От което нямаме нужда
Този текст ще ядоса някои жени, сигурна съм. Ще има такива, които ще се сърдят и ще си кажат: „Ама, коя е тази, защо пък нейното мнение да е важно?“. Понеже не съм чак такъв егоцентрик, няма да стъпя само на собствените си вярвания. Ще използвам доводи и факти, за да ви разкажа защо не всеки има право на мнение.
За да не тръгнем още от началото в грешна посока, ще поясня. Разбира се, че можете да си мислите каквото си искате, дори да вярвате в еднорози. Вашето необятно съзнание и въображение не са на прицел в този текст. Тук говоря за неописуемо компетентните жени по форуми и социални мрежи, които натрапват какви ли не безумни теории, защитени от железните аргументи: „Аз така мисля“ и „Всеки има право на мнение“. Не че нещо, но това не са никакви доводи, нали знаете?
„Всеки има право на мнение“ е наистина удобен параван, ако искате да влезете в спор, за който изобщо не сте подготвени и в общия случай не знаете нищо. Вероятно е въобще да не сте чели литература по темата, а може и да имате познания, събрани на пейката в парка от други като вас „модерни“ жени. Винаги има какво да кажете срещу ваксините, без да знаете какво означава терминът „колективен имунитет“, а когато трябва да цитирате източника на вашата висша образованост, това е уебсайт, пишещ заглавията си с главни букви и много удивителни. Освен това, от известно време сте веган и смело налагате вярванията си и на другите, въпреки че преди две години сте хапвали сръбска скара и на закуска. Опитвате се да убедите други майки да хранят бебетата си на 7 месеца със спелта и елда, защото вие самата се чувствате страхотно и вече ви е много по-леко на душата. Ако в спора се намеси някоя по-авторитетна от вас личност, като лекар например, започвате бавно да отстъпвате с дежурните „На нас ни се отрази добре, но не претендирам, че ще е така за всички“, „Всеки организъм е различен“, „За себе си и детето си така съм решила“.
В крайна сметка, не допринасяте с нищо полезно към която и да е тема, в която се включите, но желаете да сте чута и подкрепена. Понеже отнякъде сте чули, че всички жени могат да произвеждат кърма, заклеймявате всички, които по някакви причини не са дали от тази манна небесна на бебето си. Направо сте си лекар без диплома. Ето защо, винаги се включвате със съвети за лекарства – от силни антибиотици до хомеопатични капки. Ако не можете да изходите от собствения си богат опит по дадена тема, винаги имате познат на приятелка на леля ви, на когото се е случило или не въпросното нещо. Съобщавате ваши или чужди преживелици като неопровержими факти, без да ви мигне окото, а когато стане напечено, веднага се скривате под магическата сила на фразата „Всеки си има мнение“. Е, по това доста приличате на Доналд Тръмп. Той е известен, гордейте се.
В интервю по ABC News през декември миналата година водещият Джордж Стефанополус хвърля един горещ картоф към вицепрезидента на САЩ Майк Пенс – моли го да коментира твърдението на Тръмп, че би спечелил обществения вот в изборите, ако не са били милионите хора, които са гласували нелегално. Естествено, Стефанополус нарича това твърдение неоснователно, защото то не е подкрепено от никакви доказателства от страна на Тръмп. „Отговорно ли е президентът да прави такива неверни изказвания?“, водещият пита в ефир. Майк Пенс е притиснат да защитава безумното твърдение на Тръмп, с което той не се справя добре. В крайна сметка, без да има как да излезе от ситуацията, Пенс изгражда защитата си по най-лесния начин – съобщава на всички, че президентът „има право да изказва мненията си“. Теза, която известният философски преподавател Патрик Стоукс, определено не би подкрепил.
Стоукс преподава в университета Дийкин в Австралия и неговото послание към студентите в първия им учебен ден е: „Нямате право на мнението си“. Причината за тази рязка провокация според преподавателя е студентите да се научат да констриурат и защитават тезата си в спор.
„Проблемът с „Имам право на мнение“ е този, че прекалено често се използва, за да защити вярвания, които би трябвало да загърбим. Фразата започва да означава „Мога да кажа или мисля каквото искам“ и така спорът би трябвало да се прекрати, за да не стане неуважителен“, обяснява Стоукс.
“Имам право на мнение“ се смята за логическа заблуда. Мнението е възглед или преценка за нещо. Така че, по дефиниция самото мнение върви заедно с определена степен на несигурност или субективизъм, и да го използваме като защита в спор работи само в някои случаи“, продължава преподавателят. „Няма начин да спорите с мен, ако мисля че джинджифилът има ужасен вкус. Вие може и да харесвате джинджифил, но това, че аз не го обичам, е неоспоримо. Въпреки това, ще имате пълно право да спорите с мен, ако кажа, че глобалното затопляне е глупост. Все пак, има огромни научни доказателства, които да показват, че има много малко несигурност в „мнението“, че глобалното затопляне се случва“.
“Ако „Всеки има право на мнение“ означава просто, че никой не може да спре хората да мислят и казват каквото поискат, тогава тази фраза е вярна, но доста тривиална. Никой не може да ви спре да кажете, че ваксините причиняват аутизъм, без значение колко много пъти това твърдение е опровергано“, обяснява Стоукс. „Но ако „право на мнение“ означава на възгледите ви да се гледа като на сериозни претенденти за истинност, тогава тази фраза е определено грешна“.
С последните мъдри слова искам да помоля всички дами, които имат толкова много време да споделят ценния си опит в уеб пространството, да преустановят тази своя практика. Фалшивите новини, както и повсеместната неграмотност, са навсякъде около нас и без вашата намеса. Не ни трябват контакти на врачки, истини за прераждането, начини да запишем детето си на ясла без ваксинации. Когато става въпрос за важните неща, нямаме нужда от мнения, които не са подкрепени с факти и доказателства.
Знам си сега, че се сърдите, но всеки има право на мнение, нали?
