Наближават четвъртите поред парламентарни избори в рамките на последната година и половина, а вие, ако изобщо сте гласували до момента, вероятно сте уморени от гласуване и това е нормално. И чувате и виждате разнопосочни тези по отношение на гласуването от всички страни.
Някои ще ви кажат да гласувате, защото в противен случай има две опасности. Първата – с отказа си да се възползвате от своето право на глас, вие наливате брашно в мелницата на същите тези партии, които години наред са ви карали да мислите, че от гласуването няма смисъл, че нищо няма да се промени, че не сте забелязани, че не сте представлявани, че гласът ви не означава нищо. Втората – че по-ниската избирателна активност води до достатъчно съсредоточаване на пропорция от гласове в полза на тези политически сили, които са „на кантар“ от прескачане на 4-процентовата бариера и съответното влизане в парламента. Истина е, и едното, и другото – негласуването традиционно подпомага партиите на статуквото, които разчитат на твърд електорат. В техен интерес е вие да не гласувате, след като не сте планирали да гласувате за тях. Що се отнася до партиите „под въпрос“ – за тях един и същи брой гласове, да речем 20 000 гласа, означават 4% при 500 000 гласували, но 2% при 1 милион гласували.
От друга страна обаче ще ви кажат и различна теза – да не гласувате, било то като опит за тръгване в посока търсене на по-радикална промяна, било то в знак на протест и бойкот към политическата система, която не одобрявате, към политическите лица, които презирате, към политическия курс, който ви носи недоволство, гняв, отчаяние, мисли да напуснете страната си или поне да стимулирате децата си да го направят. Тези хора също имат своята правота и пълното основание да изповядват тези нелишени от логика виждания, но при упражняването (или неупражняването) на правото ни на глас водещи следва да са аргументите на разума и целесъобразността, които, за съжаление, почти никога не съвпадат с тези на емоциите и идеалите. Гласуването не пречи на стремежите за социални трансформации и промени в политическата система – напротив, резултатите от него могат привременно да осигурят една значително по-добра или по-лоша изхода база, от която човек да работи по каузите си, особено в периоди многоаспектова и неразумна за подценяване международна нестабилност.
Преценката дали да гласувате си остава изцяло ваша.
И пред закона, и пред обществото, вие отново ще имате обективното право да попитате „къде са умните и красивите“, които и да са тези хора, всеки път щом се случи природно бедствие, при всяко безнаказано престъпление, при всяка несправедливост, случваща се с мълчаливото одобрение на държавата, при всяка дискриминация, при всяко насилие, при всяко изоставяне на хора, нуждаещи се от помощ, било то у нас, или не. Дори когато човек абдикира от гражданските си права и задължения, това не дава право на държавата да абдикира от човека. И все пак е по-добре първата крачка към собствените ни приоритети да започва от нас, особено когато става дума за действия, които не изискват от нас особена енергия, саможертва или компромис.
Основни разделителни линии за избирателите са позициите на България по отношение на войната в Украйна, цялостната международна ориентация на страната ни, икономическата политика, приоритизирането на бизнеса или обикновения гражданин, нагласата към така наречените традиционни ценности. Ако обаче има нещо, което следва да обединява всички ни, това е ключовата роля на семейството и политиката за неговата закрила, развитие и подпомагане, макар и дефинициите ни за семейство да са очевадно различни, което проличава в споровете по въпросните традиционни ценности, зачестили до степен на абсурд през последните няколко години.
Нека видим какво обещават по отношение на семейството и децата политическите сили, които потенциално очакваме да бъдат представени в следващото Народно събрание.
Съгласно проучване за политическите нагласи в България две седмици преди изборите, проведено от Центъра за анализи и маркетинг в периода 15-19 септември чрез пряко стандартизирано интервю „лице в лице“ на 1011 пълнолетни граждани, можем със сигурност да очакваме в следващия парламент шест политически формации, докато други две остават на ръба. В зависимост включително и от избирателната активност е възможно една от тях да влезе или нито една от тях да не влезе в състава на следващото Народно събрание.
Верни на обичайната си традиция, от ПП ГЕРБ представиха програма във внушителния обем от 140 страници, носеща амбициозното заглавие „България след кризите – план за възстановяване“. На децата в нея са отделени около една десета от тях. ГЕРБ предвижда орган на държавната власт, който да има крос-секторен подход в политиката за децата – Заместник-министър председател – с цел осигуряване на достатъчна грижа и подкрепа за децата и родителите според нуждите им, както и устойчиво планиране и трайно подобряване на демографските показатели, свързани с деца и социалното им включване. Сред по-интересните политики и реформи за постигането на горното се нареждат създаването на Национален център за широкообхватен пренатален и неонатален скрининг, както и създаването на профилактични центрове в детски заведения и училища с цел ранна превенция на заболявания, увеличаване обема на здравното образование и превенцията на разпространението на наркотици сред младежта, както и изграждане 4 многопрофилни детски болници в страната, между които следва да е и Националната детска болница, станала легендарна с абсурдите в планирането ѝ именно по време на тяхното управление. 100% реимбурсиране на лекарствата, изписани от ОПЛ за деца до 14 години, също присъства сред планираните политики.
По отношение на образованието ПП ГЕРБ предвиждат залагане на по-малко фактология за сметка на акцент върху създаване на умения и (неуточнено какви) ценности, засилване върху ученето чрез правене, удвояване на часовете за дейности по интереси и изграждане на модерни STEM центрове по училищата (центрове за наука, технологии, инженеринг и математика).
Програмата предвижда създаване на фонд за подмомагане на млади семейства при закупуване на първо жилище, което едновременно звучи обещаващо, без да става ясно какво точно се визира под младо семейство. Планират се и специализирани програми за заетост на безработни родители, но единствено такива, които отглеждат деца с увреждания. Широк набор от мерки се предвижда по отношение на децата с увреждания – от превенция и ранна интервенция до подобряване на образователните услуги. ГЕРБ говори и за нуждата от образователна интеграция на децата от уязвими групи.
Обещава се разрширена подкрепа за кандидат-осиновителите посредством изменения в Семейния кодекс. На вниманието на младите родители е идеята за построяване на 60 и дострояване на други 100 детски градини.
Заслужаващ внимание момент от програмата е поемането на ангажимент за „разработване и подлагане на широко обществено обсъждане на нов закон, който да отмени действащия Закон за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните от 1958 г.“, един наистина архаичен и лишен от хуманност закон, и предложение на алтернативи за „адекватни мерки за превенция и преодотвратяване на криминалните прояви на малолетни и непълнолетни“.
На преценката на избирателя, разбира се, остава въпросът дали и какво е възспряло ПП ГЕРБ от възможността да реализира всички тези и останалите си повече или по-малко ясни добре или не толкова добре звучащи идеи в рамките на най-дългото последователно управление на политическа партия от 1989 г. насам.
Съществуващият у нас проблем с нормализираното домашно насилие присъства в програмата леко индиректно и под линия – като добро пожелание за създаване на програми за превенция на домашното насилие и взаимодействие на институциите, ангажирани с превенция и противодействие на домашното насилие, без да се изяснява как точно се очаква да се реализира на практика това. Легално скрепена защита в рамките на промени в Закона за защита от домашно насилие не се споменава изобщо. В раздела от програмата, посветен на социалната политика, присъства точка, назована „Интегрирано предоставяне на подкрепа за бездомни, хора в кризисна ситуация, пострадали от насилие или жертви на трафик“, като по-нататък в същата точка се говори, при това лаконично, единствено за подкрепата за бездомни хора и хора в кризисна ситуация.
На 140 страници думата „дискриминация“ се споменава веднъж, в контекста на здравеопазването, но и може да се извлече по тълкувателен път от иновативното заключение, че „Всеки трябва да може да спортува без ограничения според възраст, физическо и психическо състояние, етнически произход, сексуална ориентация или социално положение.“
Двойно по-кратки и повече от двойно по-четивни, ПП „Продължаваме промяната“ акцентират на немалкото вече постигнато дотук за няколкото месеца, в които просъществува тяхното коалиционно правителство, като в областта на децата то е свързано най-вече с безплатните детски градини. Мярка, която макар и приветствана от мнозина, не изчерпва и не адресира в достатъчна степен проблема с детските градини, който в много по-значителна степен е свързан с липсата на места за всички деца в детските заведения, ограничения като брой и ниско платен персонал, който се грижи за тях, и работното време, което обикновено съвпада с това на родителите и дори е по-кратко от него, и тъй като самият слоган на партията за изборите – „Да си довършим работата“ – предполага някаква приемственост, можем да се надяваме да се работи и върху току-що изброените проблеми. Във връзка с тях „Продължаваме промяната“ предвижда финансиране на построяването на детски градини, без да уточнява конкретна бройка, но акцентирайки на дефинирането на реалните нужди в общините с недостиг. И още: партията залага на повишаване на данъчните облекчения за родители с цел подпомагане и стимулиране на младите семейства; повишаване на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст; повишаване на данъчните облекчения за деца с увреждания; облекчаване на изискванията за откриване на частни детски ясли и градини.
Що се отнася до персонала в детските заведения, е предвидено „подобряване на условията на труд на педагогическия и помощния персонал в детските градини и яслите, постепенно намаляване на съотношението възрастен-дете“, което при трансформиране на добрите идеи в конкретни мерки би следвало да доведе до подобряване на една от основните проблематични ситуации за повечето родители, които оставят децата си в градина или ясла.
„Продължаваме промяната“ обещава приемане на изготвения от правителството на Промяната законопроект за защита от домашното насилие и изграждане на предвидената в него национална информационна система за случаите на домашно насилие. Важно е да се отбележи обаче, че в настоящия си вид иначе обещаващият законопроект, макар и да съдържа някои полезни и отговарящи на реалността промени като удължаването на срока за подаване на молба за незабавна защита, все така пропуска да даде ясна дефиниция на видовете насилие, както и съдържа формулировката „фактическо съпружеско съжителство“, вместо „интимна връзка“, с което стеснява приложимото си поле, що се отнася до насилието между партньори.
Политическата формация планира да работи в посока гарантиране на правата на всички деца и повишаване на качеството на грижата за децата; гарантиране на правото на детето да живее в семейството си; намален брой случаи на изоставяне на деца в институции; осигурена
семейна среда или близка до семейната среда на деца, лишени от родителска грижа, които, впрочем са изцяло или почти изцяло пренебрегнати в програмите на останалите партии, които очакваме в следващия парламент. Ефективна координация за превенция на изоставянето на деца чрез разработен цялостен междуинституционален механизъм и продължаване на процеса по извеждане на деца от неработещи институции за грижа и разкриването на нови услуги, с акцент грижа и подкрепа в общността също са част от предвижданите социални мерки на „Продължаваме промяната“.
Наред с безплатните детски градини, безплатни учебници от I до XII клас ще бъдат част от концепцията на „Продължаваме промяната“ за „училище с по-малко стрес и с индивидуален подход, развиващ потенциала на всяко дете; без зазубряне, с фокус върху развитието на критично мислене и личните таланти“. В допълнение към това, се очаква и „национална програма за безплатни занимания по интереси (извънкласни дейности), включваща занимания в областта на науката и технологиите (STEM), предприемачеството, колективните спортове и изкуствата.
Общ елемент между тяхната програма и тази на ПП ГЕРБ е регулярното актуализиране на учителските заплати, така че да достигат ниво от 125% от средното за страната трудово възнаграждение. Освен върху възнаграждението, тук се залага и на практическата университетска подготовка на педагозите, както и на допълнителната квалификация. Приоритизира се и осигуряването на по-пълноценна, вкусна и здравословна храна в училища, детски градини ясли, при строг контрол над качеството ѝ.
Един добър опит за отговаряне на приоритетите на родителите от различни социални прослойки са идеите за активно включване на специалисти от бизнеса и на университетските преподаватели в училищното образование, съчетано с акцент върху подобряване на механизма за привличане и задържане в училище на децата от социални групи с нисък образователен и социален статус, чрез включване на повече щатни образователни медиатори, социални работници и други специалисти за по-ефективна работа с родителите.
В областта на детското здравеопазване „Продължаваме промяната“ предвижда „изграждане на Национална детска болница при прозрачно определяне на визията за изграждането ѝ с помощта на гражданското общество“, както и планира мерки с цел намаляване на детската смъртност и усложнения при бременност чрез осигуряване на достъп до медицинско обслужване на неосигурени майки и разширяване на обхвата на биохимичния скрининг за бременни до минимум 90% от всички бременности.
Както самата политическа сила го обобщава, неин приоритет е поставянето на младите семейства с деца на преден план в обществото.
В кратка си програмна декларация Движението за права и свободи прескача с овчарски скок въпросите, свързани с жени, деца или изобщо семейство. Прави впечатление, че, в усилията си да изброи всички волни и неволни прегрешения на правителството на Кирил Петков, ДПС е пропуснало да обърне внимание на обичайните за движението и иначе достойни за уважение въпроси, свързани с етническия мир, недискриминацията и свободата на вероизповеданията. Приоритетите на ДПС за социална политика за фокусирани предимно и само върху пенсионерите, с почетно споменаване на най-уязвимите социални групи, при абсолютно никаква конкретика по отношение нито на едните, нито на другите.
Без това да е пряка политика, насочена към децата и семейството, БСП стартира програмата си с прокламирането на премахване на пазарния принцип в здравеопазването и образованието, и за безплатно и общодостъпно образование и здравеопазване, което като идея може единствено да бъде приветствано. Оттам нататък обаче разбираме основния приоритет по отношение на средното образование, формулиран като „засилване на възпитателната функция на училището и детската градина в дух на традиционни национални ценности за израстването на родолюбиво, патриотично и националноотговорно младо поколение“ и лично аз си задавам въпроса как е възможно една партия, представяща се като социалистическа дори в названието си, да припокрива риториката си до такава степен с националистическия наратив. В рамките на образованието, БСП цели въвеждането на един учебник за предмет, съобразяване на учебното съдържание с възрастовите и психически потребности на децата, и също както „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ обещава да държи учителските заплати над средното за страната ниво, без да се обвързва с конкретни цифри, което в случая все пак е може би по-правилният подход.
Любопитство буди идеята на коалицията за промяна на модела на финансиране на училищата с включване на критерии, отчитащи резултатите от образователния процес, която, макар и примамливо звучаща, при неефективно и буквалистично изпълнение би могла да доведе до още излишна бюрокрация в образованието. Идеята за бюджетно финансиране и само за държавни и общински училища пък би могла да доведе до продължаващо задълбочаване на разликата в образователните стандарти и подходи между държавните и частните учебни заведения.
БСП са и едни от малкото (по-нататък ще видим, че това прави и „Демократична България“), които споменават децата със специални образователни потребности в програмата си, и с това вероятно трябва да ни напомнят, че би следвало да са лява партия, макар и за пореден път да отказват да застанат с позиция по отношение на традиционно леви проблеми, свързани със закрилата от и превенцията на домашно насилие, гей браковете и осиновяването, подпомагането на семействата от уязвими етнически и групи, и подобни, с което оставя една огромна празнина за същинския ляв избирател (не този, който изпитва носталгия по СССР) и отново го поставя пред дилемата какво да прави с гласа си.
Една достойна за уважение идея по отношение на семейното планиране е премахването на възрастовите ограничения за финансиране на ин-витро процедури, а едно от съвпадащите с тези на ГЕРБ предложения в програмния документ са безплатните лекарства за деца до 14 години.
В социалната си политика по отношение на децата и семейството БСП за България залага на еднократните помощи, като обещава такива при раждане: за първо дете – 500 лв., за второ дете – 1000 лв., за трето дете – 1500 лв., за всяко следващо – 200 лв., както и в размер на 6500 лв. за всяко второ и трето дете на родители, които са осигурени минимум 24 месеца назад. Еднократна помощ от 350 лв. се предвижда в началото на всяка учебна година за децата от първи до четвърти клас. Залага се и на увеличаване на еднократната помощ за майки студентки. Коалицията обещава да следи за продължаващо увеличаване на майчинството през втората година, и, в унисон със същата идея и при „Продължаваме промяната“, залага на безплатни учебници по време на цялото средно образование.
От 2021 г. насам под заглавието на платформата за управление на партия „Възраждане“, наречена „Кои сме ние и какво искаме“, в скоби остава пояснението „(в дебат)“ и оставя чуденето от кого и от какви фактори в крайна сметка зависи самоопределението на една партия коя е и какво иска. По-нататък, впрочем, „Възраждане“ декларират, че са десни, а също така и леви. В обстойното си предисловие в изцяло черни краски, „Възраждане“ обрисува демографската криза като физическо изчезване и деградация на българите, които скоро ще станат „малцинство в собствената си държава“, на което партията има готов отговор – „да се даде идеологически отпор на хедонизма и да се поощрят младежите да създават семейства в подходяща възраст“ и още в началото на програмата научаваме, че макар и в дебат на темата „кои сме ние и какво искаме“, „Възраждане“ разбира политиката срещу демографската криза като някаква форма на вмешателство в неприкосновения личен живот и определяне от тяхна страна на подходящата възраст да създадеш семейство и как изобщо да живееш живота си, така че да не е хедонистично.
Извън това, „да се подобри качеството и разшири обхвата на публичните услуги за деца и млади семейства“ и „да се подпомогнат с решителни и реални действия двойките с
репродуктивни проблеми“ звучи супер, като изключим, че цялата „решителна“ експресивност е напълно излишна.
Единствени сред всички политически партии, които са и очакваме да продължат да бъдат парламентарно представени, „Възраждане“ въвеждат чрез програмата си изкуствено създадения термин „джендъризъм“, за да могат да обещаят да му дадат идеологически отпор. Любопитно е, че той е характерен за радикално дясното говорене и се използва предимно в него – става дума за отпор на полемика, която създаваш и подхранваш лично. „Да се пропагандират традиционните семейни ценности, обичта и уважението в семейството, родовата принадлежност, връзките между поколенията“, продължават от „Възраждане“, като удебеляването на шрифта си е тяхно, а аз си задавам въпроса как точно се пропагандира обич и уважение и малко ме е страх да си отговоря.
Изтъквайки причините и следствията за и от демографския дисбаланс, „Възраждане“ на места навлиза в откровено ксенофобска риторика, свързана с подмяната на етническия състав на населението, която категорично оставя с впечатлението, че раждаемостта е приоритет №1, но в зависимост от това кой ражда и от това той да не принадлежи към „маргинализирани и без трудови навици социални групи“. Любопитна е вероятно несъзнателната употреба на „маргинализиран“ вместо „маргинален“ – „маргинализиран“ предпоставя някаква намеса на външен страничен волеви фактор в маргинализирането на съответната общност. „Възраждане“ стига дотам да говори за „подпомагане на раждаемостта само на онези граждани на България, които са вписани в социално обществената система и допринасят за развитието на България чрез труда си“.
По-нататък, във връзка със стимулирането на раждаемостта, „Възраждане“ говори за „коефициент на плодовитост“, като тук, подчертавам, продължаваме да сме в темата за демографската криза, а не например за животновъдството.
След няколко страници идеология достигаме до доста лаконичните мерки, които се предлагат срещу демографската криза – въвеждане на семейно подоходно облагане и предвиждане на съществени данъчни облекчения за семействата с деца и ученици; увеличаване на семейните добавки за деца (но само приспаднати от данъците на родителите!), и предоставяне на разнообразни от спортни, образователни и здравни услуги за деца. Толкоз.
След това „Възраждане“ отново се гмурва, този път още по-дълбоко, в идеология и обещава да се наложи над „джендърбендъризма“ – термин, който съм чувала единствено от тях и от шоуто RuPaul’s Drag Race, където стои на място. Обещават налагане на мисловни модели у младите какво е семейство, както и да научат младите какво е „правилното разбиране на брака“, който пък те дефинират кто „дълготраен неотменен ангажимент към партньора“ и будят въпроси относно отношението си към познат във всяка цивилизована система институт като развода. (Надявам се, че на 32 съм надхвърлила безвъзвратно златното време на „коефициент на плодовитост“, та мен да не ме учат на нищо.)
Ксенофобията продължава в раздела за образователни политики, с нескрепеното с никаква фактология твърдение, че „към момента функционалната неграмотност в някои общности, преимуществено тези, чийто майчин език е небългарски, е под нивото на постигнатото
през 19-ти век“. По-нататък „Възраждане“ обещава закриване на населени места със закрито училище, каквото и да значи това.
Привидно приемливи и потенциално полезни идеи като диференциране на учебната програма, въвеждане на мултимедийни образователни технологии в крак с времето, включване на родителите и местните общности в образователния процес, повече време за занимания по интереси на учениците, както и възстановяване на специализираните училища, се губят между откровено популистки експресивни формулировки като „премахване на административния гнет над българския учител“, и смразяващи кръвта съждения, отварящи широко вратите на образованието за ценностна и идеологическа пропаганда, като „Да се формулират задачите образователната система не само като предоставяне на знания, но и като целенасочено изграждане на желани от обществото положителни качества (възпитание)“. На базата на видяното от партия „Възраждане“ дотук, мога да предположа, че тя първа би протестирала гласовито при наличието на горната формулировка в програмата на коя да е друга политическа сила.
„Възраждане“ също така обещава даване на свобода за самостоятелни и дистанционни форми и домашно обучение, което противоречи на всички идеи за общностния и социален характер на училището, включително и на собствените им.
За програмата на партията думата „насилие“ не съществува.
В една изключително разбираемо структурирана по раздели и подробна, без да изпада в детайлничене, програма, „Демократична България“ обещава да „работи за насърчаване на раждаемостта и за подпомагане на желаещите да станат родители“, както и „за добър живот на децата чрез инвестиции в тяхното развитие“. Коалицията планира да „дефинира понятието благосъстояние и постави концепцията за благосъстояние, включително благосъстояние на детето, в основата на нормативната база“.
По отношение на родителите, обединението, единствено сред изброените дотук политически сили, акцентира връху подобряване на баланса между личния и професионалния живот. За това би следвало да помогне една конкретна визия на политическата сила – насърчаване на гъвкавите форми на заетост като почасовата работа, работата от вкъщи, плаващото работно време и временната заетост. В полза на гъвкавата семейна заетост е и една мярка насърчаваща малкия семеен бизнес, а именно предложеното въвеждане на данъчно и осигурително облагане на семейния микробизнес – нелично осигуряване, в рамките на което заетите в малко семейно предприятие да ползват обща семейна осигуровка в размер не по-висок от двойния размер на минималния осигурителен праг за самонаети лица. Мисли се и в посока осигуряване на комплексна подкрепа на семействата, полагащи грижи за зависими членове, и гарантирано поемане на осигурителните вноски за обгрижващи членове на семейството.
Отваря и още една тема, останала извън радара на останалите – легализирането и регламентирането на услугите, основани на взаимопомощ и сътрудничество между семействата в отглеждането на децата, като родителски кооперативи, дневна грижа и др. Последното би следвало да спомогне поне донякъде за разрешаването на проблема с липсата на места за всички деца в детските градини, а „Демократична България“ допълва визията си по въпроса с въвеждане на минимален размер на финансовата помощ за частна детска ясла или градина в случаите, когато детето не е прието в държавна такава. Обединението акцентира и вурху подобряването на инфраструктурата и жилищните условия, така че да са ориентирани към семействата и децата.
„Демократична България“ извежда на преден план социалната работа и предвижда да „регулира все още нерегулираните в България професии в социалната сфера – социален работник, клиничен социален работник, психолог, психотерапевт и логопед“, както и да работи за радикалното осъвременяване на социалната работа. Обещава да положи усилия и за усъвършенстване на приемната грижа, като най-близка до семейната грижа.
Що се отнася до периода на бременността и до отглеждането на деца в ранна възраст, „Демократична България“ планира подобряване и разширяване на пренаталната грижа и разработване на механизми за поемане от НЗОК на лечението и инвитро процедурите за всички семейства с репродуктивни проблемиобмисля цялостно премахване на ДДС върху бебешките храни и някои бебешки стоки.
Обединението обобщава разбиранията си по отношение на политиката спрямо битовата престъпност, включваща и домашното насилие, с понятията превенция, нулева толерантност и работа по конркетни програми, като в областта на домашното насилие става дума за програма за работа с потърпевшите, но превенцията и работата с извършителите не се споменава в конкретика, въпреки че се декларира, че ще се залага и на това. Обръща се специлно внимание на детското правосъдие, като се дава обещание да се реализира отдавна отлаганата реформа в него, така че да се насърчи развитието на програми за превенция и подкрепа за всички деца и младежи в контакт със съдебната система.
В областта на образованието „Демократична България“ е насочена към интегрирана стратегия между два ключови приоритета – образвание, което отговаря на нуждите и стандартите на пазара на труда, и образование, което отговаря на индивидуалните потребности и таланти на децата. Това е единствената политическа сила, която споменава поставянето на акцент върху социалното и емоционалното развитие на учениците. Обединението планира да премахне задължителния характер на учебните планове и програми, както и контрола върху учебното съдържание, като последното звучи много обещаващо, но със сигурност се нуждае от пояснение. Предвижда се също и промяна на форматите на НВО и ДЗИ, спрямо които съществува широко обществено недоволство, след провеждане на широк обществен дебат. Планира се цялостна система за професионално и кариерно ориентиране на учениците, в съчетание с разширяване на възможностите за стажове и връзка с бизнеса.
„Демократична България“ залага също така и на мандатност на директорите на училища и детски градини. Занимава се с проблемите на обществения статус на учителя, като го обвързва с възможности за непрекъсната подкрепа на педагогическите кадри, но и поставяне на ясни цели и критерии за оценка на преподавателите. Единствена обръща внимание на последиците от пандемията върху образованието, като предвижда екипи за осмисляне на опита от и за идентифициране и преодоляване на последиците от пандемията и от натрупаните дефицити в учебната дейност.
В бегъл опит за обобщение на всичко разгледано дотук, което далеч не е изчерпателно, можем да кажем, че всички политически сили, които очакваме в следващия парламент, повече или по-малко избягват конфликтни теми осъвременяването на дефиницията за семейство и ефективната превенция на домашното насилие, като изключим тази партия, която използва такива теми за пропаганда с обратен знак. Обединени от концепцията за необходимостта от осъвременяване на образованието, тези от политическите сили, които изобщо му отдават значение, се разделят между нуждата от образование, което отговаря на индивидуалните потребности на самите ученици и на съвременните реалности, и такива, които виждат образователната система като подходящото място за възпитание в ценности, които няма как да избегнат политическата и идеологическата обвързаност. Можем да говорим за относително единодушие по отношение на стимулиране на раждаемостта, а различията започват при представите за практическа реализация на този идеен постулат – между гръмки и граничещи с императивно изискване към самия гражданин думи, амбициозни обещания, и опити, повече или по-малко плахи, за идентифициране, анализиране и адресиране на реалните проблеми и предизвикателствата пред настоящите и бъдещи млади родители. Популизъм, формулиран според целевата си аудитория, може да бъде открит в абсолютно всяка от разгледаните програми, което не е осъдително само по себе си, единствено похватите му на места излизат от базовата етика – единствено „Демократична България“ и донякъде „Продължаваме промяната“ се въздържат в програмите си от разнопосочно или пък много добре насочено сочене с пръст на „виновници“ или сляпо хвалене на самите себе си, като едното или другото могат да бъдат открити във всяка друга програма, най-вече в тези, които залагат в по-голяма степен на него, отколкото на собствените си политики. Срамно малко се говори за социална работа и уязвими групи като пропорция от общите политики, насочени към децата и семейството, и именно поради това особено много личи кой изобщо го прави и най-вече как го прави – дали с цел приобщаване или обществено разделение в допълнение към така или иначе съществуващото такова по всички въпроси.
Вижте още:
Какво ново предвижда проектът за измяна на Закона за защита от домашно насилие
