Физическа сила, сексапил или нещо повече: защо въздишаме по спортисти?

| от Мариела Петрова |

През отминалата седмица съседите ни от Северна Македония имаха честа и удоволствието да наблюдават футболните си национали в сблъсък с отбора на Португалия за място на Световното първенство в Катар. Победата очаквано отиде при Кристиано Роналдо и компания, а фотографи запечатаха любопитна сцена на трибуните – две девойки поискаха от португалския капитан да стане баща на децата им.

Макар и необичайна,това далеч не е най-куриозната проявa на любов от фенове, на която сме ставали свидетели. Любителите на спортове издигат думата „подкрепа“ на съвсем друго ниво – неочаквано, понякога и незаконно. Нахлуване на терена, голота и надписи с интимни предложения, сключване на брак с картонена фигура на любимия играч, деца, носещи имена на известни атлети, фанатично следване в социалните мрежи, още по-обсебено преследване на живо – виждали сме какво ли не. Слава богу, повечето фенове изразяват пристрастията си по относително безопасни и общоприети начини, но това не прави емоциите им по-малко бурни.

Хората обичат да тренират по многобройни причини, отвъд очевидните ползи за физиката, здравето и емоционалния им тонус. Спортът възпитава дисциплина и търпение, учи на постоянство, организираност и работа в екип, повишава устойчивостта към стрес. Също така е естетически приятен и, подобно на художествените дейности, е чудесно място за емоционална изява, осигурява от бягство от проблемите и ни дава чувство за принадлежност към нещо по-значимо от самите нас.

Какво да кажем за обикновения фен обаче?

Тези от нас, които никога не са обували шпайкове, не са хващали ракета и не са стъпвали на терена или корта, но обичат да се следат спорт със същата страст и небивал интерес? Причината за почти религиозната отдаденост към играчи и отбори не е една-единствена, а дамите разполагаме и с няколко допълнителни основания.

За любовта ни към спортисти може да благодарим на праисторическите си предшественици. В древни времена от мъжете се е изисквало да притежават физическа сила, бързина, ловкост, издръжливост. Жените са били привлечени към по-атлетичните мъже, поради факта, че са по-способни да защити тях и децата им от хищници и да осигурят прехрана.

Според учени, споменатите наклонности се откриват у много от нас и до днес – спортистите притежават повече черти, които жените обикновено харесват и които нашето общество смята за традиционно привлекателни за мъж. Съществуват и проучвания, които гласят, че постиженията на даден атлет са правопропорционални на очарованието му. Том Брейди е идеалният пример. Един от най-успешните куотърбекове на всички времена ( и абсолютен идол за любителките на американски футбол) с външност от плакат на Ралф Лорън. Не е изненада, че жената, която се омъжи за него, е буквално супермодел.

Том Брейди

Това се отнася и за други професионални спортове. Помислете за баскетболисти като Стивън Къри, бейзболисти като Брайс Харпър и хокеисти като Джонатан Тоус , а и нашият роден Григор Димитров. Да не говорим, че най-следваният човек в Instagram е Кристиано Роналдо. Тези мъже са едни от най-успешните в своята сфера и много жени, считат, че са достойни за припадък.
Причините за увлеченията ни далеч не са само еволюционни.

Спортистите, чисто и просто, са супергероите в реалния живот. И мъжете, и жените, по същество сме деца по сърце, и гледаме на тези свръхчовеци с благоговение заради всичко, които могат да правят с телата си. Неща, за които обикновените простосмъртни само мечтаем. Вдъхновяват ни да полагаме повече усилия, да живеем най-добрия си живот и да следваме това, което сърцето и умът ни желаят. Повече от всичко атлетите ни учат да имаме страст в живота си и да не изоставяме тази страст. Да продължим да преследваме мечтите си и това, което ни прави щастливи. Мотивират ни да намерим радост в съществуването си и ни показват, че да обичаш това, което правиш е най-ценно и значимо.

Усилията, които спортистите полагат, ни дават поглед в перспектива към собствените ни грижи и проблеми. Помислете само за някои от предизвикателствата и лишенията, пред които са изправени – изтощителни графици за тренировки, загубени мачове, контузии, съкрушителни провали и лични несгоди. Ако момчета като Мо Салах и Хабиб прекарват години в борба с бедност, неравенство и опасностите на военните конфликти в родните им държави и отказват да бъдат победени, то и аз ще балансирам ефективно между професия, социален живот и време за близките; мога да се боря за повишение или да поема нови ангажименти. Или ще зарежа всичко, за да открия нови предизвикателства. И ще се справя.

Мохамед Салах

Освен че стимулира собственото ни развитие и постижения, спортът ни позволява да се възхитим и на успехите на някой друг. Гледката на упорити и целеустремени хора, влагащи ум, душа и тяло в целите си е впечатляваща, очарователна и … доста секси. А когато уважението и приятелството надделеят над състезателния дух, се раждат истинските спортни идоли. Ако се казваш Джанмарко Тамбери, роден си в Италия, имаш тяло на Аполон, лице на ренесансова творба и усмивка на хлапе, то вероятно ще накараш душите на немалко жени да запеят Un amore grande без усилие. Шампионът във високия скок в Пекин, обаче, ще остане в сърцата ни най-вече с това, че сподели своето олимпийско злато със състезателя от Катар и свой дългогодишен приятел Мутаз Баршим. След като не успяха да се победят взаимно в няколко опита, двамата застанаха рамо до рамо на почетната стълбичка, изживяха триумфа си с неподправена радост.

Джанмарко Тамбери и Мутаз Баршим

Емоциите и тяхното свободно изразяване е аспект на спорта, който често пренебрегваме. Има малко пространства в нашия социум, където е приемливо мъже да демонстрират чувства. Можем да видим физическа привързаност между съотборници, между треньорите и играчи. Да наблюдаваме как плачат и се прегръщат в отчаяние, разочарование или неверие без да бъдат обект на обидни подмятания и грозни епитети. Да сме свидетели как са щастливи и празнуват заедно открито, а сексуалността им, нрава им и „мъжките“ им качества не се подлагат на обсъждане. Били ли сте някога в супермаркет или на парти където мъже се държат за ръце, като играчите на пейката по време на тежък футболен мач? Къде другаде освен спорта ги виждаме да скачат от радост в прегръдките един на друг ? Как да не сме привлечени от личности, които не са парализирани от ужас, че притежават нежност и емоционалност и ги демострират публично без страх и всякакви задръжки ?

Първото ми по-сериозно гадже беше „мъжко“ момче, състезател по таекуондо и горещ почитател на Мишо Шамара . Когато любимият му футболен отбор загуби поредния си важен мач за титла, той бавно стана от дивана, изключи звука на телевизора и остана пред екрана, заровил лице в шепи. Хлипаше. Никога не беше плакал пред мен. Никой мъж не беше. Почуствах го по-близък от преди. Изглеждаше човечен и достъпен. Клишетата за половете и чувствата предполагат, че мъжете не плачат и не трябва да го правят. Но стане ли дума за спорт, техните сълзи са приемливи, тъй като подобни контексти се възприемат като силно мъжествени и могат да ги предпазят от негативните последици, свързани с нарушаване на полови стереотипи. Още една причина да обичаме красивите момчета, които ритат, хвърлят, удрят топка на екрана. С тяхна помощ мъжките емоции не са повреда в нашия телевизор.

Светоизвестните отбори и играчи, ни радват и с това, разбиват погрешни вярвания, защитават каузи, дават гласност на наболели проблеми и пример за човечност, съпричастност и достойно поведение. Демонстрират ценности – национални, семейни и личностни; такива, зад които всеки уважаващ себе си човек би застанал. Каквито виждаме по-рядко в ежедневието си, за съжаление.

Каспер Шмайхел, вдъхновен от звездната кариера на баща си Петер, скромно и упорито следва неговите стъпки. За да постигне завидни успехи с отбори, подценявани от мнозина. Младият Николо Барела сключва брак на крехката възраст от 21 години , половинката му Федерика е на 28. Няколко години и три деца по-късно, двамата имат щастливо, любящо и сплотено семейство и са пример, как за правилните хора и събития в живота няма възраст.

Петер Шмайхел и Каспер Шмайхел

Кристиано Роналдо, известен с буйния си темперамент и спорното си поведение на терена, успява да заглуши и най-големите си критици с изключителната си благотворителна дейност. Освен огромните суми, които предоставя, известният футболист отделя време за множество каузи, подкрепя ги и с личното си присъствие и не оставя съмнение за искреността и обичта, които влага в добрите си дела. И не е единствен- спортни величия като Тайгър Уудс, Джон Сина, ЛеБрон Джеймс и Неймар се нареждат сред най-популярните лица,които даряват средства и надежда на нуждаещите се.

Повечето професионални спортни организации и шампионати подкрепят и излъчват ясни послания срещу расизма, междуполовото неравенство, призиви за мир и прекратяване на военните конфликти по света. Уви, футболните тениски с украински знамена не могат да помогнат за прекратяване на чудовищните зверства, на които ставаме свидетели в сърцето на Европа. Но е утеха някой някъде да ни припомни, че съпричастносст е все още равно на нормалност.

Независимо дали в гимназията се сте се влюбили във футболистчето от съседния клас или въздишате над снимките на Джими Гарополо в Instagram (последвайте го, няма да съжалявате), харесвате мъжe с красиво лице и здраво тяло по примера на нашите предци или обичате да преживявате волните радости и страдания на любим отбор-не забравяйте думите думите на Нелсън Мандела – спортът има силата да промени света. Той има може да вдъхновява, да обединява хората говори с младите на език, който те разбират. Спортът може да създаде надежда, където някога е имало само отчаяние. Той е по-мощен от правителствата в разрушаването на расовите бариери. Смее се пред всички видове дискриминация. И ни дава чувство за принадлежност, както малко други неща могат.

Вижте още:

Сложният личен живот на Кристиано Роналдо