Историята на Анхела Гусман звучи като приказка от „1001 нощ“, но в съвременен вариант. Родена в Богота, Колумбия, тя е на осем години, когато емигрира заедно със семейството си във Флорида. Понеже не говори и дума английски, визуалната комуникация в новата страна е много съществена за нея. Така тя започва да рисува.
През детските си години в САЩ, Анхела надали си е представяла, че един ден ще стане известна по целия свят като жената, нарисувала първите емотикони – малките личица, без които не можем да си представим съвременната онлайн комуникация.
Последният семестър преди да се дипломира в специалност „Графичен дизайн“ в училището по дизайн на Роуд Айлънд в Провидънс, Анхела започва стаж в Apple. Годината е 2008 и Стив Джобс е все още жив. От компанията усилено работят по създаването на втория iPhone.
“Съвсем скоро след като започнах работа, някой ме попита знам ли какво е емоджи. По това време не знаех точно какво е, както все още не знаех и по-голямата част от английските разговорни думи. Казах „не“, спомня си Анхела в статия за Medium.
Първата форма на емотикони е създадена в Япония още през 1990 година, а самата дума „емоджи“ идва от японски и е съчетание от две думи: „картина“ и „персонаж“.
На Гусман й се налага много бързо да научи смисъла на думата. Въпреки че няма предишен опит като илюстратор, пред нея стои задачата да нарисува стотици „емоджита“ в рамките на само три месеца. Идеята на Apple е да въведат иконките към софтуера на клавиатурите на новите си устройства, предназначени за Япония.
Под ръководството на своя ментор и приятел Реймонд Супелведа, Гусман успява да нарисува 480 иконки, всяка от които препредава различна емоция, предмет, място, занимание или животно.
„Реймонд ми показа стила на Apple и как да рисувам така, все едно всичко е създадено от един човек, вместо от много. В един момент емотиконите трябваше да бъдат прегледани от Стив Джобс, което беше плашещо, защото си помислих, че ако той не ги хареса, целият проект ще бъде изоставен. За щастие на него му харесаха и продължихме“, казва Анхела.
„Моят пръв емотикон беше годежният пръстен. Беше предизвикателство – текстурата му съчетаваше метал и диамант, което беше доста трудно за начинаещ. Само пръстенът ми отне цял ден. Много скоро успявах да рисувам по два емотикона за един ден, дори три. Независимо колко бързо създавах нещо, постоянно проверявах детайлите – каква е посоката на линиите на дървото, каква е повърхността на ябълките и на патладжана, как кожата седи върху топката. Детайлите нямаха край. Опитвах се да уловя усещането във всеки пиксел, увеличавах пак и пак, защото всичко имаше значение“.
„Моят любим емотикон е парти личицето, защото наистина създава празнично настроение. Спомням си как рисувах всяка една конфета една по една“, спомня си още тя.
Но Анхела Гусман осъзнава какво влияние имат съдзадениете от нея емотикони, чак когато те се превръщат в предмети от физическия свят.
„Разбираш какво си постигнал, чак когато отидеш в магазина и видиш стикери, които са абсолютно същите, като това, което нарисувахме…“, казва тя. „Основната ми цел беше да направя всеки емотикон конкретен и лесен за разбиране – да стигна до основата на всяко изображение. Фокусирах се повече в това да рисувам детайлите вярно, отколкото да мисля за тях като за някакъв цялостен език. Нямах никаква представа, че този проект ще еволюира по такъв начин“.
По-късно първоначалният брой емотикони е допълнително разширен и адаптиран да бъде по-приобщаващ, да инкорпорира повече културни идентичности и да изглажда различни спорове. При всеки следващ ъпдейт се добавят нови символи и всички те са очаквани и аплодирани от потребителите.
Междувременно някои от рисунките придобиват съвсем различно значение от първоначалното. Патладжанът и прасковата например започват да се използват масово при намеци за секс.
Анхела Гусман и Реймонд Супелведа се сдобиват с национален патент на САЩ за работата си по емотиконите. Те официално са създатели на 500 иконки. Разбира се, в рисуването на допълнителните символи участват и други дизайнери – сега емотиконите на Apple са над 1000, като някои от тях са дори анимирани.
След стажа си в Apple, Гусман се завръща в унивеситета, за да се дипломира, след това се връща в компанията отново. Тя работи там четири и половина години и участва в създаването на визиите на различни приложения, включително на iMessage, Mail, Photobooth.
След Apple Гусман се премества в Airbnb. Тя отговаря за редизайна на мобилната услуга и създава външния вид на платформата, който е същият и днес. По-късно се озовава в Google, където работи по различни проекти – от Google Glass, през визуалните елементи в търсачката, до Google Assistant.
Днес Анхела Гусман продължава да е в Силициевата долина, но вече ръководи по своя платформа: онлайн мрежа на име Tijiko. Каквото и да прави обаче, славата вече е с нея, а лицето й все по-често се появява в медиите по цял свят, включително по телевизите:
A year ago today two memorable things happened:
1. I was interviewed by the amazing @arduinoCNN on #CNN
2. It was my little one’s first time catching a glimpse of his mamma on live TV – a priceless reaction ❤️??❤️
Thank you to CNN en Español for this interview! One of my favs. pic.twitter.com/V2otd13KrP— Angela Guzman (@agzmn) 15 ноември 2019 г.
