Когато яхнем метлата да почистим както си трябва у дома, вероятно влагаме безсмислени усилия да се катерим по столове, за да унищожим паяжините по ъглите. Разбираемо е – паяжините не са синоним на домашна естетика. При едно такова почистване веднъж засмуках и самия паяк с прахосмукачката и после дълго време се разкайвах, опитвайки безуспешно да го пусна на свобода. Интрото на едно от детските предавания, които се излъчваха в рамките на „Лека нощ, деца“, докато бях малка, си спомням с думите „… но паяк в банята си аз не обичам“. Така е за повечето хора – страхуват се от паяците или просто не ги искат за съквартиранти, независимо колко безвредни могат да бъдат или колко могат да допринесат в борбата с насекомите вредители в дома.
Там е работата, че нашето безсмислено замахване с метли и тръби на прахосмукачки няма да ни помогне кой знае колко в борбата с паяжините, но ще навреди на животното, което е вложило усилия да си изгради това местообитание. Експертът по арахнология в Музея Бърк на Универистета във Вашингтон Род Крауфорд разказва малко повече за тънкостите за справяне с паяжините у дома.
Знаете ли например, че съществуват много различни по вида си паяжини?
На първо място, не всичко, което ни изглежда като паяжина в действителност е такава. Различните видове паяци правят различни видове мрежи и всеки вид има свои собствени нюанси. В зависимост от това къде живеем, може да имаме различни видове домашни паяци, съществуват средно около 30.
Фуниеобразните мрежи изглеждат като леко мръсно тънко парче плат с тунел в единия ъгъл, където се крие паякът. Листовите мрежи изглеждат подобни на фуниеобразните мрежи, но паякът виси от долната страна вместо в ъгъла. Тези видове може да отнемат няколко седмици, докато паякът ги завърши. Ето защо е толкова важно да обмислите унищожаването на такъв вид – ако го направите, паяците все още ще живеят в къщата ви, но просто ще започнат да се трудят над нова мрежа.
Ако паяжината е запрашена, значи в нея отдавна няма паяци.
Едно основно правило: Разгледайте добре мрежата, преди да предприемете каквито и да било мерки за нейното унищожаване. Ако мрежата е прашна, паяците не могат да я използват и трябва да изчезнат, обяснява Крауфорд. Ако мрежата изглежда спретната и чиста с малко или никакъв прах по повърхността, тогава имайте предвид, че може да измествате паяка или да му създавате дискомфорт. Ако мрежата е лъскава и чиста и сте склонни да я унищожите (завинаги), можете първо да преместите паяка и да се надявате, че ще направи следващия си дом някъде по-малко забележим.
Не е проблем да местите паяците и и да ги насърчавате да създават мрежи другаде.
В крайна сметка паяците избират местоположението на мрежата си въз основа на това къде могат да получат храната, от която се нуждаят, за да оцелеят. Според Крауфорд обаче, ако самият паяк бъде преместен, той най-вероятно ще си направи нова мрежа. Ключът е да преместите паяка на друго, по-малко неприятно място на закрито, с едно изключение: паяците, които правят кълбовидни мрежи, по принцип не са домашни и вероятно са попаднали в жилището по погрешка. Тях можете да пуснете директно навън.
Може да прозвучи пресилено, но с нищо няма да ни навреди да третираме паяците като симпатичните безвредни съквартиранти, които те всъщност са.
Какво ще правите с паяжините и паяците, които живеят в тях, зависи единствено от вас и личните ви убежедения. Крауфорд например понастоящем живее в апартамент, но в предишната си къща той обикновено е оставял мрежите непокътнати, ако се намират достатъчно високо, за да не влизат в досег с котките му. В противен случай, паякът просто се мести в друга част от дома. Но колкото и да се опитвате, имайте предвид, че всъщност няма начин да премахнете паяците от жилището си напълно. Може да не са новините, които искате да чуете, но освен ако не живеете в апартамент на доста висок етаж над земята, трябва да свикнете с паяците, които дебнат на видими и невидими места. Повечето от тях така или иначе живеят в стените или в подовете, и, независимо дали ги забелязваме или не, те си остават част от домовете ни.
Вижте още:
