От началото на юни месец топлата вода в района, който обитавам, отсъства. В подобни моменти се потупвам по рамото и се поздравявам на ум за избора да сложим бойлер при поредния ремонт вкъщи. Останалите съседи търчат при баби, приятели и майки, за да могат да се изкъпят, „ако имат нещо важно“ в съответния ден.
Вчера най-накрая стана ясно, че топла вода в Централната градска част – има. Всички под команда влезнахме в баните, за да измием тримесечното трупане на кир по телата ни. Вече се замислям, когато влезна в метрото и ме лъхне неприятна миризма, че може би хората не са нечистоплътни, а просто нямат топла вода за пореден месец.
Тази сутрин топлата вода отново беше изчезнала като с магическа пръчка. Оказа се, че има авария. Страхотно. Пуснаха я за един ден, да се подмием и след това отново на режим.
Тъй като следвам страницата на Топлофикация ЕАД в социалните мрежи бях информирана за случващото се. Странно, но този път не се ядосах – някак си приех новината доста спокойно и уравновесено.
Това е заради вида на официалната страница на дружеството. В нея с някакъв оптимизъм и снимка на бул. Витоша през нощта ти съобщават, че режимът на топлата вода продължава или пък с кадър на гумено, жълто пате, че вече е пусната топлата вода. Днес ме изненадаха с креативност, за което им давам червена точка, въпреки липсата на така желаната от всички ни течност – съобщението, с което ни казваха, че отново ще се къпем със студена вода беше придружено със снимка на чайник, в който явно ври вода. Стана ми смешно и сега отивам да се изкъпя с каквото потече от кранчетата.