Ах, този брак!

| от Христина Маджарова* |

Бракът като социален институт поражда много противоречиви становища. И не толкова въпросът „Какво е брак?“, а въпросът „За или против брака?“.

Бракът ли създава семейството в класическия смисъл на думата и ако е така, семейство без брак възможно ли е изобщо да съществува?

Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Равноправен съюз между мъж и жена. Съюз, при който и двамата партньори са равнопоставени.

Въпреки дълго битуващите патриархални традиции в българското общество, а съответно и в българското семейно право, съвременното законодателство не признава надмощие (власт или преимущество) на нито един от двамата партньори в брака, а ги поставя на една плоскост, от която те трябва заедно да се грижат за просъществуването на семейството. Съвместно да се грижат за отглеждането и възпитанието на родените деца в брака, извън брака и осиновените деца. (Това е принцип, който също бележи развитието и усъвършенстването на правната ни система, тъй като чрез него не се прави разделение на децата на осиновени, родени в предишен брак на един от партньорите и на родени в брака. Така отпада разделението на децата на „общи“ и „само на един от съпрузите“).

В чл. 2 от Семейния кодекс, прокламиращ принципите на семейните отношения, е предвидено равенството на мъжа и жената, както и зачитане на личността в семейството. Тук отделната личност е въздигната в значима фигура – както трябва да е във всяко демократично общество. Защото само чрез зачитането на брачния си партньор и децата си, гражданите могат да изградят стабилни семейни връзки. Само чрез взаимно уважение, грижа и подкрепа (чл. 2, т. 7 от СК) семейството може да се изгради и да просъществува като съставна единица на обществото ни.

Българското законодателство признава като валиден само гражданският брак, сключен във формата, предписаната от Семейния кодекс и изрично лишава от правно значение религиозния обред.

В тази връзка и годежът, широко прилаган и до днес, няма правно действие, макар и да е морално обвързващ за мъжа и жената и да прокламира тяхното желание и съгласие в бъдеще да сключат граждански брак.

Семейният кодекс предвижда като основа на личните отношения между съпрузите равенството, взаимността, свободата на личността и грижата за семейството, а с тях и съвместното съжителство на съпрузите (чл. 15 от СК), освен ако важни причини налагат единият от съпрузите да живее на друго място (в ситуация, при която един от съпрузите е студент в друг град или държава; работи временно в друг град/държава; настанен е за лечение в друг град/държава и други хипотези).

Чл. 17 от СК извежда на преден план благополучието на семейството, като предписва, че всички усилия на съпрузите трябва да са в тази посока. Тоест сключването на брак има за основна цел да осигури благополучието на семейството и, встъпвайки в брак, съпрузите поемат задължението чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.

Безспорно може да се твърди, че бракът има за цел да осигури продължението на рода, неговото съществуване напред във времето. Несъмнено тук се поражда въпросът след като бракът е насочен към осигуряване на семейното благополучие, отглеждането и възпитанието на децата, не се ли постигат същите тези цели и с фактическото съжителство?

След като законът не само не забранява съвместното съжителство на мъж и жена и създаването на деца извън брака, какви са предимствата, ако изобщо има такива, от сключването на граждански брак?

И не създава ли гражданският брак едно усложнение на семейните отношения?

1. Ако живеете с някого „на семейни начала“, по всяко време може да прекратите това съжителство без развод, без каквато и да е процедура (пред съд, държавен орган), докато за да се прекрати гражданският брак, е необходим развод (едно от основанията за прекратяването на брака).

Това създава известна правна сигурност и стабилност в семейните отношения. Избирайки да сключите граждански брак, вие автоматично се съгласявате с последиците от брака, с имуществените отношения, които възникват от сключването му (режим на съпружеска имуществена общност, режим на разделност или договорен режим, постигнат с брачен договор).

2. В случай на фактическо съжителство и последваща раздяла нито един от партньорите не разполага с правната възможност да търси издръжка от своя бивш, докато при брак и последващ развод, съпрузите разполагат с това право, което само по себе си също осигурява сигурност за съпругата, респ. съпруга.

3. За родените от брака деца важи презумпцията за бащинството и за баща на детето се счита съпругът на майката, въпросът за бащинството не се поставя, докато при деца, родени от съвместно съжителство или интимна връзка без съвместно съжителство, е необходима декларация с нотариално заверен подпис от бащата за припознаване на дете, т.е. необходимо е волеизявлението на бащата, с което той признава роденото дете за свое.

4. Съпрузите са законни наследници един на друг. Независимо какъв режим на имуществени отношения са си избрали, при смърт на единия от съпрузите, другият съпруг става негов законен наследник („съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете“, чл. 9 от ЗН). При съвместното съжителство партньорите на стават законни наследници един на друг, не се ползват от привилегиите на наследяването и при наличието на деца, преживелият партньор не наследява заедно с тях, имуществото на починалия се наследява от децата.

5. При смърт на единия от съпрузите преживелият съпруг има право на еднократна помощ при смърт на осигурен член на семейството и на наследствена пенсия 5 години по-рано от необходимата възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако преживелият съпруг е неработоспособен, наследствената пенсия се изплаща независимо от възрастта. В случай, че преживелият съпруг вече е пенсионер, той има право на добавка от пенсията на починалия съпруг, т.н. „вдовишка добавка“. Добавката е в размер на 26,5% от пенсията или от сбора на пенсиите, получавани от починалия съпруг.

6. Съпрузите в брака имат правото да изберат режим на своите имуществени отношения – законов режим на общност, режим на разделност и договорен режим, докато при съвместното съжителство имуществените отношения остават неуредени.

Разбира се, партньорите разполагат с всички гражданскоправни средства за уреждане на своите имуществени отношения, но такива не възникват от само себе си, както е с възникването им при сключването на граждански брак. Могат да придобиват имущества в съсобственост, но не и в режим на съпружеска имуществена общност.

7. Съгласно чл. 24, ал. 2 СК всеки един от съпрузите може да извършва управлението на общото имущество /движимо или недвижимо/. Именно тук възниква особено представителство между съпрузите. Извършвайки действия на разпореждане с общо имущество, съпругът съзнава, че не действа само еднолично, а и от името на другия съпруг, действа не само в свое лично качество, но и като особен законен представител на своя съпруг.

При съвместното съжителство не бихме могли да поставим въпроса за законно представителство.

*По призвание Христина Маджарова-Атанасова е човек на думите. По професия е адвокат, практикуващ в сферата на семейното, наследственото и наказателното право. По сърце е поет – автор на книгите: „И за любов да пишем е престъпно” (2014, изд. „Буквите”) и „Мъжът, който живее отсреща” (2020).

 
 


Повече информация Виж всички