Забелязали ли сте колко е нечестен животът? Всеки ти казва, че стига да искаш нещо достатъчно силно, цялата вселена ще ти съдейства то да се случи.
И в следващия момент ти си мечтаеш за сватба в скромно френско шато с 200-300 гости, Цеца зад микрофона и Рачков за водещ, гълъби в небесата, 20-минутна заря в полунощ и рокля, обсипана със Сваровски.
Сблъсъкът с живия живот обаче ти дава да разбереш, че само с желание не става, искат се и пари. А ако човек много силно иска пари, все има как да ги намери, като най-честите начини за това са тегленето на кредити – от банкови, през бързи до заем от роднини и приятели. И така в един момент вече ти имаш средствата за сватбата-мечта, но се оказва, че ще трябва да си я изплащаш за един стабилен период от време.
Заслужава ли си да теглиш кредит, за да си направиш сватбеното тържество така, както го искаш?
По този въпрос има толкова отговори, колкото и различни мнения за сватбите като цяло.
Едни ще кажат, че това е напълно излишно и нямате нужда от подпис, за да сте семейство. Друг ще репликира, че щом се обичате, защо да не го ознаменувате истински? Трети ще заяви, че иска да се ожени, но да го направи „както трябва“, което означава събиране на роднини от цялата страна, наемане на огромен ресторант, оркестър и хоро пред блока, за да „се отсрамим пред комшиите“. Четвърти пък ще се задоволи и с подпис в гражданското и почерпка с шепа приятели в някой бар.
Истината е, че вие сами си решавате дали ще слагате подпис или не, но когато става дума за харчене на пари за житейски събитие (абитуриентски бал, сватба, кръщене и т.н.) българите са ненадминати в разсипничеството. Сякаш има някаква тайна награда, към които всички се стремят, а условието е кой ще се „изхвърли“ най-силно.
Банките умело използват тази странна черта в националния ни характер и веселите им реклами щедро те уверяват, че можеш да получиш всичко, което искаш, тук, сега и веднага, без да трябва да чакаш, да се мъчиш и спестяваш. Нужна е само лична карта, одобрението идва до няколко часа.
И така се стига до моменти, когато деца с тройки на матурите празнуват завършване на 12 клас в рокля за 500+ лева, младоженци си казват „Да“ на тържества за десетки хиляди левове, а после живеят в панелка заедно със свекървата или тъщата, а момчета карат нови беемвета, за да свалят мацки, които после нямат къде да заведат, защото лизингът за колата не им позволява да излязат на квартира, пък и е по-изгодно до полата на мама.
Специално със сватбите (и баловете) проблемът идва от грешно създадените представи, а именно че ако не вдигнеш голяма патардия, все едно нищо не си направил. Трябва да я има цялата суетня, плюс излишно скъпите рокли и костюми, които в крайна сметка винаги изглеждат еднакво, а за проява на добър вкус се счита, ако цветът на пердетата в ресторанта и салфетките на масата съвпада с букета върху сватбения автомобил и роклите на шаферките.
Каква ще е цената на цялото това нещо няма значение, защото „то е веднъж в живота!“
Реално, поводи за щастливи събития и шумни тържества можем да имаме всеки месец, стига да искаме (то не са рождени и именни дни, църковни празници, Ден на майката, бащата, палачинката и т.н.). Горчивият привкус от финансовия дисбаланс обаче остава дълго след като махмурлукът е вече отминал.
В крайна сметка всеки има глава на раменете си, за да може да преценява за какво, как и кога да харчи парите си (тези, които има или който очаква да получи).
Хубаво е обаче, когато по-често реагираме като големи, зрели хора, а не като малки деца в сладкарница с 5лв в джоба. Защото именно умението за успешно управление на личните финанси е разликата между адекватните хора и заблудените такива.
