Ако трябва да направим класация на темите, които скарват българите най-често и карат близки иначе хора да си се сърдят до смъртен одър, на първо място вероятно ще са имотите и парите. За второ и трето място се борят изневерите и имената.
Ще вземе ли булката фамилията на мъжа си, ще я добави ли към името си с тире, или ще си остане с бащината фамилия? Ще бъде ли кръстено новороденото на своите баба, дядо, прабаба, прадядо, чичо, свекър, шурей, пр.? Едва ли има българин, който не се е изправял пред тези драматични дилеми, чието решение може да скрепи една фамилия или да всее раздор, чийто пламъци да изгорят добрите отношения за няколко поколения напред.
Питам се защо. В предаването на едно име в поколенията има смисъл – идентификационен, символичен, опазващ. Предвид нашествието на имена като Марионела-Папита, Валентино, Маруля, Руля, Уля, Ля, Я и Челси-Мароко-ЦСКА-НА-БОЖКОВ, запазването на традиционните български имена е жизнено важно за културата и за живота на бъдещите хора. В крайна сметка името до голяма степен определя и съдбата на малкото същество. Ако сте работодател и за интервю при вас се явят Силвия и Силваниоза-Марчелия-Клаудия-Горгона, вероятността да изберете Силвето, вярвам, е по-голяма. Дори Марчелия-Клаудия-Горгона да е руса и да е учила в Харвард, чие име бихте предпочели да крещите по коридорите?
Приемането на фамилията на съпруга от друга страна е символичен акт на преминаване от опеката на бащата към опеката на съпруга. Моите извинения към феминистично настроените жени, но в символен план една жена винаги принадлежи на един мъж. В началото тя е на бащата, а след това става „на мъжа“. Разбира се, има случаи, в които запазването на бащината фамилия има своето логично оправдание. Например, ако имате вече изградена кариера като Йоана Андреева, превръщането ви в Йоана Михайлова ви прави друг човек в знанието на клиентите/пациентите/колегите ви. Също така, ако избраникът на една жена носи гръмка фамилия като „Цицелков“, „Цундруцов“, „Бръмбъзицов“ или „Гъзелски“ запазването на прекрасното „Иванова“ би било абсолютно уместно. И все пак приемането на фамилията на бъдещия съпруг е жест на уважение към него и родителите му, което не обижда баща ви, тъй като вие, скъпи момичета, винаги ще носите неговото име в презимето си.
Разбира се, ако се допитаме до Клара Цеткин по този въпрос, тя вероятно би ни казала, че Брад Пит и Анджелина Джоли се разведоха, защото Брад е отказал да е Брад Джоли. А и Джордж Клуни би стоял по-добре като Джордж Аламудин. Уви, историята и цивилизацията не са се съобразили с феминистките и до ден-днешен жената приема името на мъжа, освен в някои ексцентрични случаи.
Когато се ражда дете, става още по-страшно. Обикновено в началото на бременността двамата родители са съгласни, че те сами ще изберат име на отрочето си, без да се съобразяват с никого. По-нататък се оказва, че правопропорционално на корема на жената расте и непроявяваният досега интерес от близки, далечни и непознати роднини към името на бъдещия наследник, заедно с настоятелни предложения да бъде кръстен на прадядо си Найден, който е бил много добър човек. Отива се и по-надалеч: започват предупреждения, заплахи, шумни скандали, тих терор. Свекъри, свекърви, тъстове и тъщи рязко се превръщат в ламтящи за засвидетелстване на изпросено уважение чудовища. Бъдещите родители се объркват и докато се усетят, на бял свят се е появила малката Джордан-Марион на дедо Йордан и баба Мара. В бъдещето тя ще се нарича само Джордан, за да не е твърде дълго името й за произнасяне, а това не й оставя никакъв шанс, освен да се снима за корицата на Playboy, веднага щом навърши 18. Другият вариант е да се появи Десислава, която не е кръстена на никого и до петата си година е низвергната от половината родословно дърво. А за онези нещастни момичета, чиито имена са досущ като тези на техните баби, например Елка, Зелка, а защо не и Лелка, не остава никаква друга опция в живота, освен като пораснат да изработват hand-made бижута от папур и вълна.
Изборът на име никога не е лесен и понякога носи със себе си неподозирани последствия. Може би, ако родителите на Фердинанд Порше го бяха кръстили Леонело, той нямаше да създаде автомобилите Порше, а щеше да бъде обикновен чешки фризьор. И може би, ако родителите на Цецка Цачева я бяха нарекли с по-модерното Цветелина, сега щяхме да имаме първата жена-президент.
И все пак, изборът на име, като всички избори, е преди всичко личен. И ако един мъж настоява бъдещата му съпруга да се отрече от бащината си фамилия на всяка цена, може би не заслужава жената да приеме неговото име. Както и ако друг мъж държи детето му да бъде кръстено на майка му Пенка, би следвало да износи бебето в комплект с разширените вени, хемороидите, двайсетте допълнителните килограма и всички други екстри на бременността, да роди в Шейново и чак след това да предявява претенции. Прозвучах като Клара Цеткин? Може би за момент.
Едно е ясно. С идването си на този свят човек не упражнява свободната си воля да реши как да се казва. Товаавтоматично му дава правото да избере какво да прави с името си и с това на децата си по-нататък. Дори Волен Сидеров не е виновен за иронията, която носи името му в общественото пространство.
Даряването с име е символичен акт, в който се сплитат уважение към рода, признаване на принадлежност, идентификация с една държава и един род, красота на звучене, смисъл на името и лично предпочитание. Та ако детето ви да бъде красиво като хубавата Елена от Троя, не го кръщавайте Кънка. Ако искате да бъде богато като Илон Мъск, но живеете в България, забравете за Илон/Илонка и заложете на Георги. Колкото и да сте запалени по Game of Тhrones, имената Денерис, Церсей и Тирион не са най-добрият избор по нашите ширини. Няма спор, че Тирион-Ланистър Димитров ще кара служителите в службата за смяна на документи да се усмихват, което се случва рядко, но какво пък им е на Филип, Виктор и Мартин?
Но ако сърцето ви казва, че това малко създание трябва да бъде Кайсия, Ия или Виваком – давайте. Всичко е въпрос на личен избор.
