Свикнали сме с идеята, че колкото повече можем да избираме, толкова по-добре. Изборът дава свобода и възможности. Колкото повече избор имаме, с толкова повече свобода разполагаме. На теория е така, но следващия път като се озовете пред стелажа с десетки видове доматен сос за спагети, вече не сте толкова убедени.
Парадоксалното следствие от твърде много избор е, че се парализираме и отлагаме решението. Когато имаме твърде много избор, се плашим, че ще вземем погрешното решение.
В книгата си The Paradox of Choice професорът по социални теории Бари Шварц цитира изследване, в което клиентите на щанд за деликатеси можели да изпробват различни бурканчета сладко и да получат талони за намаление. В единия случай се предлагали шест буркана, в другия – 24. 30% от хората, изправени пред по-малката селекция, купили сладко – и само 3% от онези, на които бил предложен по-голям избор.
„По-широкият асортимент на предлагане ни прави по-недоволни.“
Започват да ни се привиждат достойнствата на алтернативите, които не сме избрали, питаме се правилно ли сме постъпили предпочитайки едно вместо друго, и накрая чувстваме, че сме се минали.“
Големият избор може да ни раздразни заради съжалението, самообвиненията и пропуснатите възможности. Още по-лошото е, че разнообразието ескалира очакванията.
„Да вземем пример с джинсите – продължава Шварц. – Навремето имаше само един вид – такъв, който не стоеше добре на никого, и след много носене и пране евентуално ставаше удобен. Сега има огромно разнообразие – с висока и ниска талия, с копчета и без, с избелени крачоли, с ръб и какво ли още не. При това многообразие, очакванията ни се покачват и дори да изберем подходящ, добър модел, пак сме недоволни и напускаме магазина много по-фрустрирани, отколкото щяхме да сме при по-малко разнообразие.
Има и друго – когато има само един чифт кофти дънки, кой е виновен? Не сме ние, нали. А когато магазинът е отрупан с най-различни модели и не успяваме да намерим идеалния – кой е виновен?
Неговата теза е, че след определен момент големият избор престава да е в положителна връзка с удовлетворението и се обръща.
„Тайната на щастието е в това да имаш ниски очаквания“ – казва Шварц. Когато очакванията ти са ниски, остава възможност за приятна изненада. Когато се очаква всичко, което избереш, да ти носи приятна изненада, става обратното. Чувстваш се неудовлетворен и съжаляваш за всички останали пропуснати възможности.
Всеки, който живее в технологично западно общество, трябва да избира между различни планове за абонамент към мобилни оператори, телевизии, училища, ипотечни планове. Да, това са проблеми на декадентската западняшка ера на късния капитализъм, но така въпросът за избора не става по-лесен.
Една от жертвите на безконтролното предлагане са връзките и намирането на партньор.
Тъй като сега най-разпространеният вариант за запознанство е онлайн, романтичните взаимоотношения са обект на същия механизъм, по който се предлагат и останалите търговски продукти – можем да браузваме и сравняваме стотици потенциални партньори. Това поражда нови проблеми.
Британският актьор Азис Ансари дава пример с жена, която отива на първа среща с мъж и през цялото време браузва на телефона си дали пък няма да се появи по-изгоден кандидат. Колкото по-голям избор ни се предлага, толкова повече намалява желанието ни да избираме.
Ансари дава пример с японските Soshoku Danshi – в схемата на японските субкултури това са мъже, които определят себе си като „вегетарианци“, което означава сексуално пасивни и предпочитащи да останат без партньорка мъже. Те са така преситени от безкрайните възможности на онлайн порнографията, че вече не се интересуват от реален секс или взаимоотношения с жени, заключава Ансари.
Според психолога Филип Зимбардо колкото по-богат и подробен става наборът от онлайн порнография, толкова по-пасивни и инертни стават потребителите и толкова по-малко интересни и вълнуващи им се струват възможностите, които истинските хора предлагат.
