Искат или не, с времето жените опознават твърде добре тънкостите на насилието, основано на пола – корените му, причините, ефекта от него, и как дори нефизическата насилствена сексуална дискриминация и тормоз могат да оставят човек травматизиран.
Британката Софи Галахър, автор на книгата „How Men Can Help“ споделя пред Huffington Post: „Всеки път, когато има поредна жена, убита по нашите улици, наблюдаваме една и съща циклична реакция. Първо идват гневните заглавия, след това трагичните бдения и накрая съветите към жените какво да правят сега – да бъдат нащрек, да вадят слушалките си, когато вървят, или да се събират на групи, да променят маршрута си към дома или да си вземат такси. И ако една жена е направила всички „правилни неща“ и въпреки това е била жертва на насилие, ние признаваме, че тя просто не е имала късмет, казваме си „ех, тя просто се е прибирала у дома“. По думите на авторката, фокусът при превенцията на насилието, основано на пол, е върху промяна на поведението на жените и взимане на определени предпазни мерки, а не върху работа с мъжете и откриване на проблематичните моменти в тяхното поведение и в разбиранията им.
А у мъжете масово съществуват някои погрешни разбирания за този тип насилие. Именно те ги карат да се чувстват атакувани от темата или пък да се заблуждават, че това е въпрос, който не ги касае пряко.
Това е женски проблем
Тъй като жени и момичета са най-честите потърпевши от насилие, основано на пола, мнозина просто смятат, че това е женски проблем. Но тъй като по-голямата част от извършителите са мъже, е трудно да се пренебрегне мъжкото участие, което го прави проблем за всички. Галахър например защитава тезата, че това е проблем, който не започва от жените. Насилието, основано на пола, се извършва предимно от мъже – девет от 10 убийства (и на мъже, и на жени) са извършени от мъже, според 10-годишен анализ на Университета на Гьотеборг в Швеция. Когато става въпрос за сексуално насилие в Англия и Уелс, 98,3% от изнасилвачите (както на мъже, така и на жени) са мъже. А 92% от обвиняемите за домашно насилие през годината до март 2020 г. са мъже. Ако има фактор, който да изкривява статистиката донякъде, това е стигмата върху мъжете по отношение на насилието – за тях все още се приема за недопустимо да бъдат виждани и приемани като „жертви“. В цялост, това е свързан с пола проблем, който може да бъде разрешен само по един начин – като повечето мъже се включат и разберат колко ключова е подкрепата им.
Всички мъже са виновни
Не, не са, но всички мъже могат да помогнат. Инициирането на разговор за насилие, основано на пола, често предизвиква протести „не всички мъже са насилници!“. И това е така, но, пак повтаряме, всички мъже могат да помогнат.
Една от най-големите пречки пред превенцията винаги е била, че мъжете, които лично не извършват насилие срещу жени, вярват, че ролята им се изчерпва дотам – те виждат собственото си добро поведение като достатъчно. В книгата си Галахър прави паралели между насилието, основано на пол, и расизма, чрез които дава примери как бездействието и мълчанието могат да задълбочат един съществуващ проблем, дори и без съотвеният бездействащ да участва с каквото и да било неправомерно поведение от своя страна.
Вижте още: Да не си лош човек, за съжаление, е крайно недостатъчно
Истинската обществена промяна започва с осъзнаването на мащабите на този проблем – колко широко той засяга жените около нас, с чуването на техните истории и преживявания на жените и осъзнаването, че само защото може да не виждаме насилието, това не означава, че то не се случва.
Обичните хора не могат да бъдат насилници
Мнозина смятат, че само непознати, дебнещи в тъмните улички, допринасят за проблема, докато точно обратното се случва на много жени. Мъжете трябва да внимават с опасния мит, че насилието се случва само в периферията на обществото, с хора, които не познаваме и с които не общуваме, казва Галахър. В действителност, 44% от изнасилванията са извършени от партньори, бивши партньори и хора, които познаваме.
Вижте още: Помощ: познавам домашен насилник!
Сексизмът е очевиден и еднозначен
Напротив, той има спектри. По-малките актове на тормоз, познати като „микроагресии“, редовно се подминават с лека ръка. Втренчените погледи в градския транспорт, подвикванията по улицата, настояването жените да са усмихнати и ведри, да се държат както подобава на момиче, са не просто неприятни, но и индикират цялостното отношение на съответния човек към женския пол. Във Великобритания например е установено, че една трета от хората, които документирано са вдигнали пола на жена на улицата (деяние, което е криминализирано през 2019 г.), са отговорни и за други сексуални престъпления, включително злоупотреби с деца.
Но дори и проявите на микроагресия да представляват изолирани случаи, това не значи, че те не са проблематични.
Мъжете трябва да са подготвени да разгледат начините, по които неравенството прониква във всички сфери на обществото – най-екстремното насилие е само единият край на спектъра, който включва всякакви начини на жените да се отрежда второстепенна роля: сексизъм на работното място, сексистки реплики и забележки в бара, презумпции, че жените ще се откажат от кариерата си заради децата, по-ниско заплащане, приоритизиране на изказванията на мъже пред тези на жени на работното място. Ангажимент на цялото общество е да работи за промяна на всичко това.
Този проблем се раздухва изкуствено
До известна степен всички сме склонни да си затворим очите пред насилието, основано на пол, защото е изумително да се види колко често се случва то.
Вижте още: „Чак пък всяка трета да е пострадала от насилие…“
Според Галахър, мъжете твърде често вярват, че това е нещо, което се случва само в заглавия на вестници и се случва на жени, които не познават и нямат досег с тях. Изследване на полицията в Шотландия през 2021 г., установява драстичната разлика между мъжките и женските възприятия и преживявания спрямо някои прояви на насилие. Три четвърти от изследваните жени твърдят, че опипването или нежеланото докосване е редовно преживяване за тях, но само една четвърт от мъжете смятат, че е обичайно. Подвикванията са разпространени според половината мъже и около три четвърти от жените.
Целият този наратив се нуждае от трансформация. Най-малкото, защото няма как едновременно да си потърпевшият от един проблем и да си този, от когото се очаква самостоятелно да му намери разрешение.
Вижте още:
Мария Шопова и Ивана Попова: За нас, жените, не е безопасно навън
