животи. Попитайте Дженифър Анистън.

Факт е обаче и че това да имаш деца не те прави автоматично щастлив.

Изследване от 2016 г. показва, че да имаш деца те прави по-малко щастлив от това да нямаш деца. По-рано тази година Пол Долън, преподавател по поведенческа наука в Лондонското училище по икономика и политически науки, заяви, че да имаш деца може да бъде положително изживяване за някои, но за много други хора не е. Той обяснява, че статистически погледнато, неомъжените жени без деца са най-щастливата част от населението.

Като представител на тази група, бих потвърдила – да, наистина съм щастлива. Щастлива ме правят семейството ми, страхотните ми приятели, партньорът ми, когото обожавам. Нямам нужда от дете, за да постигам нещо. Чувствам се завършена такава, каквато съм.

Това не значи, че съм напълно лишена от съмнения. Въпреки че съм сигурна в избора си, винаги ще изскачат въпросите „Какво ако…“. На 41 години съм и детеродният ми прозорец е на път да се затвори завинаги.

Понякога се чудя как би изглеждал животът ми с деца, но любопитството ми не е достатъчно, че да се гмурна в идеята и да стана майка. Разбира се, хората казват, че никога няма да позная любов като тази. Но няма как да усетиш липсата на нещо, което не познаваш, а и не мисля, че да бъдеш майка значи да се превърнеш във всезнаещ специалист по любовта. Познавам любовта и знам как да обичам. Ако избереш да станеш родител, ще те подкрепя и ще ти помахам щастливо, докато отплаваш с кораба на майчинството. Аз обаче ще остана на брега.

Вместо да съжалявам за това, което пропускам, избирам да празнувам всичко в живота си. Нямам нужда да имам всичко. Това, което имам, ми е достатъчно.

 
 


Повече информация Виж всички