Добри ли сте в разконспирирането на заблуди? Разпознавате ли кога близките ви се опитват да скрият нещо от вас? А възможно ли е да сте по-параноични от необходимото и да търсите лъжата там, където я няма? Ако познавате себе си добре в това отношение, е време да усъвършенствате и уменията си да разгадавате другите около вас.
Вече ви поднесохме една обилна порция от признаци, по които можете да познаете, че сте лъгани или че някаква информация се затаява от вас.
Неспокойно изпотяване. Очите се стрелят наоколо с безпокойство. Това е стереотипът за някой, който е виновен в криминално предаване, но в някои случаи то всъщност е вярно.
Потенциалните признаци на лъжата могат да се проявят като нервност и неудобство. Това се отнася особено много за случаите, когато принципно няма смисъл и логика човек да е нервен, но езикът на тялото му издава подчертан дискомфорт.
Например, логично някой да е нервен в полицейска стая за разпит, дори и да казва истината. Но няма логика приятел да е нервен, докато си говорите на брънч. От друга страна, опитните лъжци (между другото един от признаците на психопат) може да са в състояние да коригират своята нервност, така че този признак се отнася по-скоро за хората, които лъжат спорадично.
Ако мислите, че приятел лъже, когато гласът му се повиши с една октава, може да сте прави. Интересното е, че по-високата гласова инфлексия е почти единственият надежден гласов индикатор за измама. Когато човек лъже, гласът му наистина е малко по-висок.
Тъй като мускулите на гласните струни се напрягат, като например по време на стрес от изричане на лъжата, височината на гласа се повишава. Проучване от 2021 г. в списание Nature Communications показва, че дори на различни езици характерният вокален модел, включително повишаваща се интонация и променлива височина, може да бъде начин да разберете дали някой лъже.
Ако някой не реферира себе си с личните местоимения аз, мен или моя, той може да лъже. От психолингвистична гледна точка местоименията могат да разкрият дали някой се опитва да се дистанцира или напълно да се отдели от думите си. До голяма степен по същия начин, по който един необичаен лъжец може да отвърне поглед от вас, защото зрителният контакт увеличава интимността и човек, който лъже, често изпитва известна вина, човек, който прави невярно твърдение, често се стреми подсъзнателно да се дистанцира от собствените си думи.
Използването на лични местоимения означава, че лицето е уверено в твърдението си; пропускането им може да сигнализира за нежеланието на някого да приеме отговорността за думите си.
Един пример: Шефката харесва презентацията ви и реагира с „На мен ми харесва презентацията ти“ или „Аз съм много доволна от теб“. От друга страна, колега, предлагащ неискрено ласкателство, може да избере да каже нещо по-неперсонално като „Хубава презентация“ или „Изглежда, че много си се постарал“.
Детективите и разследващите полицаи разпознават, когато хората подават фалшив сигнал за открадната кола, по това, че често я наричат “колата“ или „онази кола“, а не „моята кола“.
Само не забравяйте да бъдете умерени със заключенията, които правите – в крайна сметка това е само един от многото червени знамена. Разбира се, не можете да прецените честността на един човек с едно изречение, но това е първата следа.
Когато се опитвате да разпознаете истина от неистина, може да не се съсредоточавате само върху признаците за лъжа. Не забравяйте да обърнете внимание и на знаците за казване на истината.
Ето един интересен факт: откровеният човек повече употребява думи на близост, вместо по-неопределени. „Тук“ вместо „там“, „това“ вместо „онова“, „този“ вместо „онзи“. „Тази твоя идея ми е много интересна“ е по-искрено твърдение от „онази идея там беше много интересна“.
Любопитното е, че липсва обратна корелация. Езикът, който отразява близостта и връзката, е свързан с чувствата на човека, но не трябва да се приема паралел с отдалечаващия език.
Точно както трябва да обърнете голямо внимание на това дали изражението и думите на някого се съчетават, трябва да се съсредоточите върху това дали езикът на тялото му – а именно дали докосва или потрива тялото си – отговаря на думите.
„Ние често докосваме, дърпаме или търкаме кожата си, докато се опитваме да се утешим и да се успокоим. Като пример, ако говорим за това колко сме уверени и в същото време покриваме врата си с една ръка, действията и думите не са съгласувани. Езикът на тялото противоречи на нашите думи и е потенциален индикатор за измама.
Обаче това, че някой се върти, не означава, че лъже. Самоуспокояващите жестове може да присъстват дори когато човек казва истината, ако цялостната ситуация е напрегната.
Ако казвате истината, отговорът ви обикновено е кратък и точен. Надеждното отричане е директно и ясно – например „Не, не съм го направил“. Несправедливо обвинените хора нямат причина да се въздържат от категорични, ясни отричания.
Но как реагират лъжците, когато им задавате въпроси или по друг начин се изправяте срещу тях? Силна индикация за измама е, когато някой не отрича обвиненията срещу него – или когато зарови своето „не“ под 10-минутен монолог с увъртания. Ако отказът се състои от изявления като „Как можа да ме питаш такова нещо?“ или „Това е лудост!“ или „Питай всеки, който ме познава – никога не бих го направил!“ или „Как можа да се усъмниш в честността ми?“, тогава това поражда подозрения, защото нито един от тези отговори не се състои от пряко, праволинейно отричане.
Пример: Ако учителят не е малтретирал ученика си, няма да каже, че той никога не би наранил дете или че не е перверзник, или че всички в училището го обичат. Ако вашият служител не е откраднал от вашата компания или бавачката ви не е наранила детето ви, няма да чуете за репутацията на човека, за моралните му качества или как всички го обичат.
Ако такива откази са включени като част от пълен отговор на обвинение след директен отказ, това еокей. Обаче в центъра на отговора на лицето трябва да бъде последователното, ясно отричане на действието, а не доказателство, че той не е човекът, който някога би могъл да извърши подобно действие.
Не всички отрицания са еднакви. Изявление като „Отричам тези обвинения“ не е същото като „Не съм го направил“.
Отричането на обвинение означава, че лицето отказва да признае вината си, но това не е същото като отричане, че е извършило деянието. Надеждният отказ е ясно „не“, а не фрази като „ще отричам до последно“, „да не мръдна от мястото си, ако е така“ или „как може да ти хрумне, че аз ще направя подобно нещо“.
За да обобщим, чистото и ясно „не“ е най-достоверното „не“. Същото се отнася и за „да“.
Вижте още:
