Освен благословия за сетивата и ума, шоколадът е и мощен антиоксидант.
На 7 юли през далечната 1550 година в Испания от Новия свят пристига първата партида какаови зърна.
С пристигането на този товар в Европа започва истинска кулинарна революция.
До 1847 г. шоколадът се е консумирал почти изцяло като напитка.
Британската компания J.S. Fry & Sons първа открива как да смеси какао на прах, захар и разтопено какаово масло, за да създаде паста, която може да се формова в твърдо блокче за дъвчене.
През 1875 г. швейцарецът Даниел Петер решава да добави кондензирано мляко към какаото, за да го смекчи. Тази технология всъщност е измислена малко по-рано от съседа му - Анри Нестле, за създаването на бебешки каши.
Първоначално шоколадът в Европа е бил достъпен само за кралските дворове и аристокрацията. Испанците пазели рецептата в дълбока тайна близо век.
Чак когато френският крал Луи XIII се жени за испанската принцеса Анна Австрийска (която обожавала шоколад и го пренесла във френския двор), модата се разпространява из цяла Европа.
През 1995 година. Европейската асоциация на производителите на шоколад решава, че този феномен заслужава свой собствен ден в календара, за да се почете приносът на Европа в превръщането на какаото от горчива напитка в изящното блокче, което твърде добре познаваме.
Извън Европа съществува и Световен ден на шоколада, който се празнува на 13 септември (рождената дата на Милтън Хърши, основателя на известната американска шоколадова компания). Но за нас, в Европа, 7 юли си остава автентичният ден, в който какаото за първи път стъпва на нашия континент.
Какво е шоколадът?
На първо място, той е доказана терапия за сетивата и ума. Качественото какао стимулира отделянето на ендорфини и серотонин - хормоните на щастието, които мигновено подобряват настроението.
Благодарение на богатия си състав на флавоноиди (особено в тъмните сортове), той действа като мощен антиоксидант, който подкрепя сърцето и подобрява паметта. Неслучайно ароматът му улеснява превключването на мозъка в режим на релаксация.
Учените доказват още, че той увеличава притока на кръв и кислород към мозъка, което моментално подобрява когнитивните функции при умствено натоварване.
Европа консумира около 45% от шоколада в световен мащаб, което ни прави най-големия потребител на планетата. Швейцария води класацията с впечатляващите близо 9 кг шоколад на глава от населението годишно, следвана плътно от Германия и Австрия. Жителите на САЩ консумират около 4.5 - 5.5 кг на година, което е почти двойно по-малко от лидерите в Европа.
Въпреки че черният шоколад е сочен за най-полезен, млечният продължава да бъде абсолютен крал на пазара, държейки близо 59% от всички продажби в световен мащаб.
Освен тях в палитрата от изкушения има бял и розов шоколад.
През 2024 г., провокирани от глобалния недостиг на шоколад, швейцарски учени изобретиха и още един, чисто нов вид - шоколад от "какаово желе", който съдържа 20% повече фибри и 30% по-малко наситени мазнини от средностатистическия европейски тъмен шоколад.
Новата смес използва повече от какаовите плодове, пулпата, вътрешните обвивки и шушулките, които обикновено се изхвърлят.
Проучвания на пазара показват, че над 50% от потребителите в Европа купуват шоколад не защото са гладни, а като "достъпен начин за мигновено подобряване на настроението" и справяне със стреса в ежедневието.
В страни като Великобритания и Германия, близо 80% от населението яде шоколад поне веднъж седмично, а над 10% признават, че го хапват абсолютно всеки ден.
Социалните мрежи оказват огромно влияние - пример за това е т.нар. "Дубайски шоколад" с шамфъстък и кадаиф, който само за първите няколко месеца след появата си генерира милиони долари приходи благодарение на вайръл клипове:
Какво още не знаем за него:
1. Шоколадът някога е бил валута.
За ацтеките какаовите зърна са били толкова ценни, че са ги използвали като пари. Например, в разцвета на империята им, една пуйка е струвала 100 какаови зърна, а едно свежо авокадо - 3 зърна.
Имало е дори "фалшификатори", които са правели имитации на зърна от оцветена глина!
2. Какаовото дърво е капризна "примадона".
Какаовите дървета (Theobroma cacao) са изключително деликатни.
Те растат само в рамките на тесен географски пояс (20 градуса северно и южно от Екватора) и изискват постоянна висока влажност, много дъжд и... сянка от по-големи дървета, защото не понасят директна слънчева светлина.
За направата на една стандартна опаковка (около 400-450 грама) качествен шоколад са необходими около 400 какаови зърна.
Всяко какаово дърво ражда годишно плодове, достатъчни за производството на едва няколко блокчета шоколад.
3. Точката на топене е уникална био-магия.
Какаовото масло е единствената естествена мазнина, която се топи при температура малко под тази на човешкото тяло - около 34°C - 36°C.
Точно затова истинският, качествен шоколад се топи в устата в момента, в който го докоснете с език.
Ако не се топи така, вероятно съдържа евтини палмови мазнини.
4. Мирисът на шоколад ви кара да купувате... книги.
Психологическо изследване, проведено през 2013 в Белгия доказва, че когато в книжарниците се пусне лек аромат на шоколад, продажбите на книги скачат с 40%.
Клиентите прекарват много повече време в разглеждане, защото ароматът подсъзнателно ги успокоява и премахва стреса.
Интересен факт е, че продажбите на романтични романи и готварски книги скочили с феноменалните над 200%.
Според учените мозъкът свързва топлия аромат на шоколад с романтика, уют, храна и удоволствие, което кара хората импулсивно да купуват именно такива книги.
5. Повече от целувка.
През 2007 г. д-р Дейвид Луис провежда интересно изследване с млади влюбени двойки в два етапа.
Първо измерва сърдечния им пулс и мозъчната активност, докато се целуват страстно.
След това измерва същите показатели, докато върху езика им се топи парче черен шоколад.
Резултатът е, че в частта от експеримента с шоколада мозъчната активност на участниците се увеличава драстично, а пулсът им се ускорява от средно 60 на над 140 удара в минута - състояние, което продължава много по-дълго, отколкото по време на целувката.
Изследването доказва, че химикалите в какаото (като фенилетиламин, наричан "хормон на любовта") предизвикват в мозъка по-интензивна реакция на щастие и възбуда, отколкото физическата близост.
Да си позволиш парченце шоколад означава да си позволиш момент на чиста, неподправена радост в един често твърде забързан и сериозен свят.
"Шоколадът не е просто храна.
Той е състояние на духа, утеха и малко парченце щастие, което можем да си купим", казва самата Джоан Харис, авторката на романа "Шоколад".
В нейната история той отключва скритите желания на хората, стопява студенината между тях и ги учи на състрадание.
Той е символ на бунта срещу сивотата, на смелостта да изпиташ радост и на правото да бъдеш щастлив тук и сега.
Той лекува не телата, а душите.
Той е и сладката метафора за всичко, което ни се случва - понякога твърде сладко, друг път горчиво, а понякога ни се иска щипка лют червен пипер за събуждане.
Честит Европейски ден на шоколада!
