Явлението: мъж обяснява на жена. И кога ли ще вземе наистина да ми писне?!?
Вероятно знаете, че ако птичка нацапа в полет прическата или блузата ви - това е "на късмет".
Но изобщо и не предполагате, че ако птичето нацапа колата ви - вашата лична кола! - това е повод за укор.
Ако не сте жена, дори не бихте могли да си го представите. И да, това е феминистки текст. Защото:
- Измий я тази кола! - ми подвиква напълно непознат мъж на средна възраст, минавайки покрай автомобила МИ, от който тъкмо слизам с детето.
Опулвам се от изненада и виждам, че сочи нацапаното от птичето...
Трудно е да реагираш в такива ситуации, но аз като българска жена (а може би такъв ми е и характерът) съм свикнала любезно да се усмихвам на поредната мъжка забележка за... какво ли не. Човекът просто е "загрижен" (но всъщност не е загрижен). Просто е любезен (но изобщо не е любезен - груб е и ми говори на "ти"). Може би е простак... Да. Може би е пиян, луд...
Заради последните причини отминавам с мълчание, но знам, че този мъж изобщо не е нито пиян, нито луд, затова тази забележка някак отеква в главата ми. Неприятно ми горчи.
И изобщо не е прецедент.
Друга съвсем прясна случка:
На много натоварено централно кръстовище в работен ден правя опит да премина, но се оказвам последен автомобил преди червеното и преценявам, че ако вляза в кръстовището, ще направя задръстване.
Затова предпочитам да не премина, а да изчакам, но за съжаление - на пешеходната пътека.
И ето... светва зелено за пешеходците и всички преминават, правейки кисела физиономия, че съм спряла на пътеката. Вдигам извинително рамене, но един мъж на средна възраст удря директно по капака на колата ми и започва да крещи: "Ти тъпа ли си, ма!?!?! Кой ти даде шофьорска книжка на тебе?!?!". "Господине, не сте видели ситуацията...", свалям прозореца и започвам любезно и възпитано да се оправдавам, но той ритва вбесен гумата ми.
Изпълвам се с горчилка.
"Раздаващият справедливост" отминава, вероятно убеден, че аз съм от "тъпите жени, които не могат да карат", щом съм спряла на пешеходната пътека.
Изобщо не му хрумва, че все пак съм шофьор с бая стаж (над 150 хил. изминати км) и може пък да съм преценила, че това е по-доброто решение...
Представете си само, ако аз, "жената-шофьор" остана в средата на кръстовището, защото е червено и не съм могла да се измъкна, какво щях да отнеса от специалистите-мъже, които не могат да минат с колите си?!?!
Третата случка, за която се сещам веднага, е също прясна-прясна и се развива не къде да е, а на детската площадка - място, на което не очакваш да бъдеш нападната от "традиционен български мъж", който разбира от всичко.
- Закопчай хубаво батута - чувам бучене от страна на някакъв едър мъж, който не ме поглежда дори, говори с едната половина на тялото си. Какво? Причу ли ми се?
- Закопчай батута добре, че детето ще падне - казва ми той (разбира се, че ми говори на "ти", явно възпитанието отдавна е напуснало територията) и аз виждам, че съм затворила само някои от щракалките, обезопасяващи скачанията на дъщеря ми в батута на детската площадка, но не ВСИЧКИТЕ.
Няколко са достатъчно, но ТОЙ смята, че трябва да затворя всичките. Не ме моли, не ме поглежда дори. КАЗВА МИ.
Така е преценил, а аз явно не съм достатъчно компетентна като майка...
Ще разкажа четвърти случай, преди да премина към обяснението на това явление, което си има английски термин - mansplaining (менсплейнинг). Явление, което очевидно се случва навсякъде по светa, че да получи термин. Почива на дълбоко вкоренен сексизъм, и ще добавя - според мен "менспейнингът" избуява най-добре в почва на невъзпитание и неуважение. Направо цъфти.
Случаят:
Моя позната ми сподели, че съседът й направил ЗАБЕЛЕЖКА (предполагам с вече познатия от по-нагоре тон), че не глади тениските на сина и на мъжа си, докато ги простира на собствения си балкон...
Спирам дотук.
Сега да обясня малко повече за явлението МЪЖ ОБЯСНЯВА НА ЖЕНА с покровителствен тон как да: готви, къде да отиде, как да гледа децата си, как да се грижи за семейството.
Ще чуете специалистите мъже навсякъде - в магазина, докато пазарувате, на пазара, докато се чудите в коя торба да сложите черешите, пред магазина за алкохол, когато се колебаете кое вино да изберете, пред лотарийния пункт, в метрото, но приоритетно и с най-компетентен и снизходителен тон - когато шофирате, паркирате, пазарувате материали за ремонт, карате колело или се занимавате с екстремен спорт.
Не сте ги питали, но те ще ви кажат какво трябва да направите. Думата mansplaining (менсплейнинг) е сложна съставна, идва от английски, от man (мъж) и explain (обяснявам).
Означава именно: мъж ти обяснява снизходително какво трябва да направиш по даден въпрос, без изобщо да си го питал.
Обикновено е насочено към жени, защото, о, познайте, те няма да фраснат натрапника по носа, защото се бърка, където не му е работа.
Жените сме абсолютната ЦЕЛ на всички многознайковци, комплексари и дървени философи, които имат неистовото желание да получат удовлетворение от своята нереализирана компетентност.
Менспейнингът не е драма за умиране, но ако сте жена, влачи след себе си доста неприятни психологически последици.
Първо: кара ви да се съмнявате в собствената си компетентност и пригодност в дадена ситуация.
Второ: подрива границите ви по доста назидателен и привидно позитивен начин (уж чрез "аз само искам да помогна").
Трето: контролира поведението ви.
Защото дълбоко в себе си менспейнингът има точно тази цел: да вкара в границите дадено поведение на жената, което мъжът намира за неуместно, притеснително или нарушаващо собствените му представи за ред.
Именно защото се случва основно на жените, много от мъжете дори не си дават сметка, че това явление съществува.
Други пък го упражняват, без да влагат задни мисли (но когато се случи на приятелката или съпругата им, се вбесяват).
Наистина понякога мъжете се държат покровителствено съвсем добронамерено, но зад това стои презумцията, че жената по подразбиране е по-беззащитна, по-глупава, по-неориентирана, по-слаба. Изобщо е по- ... но с негативен оттенък.
Впечатление ми прави и че жените от предишните поколения някак си изобщо не обръщат внимание на менсплейнинга. "Не му обръщай внимание", казва майка ми, докато беснея на господина, дал заповед да си измия колата.
Явно хилядите години оцеляване сред многознайковци, психари и всякакъв вид неудачници, са превърнали нас, жените, в хибридни същества, които носят на всякакъв вид обиди.
Но имам новина: обидата си е обида, независимо колко хибридно си се научил да функционираш като същество.
И като се замисля определено има доста мъже-многознайковци, които с удоволствие бих фраснала по носа, стига да имах физическата сила.
Като онзи шофьор на такси, за който писахме, който решил да назидава пийналата си клиентка чрез видео в TikTok. Такъв не само бих го фрасала. Той директно си плаче за дело:
