Наскоро моя близка приятелка ми сподели, че една история, която съм ѝ разказала, е задържала вниманието ѝ и не само това – развинтила е въображението ѝ. Беше кратка любовна история, чийто край се развиваше около Dance me to the end of love („Танцувай с мен до края на любовта“) на Ленард Коен. Канадският поет е известен със специфичния си начин на пеене, толкова близък до говореното, с бавен ритъм и тежък и дълбок глас, запленил мнозина. Конкретно тази песен, в която пее „Води ме с танц към децата, които умоляват да бъдат родени“, аз не можех да слушам без да се разплача с години след края на тази връзка.
Когато една жена се влюби в един мъж, това честно избухва във фразата „Искам деца от този мъж“ и това е нещо, което ни е първично и природно закодирано. Когато обаче една душа срещне друга, то звучи така – „Искам история от тази жена“. Мисля си, че това важи не само, както в моя случай, отправено от една жена към друга, но понякога и в любовта. Защото как иначе се свързваме един с друг, ако не чрез най-съкровените си истории?
Понеже често има рубрика от типа „8 жени на 8-ми март“, днес ви предлагам един малко по- различен прочит – „8 истории, 1 жена“, защото всяка от нас е многопластова и има играе разнообразни роли – дъщеря, майка, любима…
Обаче истинската магия е в разказването на истории и понеже няма нищо по-вълшебно от въображението, аз ще бъда кратка, а вие си доизмислете.
История първа е за една жена, която заминава да живее в чужда страна и среща мъж, който бяга от войната със същата скорост, с която бяга към нея.
История втора е за една жена, която влиза в библиотеката и среща любовта, само за да я загуби.
История трета е за една жена, която целува мъж в нощта, преди да разбере, че той от десет години има друга жена.
История четвърта е за една жена, която си пожелава да не е жертва и влиза в токсични отношения, които я откъсват от реалността.
История пета е за една жена, която е толкова притеснена как да е хубава за любимия, че забравя всичките си рокли вкъщи.
История шеста е за една жена, която всяка сутрин посреща изгрева.
История седма е за една жена, която отива на кино сама.
История осма е за една жена, чула и преживяла толкова много истории, че самата тя се е превърнала в една.
Ако има някакъв смисъл в нашето съществуване, той е именно в това да споделим с всеки своята история, да празнуваме своята уникалност всеки ден и да приемем, че всички сме част от едно.
Всяка една история и всеки един живот за прашинки от общата картина, разпръснат звезден прах.
Това е един текст от жена към жените, с любов. Това, което най-много ни липсва и забравяме да си даваме – приемане и разбиране. Затова това е един текст за жените, които нямат желание да станат сутрин, както и за тези, готови да преобърнат света. За жените, които си мислят, че не могат да обичат или че не са обичани, както и за онези, които се чувстват божества. За жените с деца и за жените без деца. За домакините и за работохоличките. За всяка една от нас, която всеки ден изпълва със смисъл думата „жена“. Вашите истории имат значение. Поиска ми една история, а получаваш осем. Ще ми споделиш ли твоите?
Вижте още:
Историята на Володимир Зеленски и жената, която не искаше той да бъде президент
