В Mamamia неведнъж сме писали за „редпилърите“ – мъже, подвластни в много голяма степен на половите стереотипи, които срещат сериозни затруднения в сферата на личния си живот. Това води до фрустрации, които обикновено се изразяват в коментари онлайн, в изолация в собствени форумни групи, съдържащи включително призиви към насилие над жените.
Изпълнен с идеалистична представа за това какъв следва да бъде „идеалният мъж“ и съответно „идеалната жена“, моделът на т. нар. редпилъри, вдъхновяван от инфлуенсъри като Андрю Тейт, претърпява крушение след крушение, когато се сблъсква с пъстрата и сложна съвременна реалност.
Оказва се обаче, че не само мъже намират убежище в интернет групи и форуми на „инсели“ и „репилъри“.
Това е интернет свят, пълен с убеждения, насочени към жените, в които мъжкият пол най-общо е разглеждан като заплаха – но и като средство за оцеляване.
Подобно на мъжкото токсично онлайн пространство, и „фемосферата“ привидно цели да овласти жените, но залагайки на патриархални модели. Според модерното пречупване на тези изключително консервативни модели, жените биха могли просто да използват мъжете като средство за успех или материално благополучие. Те са призовавани да се скрият в „женската си енергия“, за да омагьосат или задържат даден (разбира се, богат и успешен) мъж.
Добре дошли във фемосферата, пише Рейчъл Хийли в статия, публикувана в края на годината в The Guardian. Жените и момичетата също започват да потъват в потенциално опасни собствени онлайн пространства, коментира авторката.
„Фемосфера“ е термин, използван от д-р Джили Кей, експерт по феминистки медийни и културни изследвания в Университета Лафбъро, в статия, публикувана по-рано през изминалата година.
Кей изследва реакционния завой, който се случва сред младите жени и начина по който се заражда отпор срещу масовия феминизъм, като се създават нови онлайн пространства с нови инфлуенсъри.
В тази част от интернет пространството вместо инфлуенсъри като Андрю Тейт може да се попаднете на цял куп женски гурута, които се изживяват като стратези по запознанствата. Това са така наречените „тъмни феминистки“, които насърчават жените да си търсят и намират богати мъже и да ги използват.
Независимо, че повечето кътчета на интернет фемосферата обикновено се описват като феминистки, д-р Джили Кей с изненада установява, че ценностите, които тези жени проповядват всъщност са консервативни, а философията е предимно против равенството между половете.
Според нея логиката, към която се придържат всички тези жени, е, че мъжете и жените са коренно различни.
Във фемосферата, както и в маносферата, преобладава убеждението, че животът е свързан с оцеляването на най-силните, че мъжете винаги ще нараняват жените и това никога няма да се промени, така че са необходими „стратегии за завладяване“ на противоположния пол.
Д-р Кей се спира по-подробно върху женска стратегия за срещи, която започва като форум в Reddit (с повече от 250 000 членове) и се разширява в последствие до социалните медии и подкастите.
Тази стратегия има идеология от шест точки, зад която застават членовете и която включва идеи от сорта на това, че мъжете винаги трябва да преследват жените, че жените винаги трябва да търсят финансовата изгода от мъжете, както и идеята, че по-голямата част от мъжете всъщност нямат стойност.
През последните десетилетия основното течение на феминизма, така наречения „либерален феминизъм“ се оказва „прекомерно ориентирано към потребителите, към индивидуалното овластяване, като се набляга на това жените да са уверени в себе си, да са успешни и да имат всички неща, които могат да имат мъжете“, анализира д-р Кей. С други думи той се е превърнал във „феминизма на момичетата-шефки“.
Но от около 2018-а година насам, според експерта, се наблюдава все по-голямо отхвърляне на този модел овластени жени.
В онлайн форумите за жени, както и чрез инфлуенсърите в социалните медии, се обсъждат и споделят убеждения, които повтарят логиката на мъжките сексиски теории – особено когато става въпрос за запознанства и взаимоотношения.
Става дума за идеи от сорта на това, че мъжете са „пазачите на връзките“, а жените са „пазачите на секса“. Един вид, че стойността на жената на сексуалния пазар се състои в това, тя да се пази от секса с мъже и че всеки случаен секс намалява „стойността й“.
Разпространява се и идеята, че за да се противопостави на по-малките възможности на жените да печелят, вместо да се борят за равенство в заплащането, жените трябва да „прегърнат женската си енергия“, за да си осигурят съпруг. Върху мъжа пък пада тежестта да осигурява финансово жената.
Според д-р Кей тази стратегия е „невероятно консервативна, но се опитват да я преформулират като стратегия за овластяване“.
Фемосферата има и своите „тъмни женски“ инфлуенсъри – например Kanika Batra и Thewizardliz.
През последните години Батра критикува либералния феминизъм. В един от постовете си тя обяснява защо е „изоставила феминизма“ и казва: „Маносферата е невероятно лоялна към всички участници, което не важи за женските обединения“. В друг Батра се оплаква от състоянието на съвременните запознанства и начините, по които те променят ролите на мъжете и жените.
„Бях феминистка, преди да видя последиците от третата вълна на феминизма“, казва Батра. „Това принуди жените да влязат в силната роля и да преследват мъжете“.
Батра добавя: „Това не е естествено и изглежда, че все повече хора в резултат на това не създават семейства“.
Междувременно Thewizardliz прави видеоклипове със заглавия като „Как да станеш по-красива“, „Как да станеш богата“, „Как да станеш изключително съблазнителна“.
Има ясни причини, поради които жените и момичетата могат да бъдат привлечени от това мислене, казва феминистката теоретичка д-р Софи Люис, чиято предстояща книга „Феминизъм с врага“ изследва моменти от историята, когато феминистките са се съюзявали с невероятни колониални режими и дори с Ку Клукс Клан.
За идеите на фемосферата тя казва, че те предлагат реално обещание, което не бива да се пренебрегва. Това е обещанието да избави жените от онова, което политическите икономисти наричат „двойна подмяна“ – работиш наравно с мъжете, но домашните задължения продължават да лежат основно върху твоите плещи.
След визията на либералния феминизъм, че жените „могат да имат всичко“, сега „жените са обременени както с производителен, така и с репродуктивен труд“, казва д-р Люис.
Тя проучва някои области на интернет фемосферата, особено тази на влиятелните инфлуенсъри традиционалисти.
„Така нареченият trad life (живот в руслото на традиционните убеждения за мястото на жените в семейството – б.ред) е наистина съблазнителен за жените, които с право мразят безкрайното бачкане“, казва тя. „Това е нещо, за което либералният феминизъм трябва да признае, че не е дал решение“.
И въпреки това д-р Люис се чувства напълно обезкуражена от липсата на надежда и от „антиутопичното“ мислене в тези токсични женски среди, където идеите за нов начин на съвместен живот между половете често се пренебрегват и определят като глупави.
Кей и Люис не са единствените, които се интересуват от това разрастващо се кътче от интернет културата.
Професор Емилиано де Кристофаро и професор Джереми Блекбърн са двама от авторите на анализ на токсичните женски общности онлайн, базиран на данни. Те вече са работили върху маносферата и други „тъмни кътчета“ на интернет общностите, пише The Guardian.
Те забелязват някои от същите модели като Кей и откриват своеобразни аналози с маносферата.
„Разказите по отношение на стратегията за запознанства са много сходни – това е игра и се опитваш да надхитриш другия пол и да спечелиш“, казва де Кристофаро.
Някои от използваните изрази също са сходни – като идеята за „редпилъра“ – червеното хапче, която е популярна в мъжката сфера. Това е идеята, базирана на сюжета на филма „Матрицата“, за внезапна способност да се види реалността. Във фемосферата обаче това се преформулира на „розово хапче“.
Обвиненията в токсичен език и реч на омразата са довели до забрана в Reddit на някои женски групи, включително и на фемсел такива.
Подобно на групите от маносферата преди тях, сега някои от тези групи имат свои собствени независими платформи.
„Обикновено тази общност намалява по размер, но се радикализира и става по-токсична поради липсата на умереност и по-малкия достъп до по-балансирани позиции“, казва де Кристофаро.
Изследователите отбелязват, че сред някои членове на фемосферата „феминизмът е ключова част от тяхната идентичност“, но, както отбелязва Кей, това не означава непременно, че те имат прогресивни възгледи.
Някои по-традиционно настроени феминистки групи влизат в съюз с напълно нефеминистки групи, които споделят някои от същите възгледи. Става дума най-вече за обединението на християнски фундаменталисти с крайно десни фигури, както и с някои джендър критични феминистки.
„Това е нещо, което сме виждали през цялата история на феминизма“, коментира Люис.
„Това може да се нарече почти антифеминистки феминизъм. Това е, което виждам често във фемосферата“, казва тя.
„Важно е да се разбере, че съществува дълга история на жени, особено бели жени от средната класа, които смятат, че могат да намерят свой индивидуален път в патриархата, като се приспособят към определен набор от идеи в замяна на временна собствена лична защита, докато междувременно се отмятат от правата на другите жени“, коментира тя.
Цялата статия в The Guardian, посветена на фемсел културата и фемосферата може да прочетете тук.
Вижте още:
