На днешния 13 февруари светът на модата отбелязва 93 години от рождението на Еманюел Унгаро, наричан още "принцът на принтовете".
Роден през 1933 г. в Екс-ан-Прованс, Франция, той е син на италиански емигранти, избягали от режима на Мусолини. Баща му, който е шивач, подарява на сина си първата шевна машина, когато Еманюел е едва на 3. На нея той усвоява основите на занаята, които по-късно ще го превърнат в един от най-прецизните конструктори на дрехи.
През 1958 г. започва работа при великия Кристобал Баленсиага, а до края на живота си отбелязва, че именно от него е научил, че "модата не е само фантазия, тя е и архитектура". През 1986 той посвещава своята есенно-зимна колекция от висша мода на своя легендарен учител.
През 1965 г. отваря свое ателие с помощта на швейцарската художничка и дизайнер Соня Кнап, която му помага да развие уникалните си текстилни принтове. С тях остава в историята на модата - Унгаро е дизайнерът, който дръзна да смеси несъвместими десени и да ги превърне в символ на женската свобода и елегантност.
Карета с цветя, точки с райета - "Защо трябва да избирам между точки и райета? Светът е пълен с цветове и форми - моята роля е да ги накарам да танцуват заедно, дори и първоначално да изглеждат като врагове", казва той.
Когато стартира собствената си модна къща през 1965 г., Унгаро разполага с изключително ограничен ресурс. Първото му дефиле включва едва 17 ежедневни рокли, представени в малко апартаментче. Въпреки скромния мащаб, прецизността на кроенето му веднага привлича вниманието на критиците, които го обявяват за "младия лъв" на Париж.
Заедно с Ив Сен Лоран, той помага за утвърждаването на конфекция като алтернатива на висшата мода. През 1968 г. се ражда първата му прет-а-порте линия. Сред клиентите му са Жаклин Кенеди, Мария-Елена Ротшилд, Даян Фон Фюрстенберг, Глория Гейнър, Катрин Деньов. През 70-те и 80-те години е на върха на славата си и създава едни от най-авангардните и запомнящи се визии.
"Работех по 18 часа на ден, всеки ден от годината, без почивка. Години наред живеех в малко студио. Нямах луксозни навици и си купих първата кола, Mini Morris, когато бях на 40. Но нямах нищо против. Обичам да работя", спомня си той пред The Guardian през 2001 г.
Легендите разказват, че Унгаро бил маниакално дисциплиниран, а в ателието му е царяла пълна тишина докато "моделирал" своите произведения, дори изисквал от своите асистенти и шивачки абсолютно мълчание, за да може да се концентрира върху "диалога" с плата. Работел в бяла престилка, точно като ментора си Баленсиага.
В моменти на еуфория или когато е постигал желания обем на роклята, "избухвал" в арии - имал забележителен глас, а класическата музика и пеенето били неговият емоционален отдушник. Твърдял е, че ритъмът на музиката диктува начина, по който ножицата му се движи през коприната, и че някои от неговите драперии са буквално "превод" на музикални партитури в текстил. Самата Мария Калас е посещавала ателието му, привлечена от неговата любов към операта и способността му да създава "сценично присъствие" дори в ежедневието.
След години на бляскава кариера, успехи и международно признание, Емануел Унгаро се оттегля и продава бизнеса си за 86 милиона долара през 2005 г. Самият той споделя, че "произведенията му вече не са достатъчни за очакванията на днешните жени". Прекарва последните си години в спокойствие, далеч от светлините на прожекторите, до смъртта си през декември 2019 г.
Шест емблематични цитата:
"Една жена не носи рокля Унгаро, тя я обитава. Ако тя не се чувства в нея като в свой дом, значи аз съм се провалил."
"Ръцете ми знаят неща, които умът ми понякога забравя. Когато докосна плат, аз знам веднага какво иска да бъде той - рокля, палто или просто спомен."
"Страхът е най-големият враг на твореца. Кичът е просто липса на смелост да доведеш една идея докрай. В природата няма кич. Вижте една поляна с диви цветя - там има хиляди цветове и форми, които на пръв поглед си противоречат, но заедно създават съвършена хармония. Аз пренасям тази "органична бъркотия" върху дрехата. Искам моите жени да изглеждат така, сякаш са се облекли в градина, а не в гардеробна"
"Днес хората мислят, че модата е само шоу и камери. Не, модата е тишина в ателието и звукът на ножицата, която реже скъпа коприна."
"Елегантността е отсъствие на вулгарност, но не и отсъствие на риск. Вулгарно е да носиш нещо само защото е скъпо или модерно. Елегантно е да носиш нещо, което подчертава твоята уникалност. Елегантността е състояние на ума, тя е начин на ходене, начин на сядане. Дрехата е само музикален фон."
"Модата умира много бързо, но стилът е вечен. Аз не искам да бъда "модерен" за един сезон, искам да бъда незабравим за цял живот."
