Има два вида кифли. Кифлите с вагини (или КСВ) ги знаем. Те са от биологичния женски пол; изградени са само от една клетка, която изпълнява всички жизнени функции – хранене, дишане, движение и размножаване. Понякога тая част с движението се усложнява, понеже кифлите ходят на фитнес. Много се напъват да си направят поне още една клетка, но им се получава в много редки случаи.
Само в един грам почва, а това отговаря на пет квадратни метра фитнес салон, има огромно количество от тези бактерии, които по принцип се наричат прокариоти. Кифловидните бактерии живеят дори в условия, неблагоприятни за развитието на други организми – в горещи минерални извори, цигански махали, вечни ледове, в почви и води с висока концентрация на соли и киселини, долнопробни барове, студентски квартири, благотворителни балове, организирани от Евгени Минчев и др.
По характер КСВ са доверчиви, видимо жизнерадостни и много целенасочени. Обикновено целта им е да станат поликлетъчни, за което вече стана дума малко по-горе, но има и такива от тях, чиито амбиции са далеч по-сериозни – те искат да станат земноводни. Понеже ако са земноводни, ще могат хем да плуват в море от сперма, хем да пролазват на брега и да си носят на сухо новите дрехи. И чантите Hermes.
Вторият вид кифли е малко по-сложен – както биологически, така и психологически. Това са кифлите без вагини (a.k.a. КБВ) и, макар че са лишени от такива, те са една степен по-напред в еволюционното развитие, понеже те са нещо като еукариотни едноклетъчни организми в сравнение с КСВ, които вече нарекохме прокариотни едноклетъчни организми.
А еукариотите са гиганти в сравнение с прокариотите, понеже в големина ги надвишат десет пъти, а също и по разнообразие на форми – КБВ биват еуглени, амеби, тръбовидни, звездовидни, спираловидни и прочее. И всичко това заради формата на пенисите им, които в повечето случаи им служат и за мозък.
КБВ са безкрайно секси и мили. Но също и лукави. Лукавството всъщност е главната им личностна характеристика.
Имам една приятелка, да я наречем Лили, която е с приятна външност, леко слабоват характер, заможни родители и все още на невръстна възраст (от моя гледна точка на 28 години човек си е направо още в пубертета). Съвсем доскоро Лили излизаше с една КБВ, която беше класически представител на групата на хетеротрофните, т.е. на еукариотите, които не се хранят самостоятелно.
За нейно съжаление много късно разбра, че въпросната КБВ принадлежи към групата на паразитните еукариоти, които причиняват опасни заболявания по растенията, животните и човека – вече й беше съсипал отношенията с родителите, една банкова карта, почивката в Резово, а също и една бяла лятна рокля, върху която беше повърнал две парчета пица и 11 текили. В крайна сметка моята приятелка събра сетни сили и едва ли не от смъртния си одър (понеже паразитната кифла беше успяла да й съсипе и нервите, много ясно!) му заяви, че къса с него. И легна болна…
След като КБВ подви опашка (а неговата беше от паунов тип – многоцветна, разкошна, добре поддържана), бедната Лили наистина се разболя. Да не забравяме какво казахме за еукариотните КБВ, а именно – че могат да причинят сериозни заболявания! А при Лили заболяването се разви направо скоростно.
Получи типчните симптоми: гадене, световъртеж и желание за усамотение, които беше в състояние да облекчи само с постоянни вливания на големи дози кафе и спиртни напитки от висок клас (за тези, които не са наясно, за висок клас се броят тези напитки, които са намират на най-високия рафт в бара, понеже обикновено малко алкохолици си ги поръчват, а и барманките са невероятно нисички и не успяват да стигнат до тях, освен ако не се покачат на щайга с празни бирени бутилки). Всъщност се очакваше, че Лили ще преживее нелеко раздялата, понеже тя е крайно чувствителна и има силно развито чувство за емпатия – ето на̀, беше в състояние е да съчувства дори на организъм, който е паразитирал дълги месеци върху нея! Но чак пък да се разболее…
Все пак нейната КБВ не беше толкова напреднала еволюционно. Даже бих казала, че беше на границата между прокариотите и еукариотите. Имаше обаче нещо в нея, което я беше омаяло фатално, очарова я, накара я да литне, така да се каже. Изчистената й мембрана, гладката повърхност, еластичната й клетъчна стена, гъстите й, напомадени власинки – това си беше едноклетъчен организъм от висша класа! Такъв, с който можеш да се появиш под ръка на светско събитие. Или да отведеш на почивка в Дубай. Да му купиш яхта. Или часовник нa Jaeger-LeCoultre за 16 хиляди.
Едно ще ви кажа: eдноклетъчните организми могат да са много, много, ама много коварни! И ще ви кажа защо. Защото независимо, че вие сте многоклетъчен организъм, тя – КБВ – бидейки едноклетъчна и от мъжки пол, е в състояние да сведе и вас до своето еволюционно ниво.
Така например, КБВ умее да кара автомобил и си скубе веждите също като вас, но единствената литература, която чете, са субтитрите на филмите. И на вас това в началото не ви прави впечатление, понеже бивате заблудени от факта, че субтитрите са към френски филм, което по презумпция пък значи много интелектуален, ерго вашата КБВ също има наченки на интелект. Освен това вашата КБВ, освен че се е научила да се храни аеробно, се храни с гурме ястия, което също е съществен подвеждащ фактор. И някакси неусетно попадате в капана й. В капана й от камшичета, с които тя уж се придвижва напред-назад.
Обаче с течение на времето осъзнавате, че вашата КБВ си е просто кифла и тогава не ви остава нищо друго освен да размажете шоколада й с палец върху зацапаната повърхност на джобното си огледалце.
А какво стана с Лили, сигурно се чудите. Ще ви кажа. Но няма да е съвсем приятно.
След като се позакрепи здравословно и отново започна да излиза и да се среща с приятели, в един априлски следобед, на курса по зумба Лили се запозна с една друга КБВ – още по-излъскана и еластична от предишната. И сега ходят.
Всъщност Лили ходи, а КБВ кара кабриото, дето бащата на Лили й го подари за рождения ден.
