Добре дошли в Кристияния
Обикновена барачка, превърнала се в щастлив дом
Местната архитектура е истински впечатляваща
А това е къща за йога занимания (включително и гола йога)
Всички знаем, че има градове-държави като Монако, Ватикана, Лихтенщайн и други, но чували ли сте за квартал-държава? Позволете ми да ви разкажа за единствения такъв, който знам, а именно – Кристияния.
Сетих се за Свободния град, както го наричат местните, по повод Деня на марихуаната, който се отбелязва днес. Лично аз никак не съм почитател на тревата, но пък историята на Кристияния, която се издържа от продажбата на наркотика, ме впечатли силно.
Всичко започва някъде след края на Втората Световна война във военна база край днешния квартал на Копенхаген Крисчънсхаун (Christianshavn). По онова време това е било самостоятелен град, носещ името на Кристиян IV – крал на Дания и Норвегия между 1588–1648.
В околностите на Крисчънсхаун по време на войната е била изградена своеобразна военна база за защита на града. Имало както военни постройки и складове, така и къщи за офицери и техните семейства. След края на Втората Световна обаче районът запустява. Логично, достъпът до местността е забранен, но това не е пречило на различни бездомни души да намират убежище в изоставените къщи.
През есента на 1971 г. обаче група хора (слуховете ги определят като хипита) решават, че бившата военна база ще е новият им дом, разбиват преградите към входа на местността и се заселват там. Легендата твърди, че действията на хипарите са били организирани и насочени срещу градската управа като вид протест срещу датското правителство и социалната му политика.
На няколко пъти общинарите опитват с груба сила да изгонят хората от местността, но новите заселници дават жесток отпор и отказват да напуснат местообитанието си. На останалите редови граждани размириците започват да им правят впечатление и понеже датчаните са добри души, в един момент общественото мнение се настройва негативно срещу Общината и застава на страната на заселниците.
Гражданите не виждат нищо лошо в това, че група бездомници са намерили подслон в така или иначе неизползвани стари сгради. Така хем изоставената военна база става полезна, хем се решава проблема на един куп клети души.
Общинарите също решават да погледнат ситуацията от този ъгъл и предприемат умел дипломатически ход. Те решават, че няма проблем заселниците да останат в бившата военна база и да я направят свой дом. Обявяват района за свободен, лишен от данъци, но и от останалите благинки като парно отопление например (без което повярвайте ми, в Дания не се живее).
И така, Кристияния се оказва свободен, независим квартал-държава. Към днешна дата населението му е от няма и 1000 души (850 е уж официалният брой), а площта, на която се простира, е близо 84 хектара.
Основният поминък на кристиянчени е продажбата на трева. В Дания притежанието на марихуана е позволено, но е забранена продажбата и разпространението.
От време на време в Кристияния се случват зрелищни полицейски акции – автобус полицаи преобръщат сергии с ганджа и арестуват дилъри, а два автобуса медии отразяват пряко. След половин час обаче всичко си тръгва по старому.
В Кристияния властва хипи движението, жителите и гостите на местността се гордеят с това, че всички там делят един общ свободен дух, правят йога, пушат, пеят и се радват на живота.
Най-силно ме впечатлиха къщите на местните. Те са абсолютно самоделни – кой каквото е имал, го е пригодил за живот. Старите постройки също са обособени като жилища, както и каравани с надстроени етажи. Архитектурният облик на Кристияния е аморфен, самодеен и очарователен.
Кварталът си има и детска градина, около която е забранено да се пуши трева. Има и музикална сцена, която си стои целогодишно и на която различни банди изнасят свободни концерти.
Местността събира туристи буквално от цял свят и нагледно доказва как с малко упорство човек може да постигне точно това, което иска, дори и то да е спокоен живот, без данъци и такси.
Важните неща, които е добре да знаете за Кристияния, са, че не е добра идея да снимате там, тъй като дилърите се дразнят, колите са забранени, но с колело всичко е достъпно (това на практика важи за цяла Дания), може да се случи някоя изненадваща полицейска акция, на която да станете случаен свидетел и навсякъде мирише на трева. Ама много.
Ако имате път към Копенхаген, то задължително минете и през Сводобния град. Разглеждането му ще ви отнеме точно половин час, няма и толкова, но ще ви останат ярки спомени ?
