Изложба, създадена от седем непридружени деца-бежанци от Сирия, които наричат София свой дом
На 7 октомври в галерия Порт А на ул. Триадица 5 в столицата ще бъде открита една изложба, която представя особения поглед на децата бежанци към света, към дребните и по-големите неща в него.
За трета поредна година деца бежанци, участници във Фотоработилница 66, ни канят да видим София през техния преживелищен опит.
Изложбата е организирана от Михаела Вачева, фотограф и инициатор на проекта "Фотоработилница 66", част от който е и самото събитие.
Проектът, чийто инициатор е Михаела Вачева от 2023 г. реализира обучителна и менторска програма за непридружени непълнолетни деца бежанци от Близкия Изток в София.
По социални, културни и семейни причини непридружените деца бежанци често остават неграмотни, изолирани и с недобри перспективи за бъдещо развитие в Европа.
Проектът им дава инструменти за себеизразяване и саморефлексия, преодолява изолацията и маргинализацията им и работи за преодоляването на системните проявления на изключване и пълноценното приобщаване на уязвими групи от обществото.
"Аз започнах да снимам на 13 и всъщност според мен фотографията, когато си тревожно дете и се бориш с всичко, което ти предоставя пубертетът, наистина много помага, защото ти се чувстваш във всяка една ситуация сякаш имаш един щит, имаш една функция във всяка зала, във всяка група хора и имаш също така нещо, върху което се концентрираш.
Всъщност цялата работа във фотографията, дори с фотожурналистиката, много се върти около това да успяваш да подчиниш вниманието си на нещо конкретно, да игнорираш всичко друго, което се случва, да игнорираш външния и вътрешния свят, да се концентрираш върху снимката", споделя тя пред БНР.
Изложбата ще представи работата на седем непридружени деца-бежанци от Сирия, които наричат София свой дом.
Мустафа Марош Хафиз, Халед Алхамдуш Абдулсалам, Ахмад Алобед Ибрахим, Махмуд Алобейд Муса, Мохамад Алминкар Хамза, Ахмад Алрашед Абдулджабар и Рама Хамдан Билал работят с фотоапарати, подарени им от индивидуални дарители, за да споделят късчета от собствените си истории.
След "Тук, където съм" (2023) и "Това, което виждам" (2024) тазгодишната изложба завършва една трилогия за присъствието, възприятието и стремежа да оцелеем, да останем.
"Това, което пазя" разказва за онези съкровени неща, които помагат на децата да продължат напред - спомени, връзка с природата, самотата, труда, примери на мигранти намерили своя дом. Входът е свободен и всички са добре дошли.
