Под „дисциплина“ често имаме предвид способността да извършваш повтарящи се рутинни действия бързо и организирано. Става дума за занимания, които изискват отдаденост. За тях са необходими усилия, както и способност да се концентрираш достатъчно продължително, без да се разсейваш и да губиш време за странични дейности.
Ако наблюдавате навиците на дисциплинираните хора, ще забележите нещо интересно. Противно на широко разпространеното мнение, те всъщност не разчитат основно на волята си, за да постигат зашеметяващи резултати. Или поне не това е водещият инструмент, който им помага да вършат работата си.
Всъщност разликата между ефективните и неефективните хора е в нагласата.
Високоефективните имат такива нагласи, че успяват да вършат отлично и бързо работата си, почти без да се налага да използват силата на волята.
1. Не се опитвайте „да правите повече“, за да се концентрирате. Правете по-малко.
Често хората, които имат проблеми с работната самодисциплина и срещат трудности с фокусирането, се опитват да решат проблема, правейки много повече неща, отколкото е нужно.
Например свалят приложение, което да им помогне да се организират или да добият увереност. Или създават списъци с неща за правене. Опитват се да се самомотивират чрез позитивни нагласи и да се убедят, че могат да постигнат голяма продуктивност, например прочитайки дадена книга за самоусъвършенстване. Или гледат видео в YouTube, които да им помогнат да се концентрират и дисциплинират…
В тези занимания няма нищо лошо, разбира се, но проблемът е, че по този начин затормозявате мозъка си допълнително и хабите време, енергия и мисъл за неща, които нямат нищо общо със свършването на задачата.
Вместо това, дисциплинираните хора правят обратното. Те просто премахват всичко, което би могло да им попречи. В това число и книгите, и видеата за самопомощ.
Защото най-добрият начин да се фокусираш и да свършиш работата – особено ако става дума за креативна такава – е да премахнеш разсейващите фактори и пречките и да се оставиш на своята естествена мотивация, която да те преведе през процеса.
Например:
– Вместо да ровите за още някое приложение, което да ви помогне да бъдете по-продуктивни, опитайте обратното: деинсталирайте всичко ненужно от компютъра или лаптопа, освен онова, което ви трябва. Ако е необходимо, изключете интернет или разчистете бюрото си от всичко странично.
– Вместо да се опитвате да си докарате позитивно настроение, за да започнете да работите, просто премахнете негативните си мисли и хроничното безпокойство.
– Вместо да прекарвате време в проучване и в търсене на вдъхновение, за да се почувствате готови – опитайте се да намалите очакванията си и да свършите мъничко работа от планирания проект, вместо постоянно да си мислите, че не постигате нищо сериозно и голямо.
2. Помислете, кое е най-мощното средство за вашата лична мотивация.
Хората с постоянна дисциплина, се отличават и със силна мотивация. В това има смисъл. Много по-лесно е да си организиран, фокусиран и продуктивен, когато знаеш защо го правиш.
Но как дисциплинираните хора успяват да бъдат мотивирани толкова продължително?
Ето една истина за мотивацията, с която много хора не са запознати:
Например:
– Много по-лесно е да останеш фокусиран и да завършиш доклада си, ако си свършил първата част навреме.
– Много по-вероятно е да останеш фокусиран и да завършиш новата програма, върху която работиш, ако успешно пишеш код всяка сутрин.
Ето най-важното, което трябва да осъзнаете, когато става дума за мотивацията:
Големината на напредъка няма нищо общо с това колко мотивиран ще се почувствате. Това, което има значение, е самият напредък.
С една дума: дали напредваш с малки стъпки или с големи – няма никакво значение относно начина, по който ще се чувстваш. Онова, което е важно, е да напредваш.
Затова дори малкият прогрес – дори миниатюрен всеки ден – увеличава мотивацията значително, което означава по-голяма възможност да останеш фокусиран и дисциплиниран върху цялата задача.
Затова: ако усещате, че сте „зациклили“ в дадена задача – просто трябва да продължите.
Всеки път, когато ви се струва, че нищо не се случва, че „не върви“ – опитайте се да продължите, като разделяте работата на малки стъпки и микрозадачи.
Защото всеки път, когато осъществявате дори малки стъпки прогрес, мозъкът ви ще ви награди с още повече мотивация. А ако постоянно изпълнявате малки части от работата си, ще имате постоянна мотивация.
За външния свят, ще изглеждате невероятно дисциплинирани. Но вътре в себе си ще знаете, че това, което ви държи мотивирани, са малките стъпки напред, защото умеете да раздробите големите проекти на малки части.
Запомнете:
Прогресът е най-добрия мотиватор. И най-добрият начин винаги да напредваш е да раздробиш работата си на мънички частички.
3. Елиминирайте безмилостно всичко, освен онова, върху което сте се съсредоточили.
Начинът на мислене „по-малко, но по-качествено“ помага на човек да се съсредоточи върху онова, което наистина има значение и безскрупулно да елиминира всичко останало.
Първоначално може да бъде трудно, заради така известният страх от пропускане на нещо интересно или т.нар. FOMO (Fear of Missing Out). Понякога то се изразява в подобни страхове:
– „Не искам да казвам „не“ на тази нова идея за подкаст – ами ако стане наистина „вайръл“?“
– „Не искам да прекарам цялата сутрин в работа само върху едно нещо – мултитаскингът ме зарежда!“
– „Не искам бизнесът ми да се ограничава само върху един проект – ами ако другите три идеи се окажат хит?!?!“
Когато човек си представя нови неща в работата, мозъкът му произвежда допамин и илюзията за прогрес. Но това е само усещане, докато всъщност е модел на отлагане, което ни пречи да останем дисциплинирани.
В дългосрочен план новите идеи изчерпват мотивацията и затрудняват поддържането на дисциплина и съсредоточаване, тъй като разпръсват вниманието ни в различни посоки.
От друга страна, ако кажете „не“ на различните неща, енергията ви се фокусира върху едно или две задачи, които единствено имат значение. Това със сигурност води до още повече напредък, което пък държи мотивацията висока и дисциплината голяма.
Така че най-добре е да избягвате съблазнителното усещане да вършите много неща наведнъж. Може да изглежда вълнуващо в краткотраен аспект, но в крайна сметка ви изтощава. Вместо това вземете неудобното решение да откажете странични проекти, за да имате енергия да кажете „да“ на текущата задача, откъдето идва и истинската дисциплина.
4. Дайте предимство на ценностите пред чувствата
Последно: силно дисциплинираните хора дават приоритет на своите ценности над временните си чувства.
Това съвсем не означава изобщо да не усещате какво ви се иска да правите и какво не, или да игнорирате чувствата си. Емоциите могат да бъдат мощен източник на вътрешна мъдрост и интуиция. Но те могат и да ви заблудят…
Например:
– Сядате да работите, но чувствате силна нужда да отложите задачата. И слушайки това чувство, потъвате за дълго време в социалните медии, без да си свършите работата.
– Или на средата на някаква задача сте, разсейвате се от получен мейл. Четете го с интерес и продължавате, ровейки в мейла, което пък води до телефонен разговор… Той ви разсейва за остатъка на сутринта и изгубвате усещането за прогрес, което имате… И не успявате да довършите задачата.
Усещанията и чувствата са като добър приятел, който дава съвет. Понякога неговият съвет помага, а понякога – не.
А когато имаме проблеми с фокуса и дисциплината, голям процент от времето това е, защото следваме усещанията си, дори те да не отговарят на нашите ценности. А нашите ценности са онова, което ни движи в дългосрочен план.
От друга страна, хората които са изключително продуктивни и дисциплинирани, се опитват да хармонизират чувствата и ценностите си. Така те не изпитват проблема, който идва от сблъскването им.
Например:
– Нямате търпение да започнете писането на код по даден проект, върху който искате да работите. Това съвпада ли с ценностите, които ще ви помогнат да се фокусирате? Да. Супер – действайте тогава!
– Внезапно ви се иска да звъннете на най-добрия си приятел и да поговорите за новата задача, върху която работите. Но дали това съвпада с ценностите ви или е в разрез с тях? Да, определено е по-забавно, отколкото да работите върху задачата, но е в конфликт с ценностите ви, които са да работите здраво и без разсейване. В този случай по-добрият избор е да послушате ценностната си система, отколкото чувството.
Не разбирайте това в смисъл, че мотивираните и дисциплинирани хора по някакъв начин потискат своите емоции. Напротив, те имат по-здрава връзка с емоциите си – винаги са наясно какво чувстват и как да слушат тези чувства, но не се оставят да бъдат контролирани от тях. И когато техните усещания са в конфликт с техните ценности, те разпознават това и слагат ценностите на първо място.
В крайна сметка, да бъдеш наистина дисциплиниран човек означава да си изградиш навика да се питаш постоянно кое е в твоя полза, вместо импулсивно да правиш онова, което ти се струва правилно точно в момента. Тоест – трябва да бъдеш наясно със своите ценности.
Ето най-лесният начин да постигнете яснота: Задайте си въпроса и му отговорете:
Какво всъщност искам?
Сега разбирате, че високо дисципорганиоргалинираните хора нямат повече воля, отколкото останалите. Но те са развили и следват гледна точка, която им помага да работят постоянно и упорито.
Вижте още:
Шест думи, които ме провалиха на интервюто за работата-мечта
