Легендата за Крали Марко или най-досадните подмятания за дългото кърмене
“Твоето сукалче Крали Марко ли ще го правиш?”, “Кърмата ти е една гола водица, не измъчвай повече бебето и себе си!”, “Ама наистина ли кърмиш ОЩЕ, не се излагай, извратено е!”. Това са само малка част от “добронамерените” подмятания, които чува почти всяка майка, осмелила се да кърми бебето си повече от 6 месеца. Автори на саркастичните или загрижени коментари често са непознатата лелка в парка, педиатърът или дори майка ти и най-добрата ти приятелка.
Всъщност, колкото и обидно и подигравателно да звучат, може да се окаже, че сравненията с Крали Марко никак не са безпочвени. Според легендата той се сдобил със свръхчовешките си способности, тъй като самодива го кърмила три години. А ако прочетем някои научни факти за кърмата, спокойно можем да я наречем суперсила.
Удивително е, че тя се променя във всеки момент в зависимост от нуждите на бебето. Има повече антитела, ако е болно, повече вода, ако времето е горещо, с порастването на детето съдържа повече мазнини. Да не говорим, че за бебето кърменето е не само хранене, а утеха, сигурност и любов. Неслучайно кърмачетата се унасят в блажен сън, докато сучат, забравили за никнещите зъбки и коликите.
„Съвременният доктор Спок” д-р Харви Карп нарича кърмещите майки галактически богини заради друга легенда. Според гръцката митология звездите в Млечния път са създадени, след като богинята Хера разпръснала малко от своята кърма. Гала означава мляко – оттам идва и думата галактика.
Но това не е статия, която издига в култ кърменето. Това е статия за правото на информиран избор.
Всяка майка има право да реши как да храни детето си. Може да избере адаптираното мляко – защото не иска да кърми, защото трябва да започне работа и не може да се изцежда, защото не е получила подкрепа и още безброй причини.
Реалните физиологични пречки се срещат изключително рядко. По-скоро проблемите идват още от родилния дом, където никой не е показал на неопитната майка правилната поза за кърмене, а после засукването е станало болезнено. Почти навсякъде веднага дават на майката шишето с мляко, което не може да замени коластрата, а малкото бебешко коремче се препълва и новороденото отказва да суче. После педиатърът е заявил, че трябва да се спазва строг режим с паузи от поне три часа, възможно най-скоро да се спре нощното кърмене и да се дохранва с формула. С подобни препоръки, със скептичното отношение на близки и роднини, без подкрепата на консултант по кърмене или групи за споделяне в интернет, провалът на кърменето в зародиш, е гарантиран.
Всяка майка обаче има и правото да се информира за ползите от кърменето (да, има ползи дори и след годинката!) и да предостави естествената и най-добра храна на бебето си. Интересното е, че ако направи този избор, автоматично ѝ се вменява чувство на вина. Особено, ако реши да кърми по-дълго, майката вече е обект на по-особено отношение. На нея се гледа като на извънземно, което е решило да мъчи горкото си дете. Карат я да се чувства гузна, виновна и засрамена, дори предпочита да излъже, че вече е отбила детето си, вместо да търпи укор и подигравки от зле информираното си обкръжение.
Жените, които са направили този избор, често са наричани екстремистки, фанатички и дори сектантки. Е, наистина понякога се стига до крайности. За някои например е доста странна последната мода при кърмещите да поръчват бижута, направени от кърма. Но когато не разбираш нещо, не означава, че то непременно е лошо.
В интерес на истината, преди да стана майка, аз също смятах за екстравагантно и прекалено кърменето на проходило дете. Това е само показател за битуващите предразсъдъци и недостатъчната информираност по въпроса. Всеки свързва бебето с шишето. Когато се говори за родилен дом в телевизионно предаване например бебетата вървят редом с шишета адаптирано мляко. Най-естественото нещо на света – да нахраниш детето си, особено на обществено място – предизвиква смут и принуждава майките да се крият в тоалетните.
Какво казват авторитетните организации и какво чуват лекарите
Световната здравна организация препоръчва бебето да приема единствено кърма и то при поискване, а не по режим в първите 6 месеца от живота си. След това, заедно с подходящи допълващи храни, кърменето да продължи поне до 2-годишна възраст, а после – докогато майката и бебето пожелаят. Същото е официално потвърдено от редица институции като Американската педиатрична асоциация, както и от българското здравно министерство.
За съжаление у нас много малко лекари са запознати с тези препоръки.
Скоро ми се наложи да отида на лекар и след прегледа стана ясно, че съм за антибиотик. Когато разбра, че кърмя бебе на преклонната възраст от 9 месеца, лекарката онемя. А след като се съвзе от шока, ми каза, че в кърмата ми няма нищо полезно, а ако пия лекарства ще увредя бебето. В същото време услужливо предложи да взимам хапчета за спиране на кърмата и да се върна отново след няколко дни. Тази жена очевидно не знаеше, че съществуват антибиотици и редица медикаменти, съвместими с кърменето. А когато се опитах да вметна, че СЗО препоръчва кърмене поне до две години, се изсмя и заяви, че това се отнася за Африка…
За щастие не всички лекари живеят с беглата информация за кърменето, която са дочули някога в университета. Много медицински специалисти непрекъснато осъвременяват знанията си, развиват уменията си и напълно заслужават доверието и уважението на пациента.
Така че преди да съдите „разголената” майка, която се е увила с три шала в парка, за да нахрани детето си, преди да заклеймите като недопустимо и безполезно кърменето на дете над една годинка, влезте за кратко в обувките на другия. Прочетете нещо по темата и се поставете в ролята на майка, която иска най-доброто за детето си. Отнема малко повече време, отколкото укорително да размахате пръст, но си струва.
Източници на достоверна информация относно кърменето: Ла Лече лига, Блогът на Хедра Кърменето като начин на живот, СЗО, Министерство на здравеопазването.
