Ако Япония е страната на залязващото слънце, то Финландия е страната на незалязващото слънце. Едно място, където дори в 2 през нощта не е напълно тъмно.
Когато се отправих натам обаче, този детайл ми убягна. Единствената ми грижа беше какви връхни дрехи да си взема, понеже се притеснявах, че ще е студено. Тъй като вкъщи обаче беше около 40 градуса, ми беше почти невъзможно да взема правилно решение и изобщо да си спомня какво е усещането навън да е под 20 градуса.
Разбира се, Финландия е известна със своите сауни, но особено последните години самият град Пловдив, в който живея, е една голяма сауна. Така че вълнението ми да избягам от него беше огромно.
Толкова бързах, че закъснях. Събирането на багажа в последния момент ме забави с около половин час, а ремонтът на магистралата добави още толкова. Все пак успях да съм навреме за полета.
Точно от нашия гейт се виждаше залеза, всички се бяха скупчили до прозореца, двойките се бяха прегърнали и се наслаждаваха на красивата гледка. Дотук нищо необичайно. В момента, в който самолетът се издигна над облаците обаче се оказа, че слънцето е залязло само за онези, които са останали на земята.
Снимка: Николина Михайлова
В продължение на следващите три часа, през цялата продължителност на полета от прозореца ми спокойно се наблюдаваше меката и топла светлина на залязващото слънце.
Никога не бях имала възможност толкова дълго и необезпокоявано да се наслаждавам на залез. Беше толкова магично, че забравих цялата си умора и бързане и го гледах като хипнотизирана. Бях се заредила сякаш са ме включили в контакта и недоспиването, кацнах в прекрасно настроение и пълна с енергия.
Въпреки това имах някакво очакване, че като стигнем хотела около 2ч., ще е тъмно и ще поспя. Да, ама не. Беше си съвсем светло. Разбира се, знаех, че има северни места, където зимата е по цял ден тъмно и лятото е по цял ден светло. Просто съвсем невинно си мислих, че Хелзинки не е чак толкова на север, а и поне не теория средата на юни е още пролет. Оказа се обаче, че да Хелзинки е точно толкова на север, че между изгрева и залеза има около 4 часа (между 11 вечерта и 3 сутринта) и че границата между пролетта и лятото е най-дългият ден в година, който финландците празнуват с много радост. Празник, който съвпадна със седмицата на моето посещение.
Беше странно и вълнуващо преживяване – всеки ден беше 2 в 1 и сякаш животът се движеше на съвсем други обороти. До следобед минава първият ден, уморяваш се безкрайно, дремваш когато и където можеш и около 8 вечерта започва вторият ти ден – нови разходки, сауна и така чак до залеза в 11. Няколко часа разговори и закачки и по някое време някакъв сън. Отново за кратко и отново недостатъчен, но се събуждаш жаден за нови и нови приключения.
Оказва се, че не всички разполагат с един и същ брой часове в денонощието. На север през лятото имат колкото другите хора, но умножени по 2. Така че, ако искате да живеете повече и по-бързо, със сигурност това е мястото.
Снимка: Николина Михайлова
Финландия, разбира се, има и много повече какво да предложи. Природата е красива, градовете за изключително зелени, въздухът е чист, а хората дружелюбни. Финландците са една твърде интересна нация – северна, но не студена; развита, но пък дълго владяна от други народи и така някак си близка за нас, българите.
Всъщност финландците държат титлата за най-щастливата нация в света 7 години подред.
Това не е лесно постижение в свят, в който всички търсят щастието, а то някак си им убягва. Още по- трудно е, когато зимата е минус 30 градуса и е тъмно почти през цялото време. Явно обаче щастието е състояние на духа, което не винаги зависи от външни фактори.
Отдавна приемах топлото ни лято за даденост, никога обаче не съм си мислила, че ще страдам толкова по нощите ни.
В България всичко е умерено и съм склонна да се съглася, че сме парченце от рая с нашето море и планини, изгреви и залезе в разумни часове, а някога дори имахме и сезони.
Приемаме обаче всичко това за даденост и тази умереност в условията създава крайности в отношенията – позволяваме си твърде много с другите, прекрачваме граници и невинаги уважаваме чуждите нужди и желания. Именно това е най-голямата разлика със северните страни – техните климатични предизвикателства са ги научили да работят като едно цяло, заедно.
И именно това чувство на общност е онова, което най-много допринася за да са щастливи. Парите и високият стандарт на живот са само логичното следствие от действията на хора, които системно гласуват да плащат по-високи данъци, за да може всички да са добре и всеки да е допринесъл към общото благополучие.
Още от автора:
Италия – една история за душата
Път и сръбска музика: Една история за луд късмет
„Не съм от тук и съм за малко“
Аржентина – европейско убежище в Южна Америка
Магията на Перу: Вяра, история, богове, езици и сезони
