Всичко, което знаем за шимпанзетата (и за човешкото в тях) - дължим на нея.
Британската природозащитничка и световноизвестен експерт по шимпанзетата Джейн Гудол почина на 91 години.
Един от водещите специалисти по поведението на шимпанзетата е издъхнала в Калифорния от естествени причини, съобщиха от института "Джейн Гудол".
Джейн Гудол е не просто учен, изследвал шимпанзета - тя е учен, който промени начина, по който възприемаме връзката между хората и природата.
Нейната работа показа, че животните имат култура, емоции и сложни социални връзки, което доведе до революция в науките за поведението и до преосмисляне на мястото на човека сред другите живи същества.
Родена като Валъри Джейн Морис-Гудол в Лондон през април 1934, тя още от дете проявява голямо любопитство към природата.
Един от най-ранните ѝ спомени е как на около 4 години стояла в кокошарник, за да наблюдава как кокошките снасят яйца.
Вместо плюшено мече, баща ѝ подарява плюшено шимпанзе и така се ражда любовта ѝ към шимпанзетата, които се превръщат във фокус на работата и целия ѝ живот.
Не успява да влезе в университет поради финансови причини, но все пак става секретарка, изпълнява дребни административни задачи и събира пари, за да пътува до Африка.
През юли 1960 г. Джейн Гудол заедно с майка си се установява в резервата Гомбе в Танзания, за да започне полеви наблюдения на шимпанзетата.
Нейните проучвания остават най-дългото теренно изследване на диви животни в историята.
Въпреки че няма университетска степен при започването си, Джейн получава докторска степен от университета в Кеймбридж през 1965 г., а през 1977 г. основава института "Джейн Гудол" - организация, целяща защита на шимпанзетата и на биоразнообразието, както и подпомагане на образованието и участие на местните общности.
Обвиняват я в неправилни изследователски методи.
Критикувана е за това, че е дала имена на шимпанзетата, защото се смята, че това е ненаучно и предполага антропоморфизъм, както и заради това, че им приписва емоции и чувства, заради предположението, че имат различни характери.
И най-вече за твърдението, че има прилика между хората и приматите.
Опитват се да я дискредитират многократно, просто защото е жена.
Приписваха успеха ѝ не на невероятната ѝ работа, а на красивите ѝ крака и руса коса.
Всичко това обаче остава в миналото.
В продължение на много години тя е вдъхновение за милиони хора по целия свят да се ангажират с каузите за опазване на природата.
До последните си дни Джейн Гудол остава сред най-значимите активисти в защита на животните и техните права и се бори за освобождаването на шимпанзета от зоопаркове и лаборатории.
Нейната програма за младежка ангажираност "Корени и издънки", основана през 1991 г., обединява млади хора в над 80 държави.
Програмата има за цел да вдъхнови младите хора да предприемат действия, които водят до положителна промяна в техните общности и извън тях.
"Днес загубихме истински герой на планетата, вдъхновение за милиони и скъп приятел", написа в Инстаграм Леонардо ди Каприо.
"Най-малкото, което мога да направя, е да говоря от името на онези, които не могат да говорят сами за себе си", казва Джейн Гудол и тези думи обобщават философията на целия ѝ живот - личният ангажимент, колкото и малък да изглежда, има значение, когато става дума за защита на безгласните и уязвимите.
