Днешният ден и свързаните с него забавления са пореден трън в очите и повод за назидателно размахване на пръст за голяма част от българите.
Масово валят възражения срещу т.нар. „привнесени празници“ от типа на Хелоуин и Св. Валентин, защото не били типично български. Една от очевидните причини за това е, че светът отдавна е глобален и ако не искаме да допускаме чужди влияния може би трябва да се върнем във времената на желязната завеса и да се консервираме като „изконно български“.
Но по-същественото е друго. Докато по широкия свят, наред с патриотичните празници, е пълно и с разнородни празници като карнавали, маскаради, замерване с домати и т.н., в българския празничен календар има вакуум на пъстрота, забавление, смях, щуротии. Всичките ни празници са кахърно-патриотични, на тях не се радваме, а „честваме“. Съвсем нормално е този вакуум да се запълни с нещо и се запълва с това, което съществува. Ама Хелоуин бил промотирал адови изчадия, негативни създания и смърт. Така е. Сигурна съм, че ако имаше специален празник, в който всички да се обличат като принцески, елфи и пеперудки – щяхме да празнуваме и него. Също така съм сигурна, че върлите противници на Хелоуинската стилистика се кефят на филми на ужасите с духове, вампири, разчленени трупове, магии, екзорсисти и др., така както противниците на св. Валентин се размекват къде явно, къде не, на романтични комедии. И какво излиза – ние можем, но децата не.
Ще съсипем българщината в младото поколение… Особено странен е вопъла – „Хелоуин измести празника на народните будители“. Това са два съвсем различни повода, всеки със своя си смисъл и предназначение, и в мозъка на всеки човек има предостатъчно място и за двете. Ама едното (чуждото и лошото) било по-популярно от другото (нашето и хубавото). И защо ли е така? Наистина ли има човек, който се чуди защо празник, на който децата се маскират, плашат възрастните и получават сладкиши е по-привлекателен от честването на народните будители? А в същото време масово четем и се възхищаваме на новините за финландската образователна система, в която ученето е само игра и забавление, и се тюхкаме защо у нас не е така!
Аз лично, преди да имам дете, също адски се дразнех на Хелоуин. Но сега смятам, че да огранича детето си от Хелоуинско забавление ще говори зле за моя родителски капацитет, защото ако човек разбира от детска психология, не възпитава през забрани, и може да обясня правилно смисъла на нещата – то тогава в Хелоуин няма никакъв реален проблем. Колкото до Будителите, патриотизма и българщината – мисля, че ако някой предложи начин да предизвикаме у децата ни толкова силен интерес към Добри Войников и Пишурката, както към Хелоуин – то този човек би бил достоен за национален герой, или най-малко за министър на образованието. Пожелавам ви весел празник, вземете си валидол и се посмейте заедно с децата си.
