Твърди се, че решението на двама души да направят дете, е абсолютно неприкосновено и обществото не може да посяга на онези, които имат желание да се репродуцират. Това е съвсем вярно и ставайки свидетели на острите реакции на обществеността, когато жени раждат на 13 (случаят с първото бебе, родено за 2017г. у нас) или на 50 (Джанет Джексън, която роди сина си на тази възраст), е нормално да се запитаме „Тия нямат ли си друга работа, освен да мрънкат и да съдят?“.
Съществува обаче и друга гледна точка. Има една умна мисъл, според която да се родиш, е като да те отвлекат. Появяването ни на бял свят няма нищо общо със свободната воля, която защитаваме щом се отнася до създаването на живот. Ако оставим настрана някои теории от областта на езотериката, според които душата на един човек си избира родители още преди зачеването, сдобиването с живот е нещо, над което нямаме никаква власт. Откъдето произтича небивалата отговорност, която човек поема с решението да има дете.
Хората са изключително раздразнителни, когато някой посегне към личната им свобода и правото им да вземат решения, касаещи техния живот (например да не раждат твърде рано или твърде късно), но мотивацията на двама бъдещи родители да се размножат рядко е свързана с идеята да създадат щастлив човек и пълноценна личност, която ще бъде в полза на себе си, на тях и на обществото.
Мотивите обикновено са далеч по-прозаични: създаваме деца, защото не искаме генът ни да се губи, защото се поддаваме на социалния натиск, защото биологията ни задължава, защото искаме сладко бебенце, защото искаме нашите родители да имат внуци, защото искаме да направим най-ценния подарък на партньора/партньорката ни, защото „така е нормално“ т.н.
Погрешно е да имаме деца, на които не можем да осигурим поне прилично бъдеще. Затова е трудно човек да се зарадва на новината за първото българско бебе за 2017. Не защото бебето има някаква вина, а защото с майка на 13 години и баща на 15, и двамата неграмотни, живеещи в махала „Надежда“ в Сливен, където шест човека живеят в две стаи и очакват подаръци от държавата, малкият Динко няма старта на живот, който заслужава всяко новородено. Няма добри ролеви модели, лесен достъп до образование, собствено пространство т.н.
Бебето на Джанет Джексън е друго нещо. Малкият Еиса ако не друго, поне ще е богат, а майка му със сигурност има достъп до най-добрата възможна здравна грижа. Освен това, когато е на 18, Еиса няма да се притеснява, че майка му е на 68, защото майка му е Джанет Джексън и това е по-важно от факта, че е стара. Уви, същото не важи за детето на психиатърката от Русе, която през 2010 роди на 62 години (което значи, че понастоящем тя е на 68, а малката Мери тази година ще е в първи клас). И все пак трябва да сме честни: към момента 68-годишната Красимира Димитрова е добре и се грижи за дъщеря си. Та може би цялата драма, която се завихри около нейния случай преди шест години, е била излишна.
Животът се променя, медицината напредва и жените вече не са длъжни до към 30-тата си годишнина да са приключили с процеса по възпроизвеждане. И това е чудесно. Но все пак трябва да имаме мярка. Ние, хората, сме гранични същества (във всички случаи животът приключва с една граница, чието надмогване още не е измислено) и няма как да прескочим някои биологични фактори. Както самите клетки на тялото остаряват неизбежно и дори здрав, човек не може да живее повече от 120 години (дишайте свободно, вегани и орторексици, и цял живот на чиа, пак ще има смърт), така и жените имат цикъл, който е сложил някакви логични граници на възрастта за раждане.
Късното майчинство влачи след себе си повече медицински и психологически рискове, с които бъдещата майка трябва да е наясно. И ако след като се запознае с потенциалните опасности, тя все пак направи информиран избор да роди на 50, никой няма право да я сочи с пръст. Защото макар и от значение, възрастта не е най-важният фактор, когато става дума за правене на деца. По-важни са здравословното състояние, любовта, която имаме за даване, стандартът, който можем да осигурим и, разбира се, искреното желание на една жена да има дете, срещу което никой Facebook хейтър не може да застане.
