В последните години се появиха много чудни места за хранене, а други много се развиха – поне в София, където излизам да се храня аз. Но все още като цяло картинката е блудкава. И твърде често по местата за хранене може да те издразнят до лош вкус в устата. И е добре да реагираме.
Не че настоявам веднага да спрем да ходим по заведения, нали – но как да отречем причините, които държат човек на ръба на това да не му стъпи стъпалцето по ресторантите им:
Сещате ли се – да стоиш на опашка в предверието или на улицата пред ресторанта за места. И то прав. И да надничаш от разстояние в чиниите на хранещите се или на теб да ти надничат някакви гладни навлеци – кога ще ти/им дойде редът. Ми, уважавай се малко, бе човек, недей вися там като клетник. Иди се нахрани другаде. Нищо че е тенденция за някои места и сигурно ти изглежда яко да си и ти клиент там – просто има нещо сбъркано в това чакане!
Нелепо е! Ако ще си сервитьор, не трябва ли да имаш добро (или впоследствие добре развито) периферно зрение – да улавяш всяко помахване към теб, всяка надигната главица с търсещ те поглед?! Или виждаш, гаде мръсен, но изобщо не те е грижа и се хилиш вътрешно, а?
Ресторантьорите реват да си им останат 9-те процентната ставка. Това, напомням, беше антикризисна мярка по време на ковид пандемията. Да успеят да избутат в онзи период. Да им оцелее бизнесът. Не че нещо се усети от клиента в сметките, разбира се. Реват ресторантьорите, жертвите милички. И дразнят!
Конкретно този човек си е отделна причина. Остави визията и името. Поведението „горките ние“, маниерът, лакомията, боравенето с думи и „аргументи“ обаче… Как да симпатизираш на Българската асоциация на на заведенията с този председател?! Але, бегай!
Твърде силна, твърде по вкуса на някой от работещите там, твърде липсваща, с твърде неплатени авторски права.
Да влезеш в такова недобре хигиенизирано място и направо да ти се отяде. Безценно!
Поръчал си и чакаш, и чакаш. Докато през това време виждаш, че take-away поръчките заминават една след друга, една след друга. А твоята храна я няма, няма я.
Е да, нали си там, поръчал, няма да избягаш гладен, сигурен си им (дали?). И накрая чакането свършва и ти носят яденето – даже ти носят едновременно всичко поръчано накуп: айде, избери си кое ти се яде топло и кое изстинало…
Отвратително. Винаги се усеща. Не знам дали смятат, че ще се подлъжем или просто не им е зор.
С уважение към всички, които обичате магданоз и рукола, обаче просто не е нужно, без да са ме питали, да ми ги пробутват, поръсени богато в почти всяка чиния… Не, благодаря!
Аз може и да не съм прав, но си мисля, че би трябвало да няма ресторант, в който да не могат да ти поднесат елементарни, класически, простички храни, приготвени добре. Или какво – най-простото е най-трудно ли?! Говоря за възможно най-семплите неща като пържени картофи или омлет. И дори за такива, които не се готвят! Как да си обясним сухия хляб, изсъхналите краставици, омекнали домати…
Като прекъсване на разговора, за да питат всичко наред ли е. Ми не, вече не е. Или да ти дръпват чинията изпод последната хапка, за да я отсервират и да не ти пречи.
Може би е от мерки за безопасност – да не можеш да си срежеш вените, когато са те докарали до ръба с някоя от горните причини. Но да не можеш да си нарежеш и това в чинията… Сори!
Успял си да привлечеш периферното зрение на сервитьора, осведомил си го, че искаш да си платиш и да се махаш. И започва да тече чакането… Ето идея за тях: може друг от сервитьорите да дойде да те пита учтиво дали не искаш още едно кафе или още един десерт, докато така и така чакаш сметката…
Вижте още:
