Аз съм на 37. Майка съм на две малки деца. Не знам кой от двата факта е по-големият ми грях в очите на българския работодател, но и отдавна вече не ме интересува. По един или друг начин този проблем за себе си съм го решила. В България обаче има хиляди жени, които не са, защото не всяка професия предполага свободна практика и не всяка жена би предпочела този вид заетост.
Когато родих първото си дете преди седем години все още вярвах, че ако отделиш известно време в търсене на работа по обяви в сайтове и имаш достатъчно добро Си Ви, със сигурност ще получиш безброй предложения от добри фирми. Трябваха ми няколко месеца, за да се убедя колко отчайващо е положението, а последното ми интервю за работа тогава за малко да приключи злополучно за „hr-ката“, на която трябваше тържествено да обещая, че няма да взема пак да забременея, /това беше последното ми намерение след една година безсънни нощи/ а също така, че ще има кой да ми гледа детето, когато то е болно, „щото тия деца толкова боледуват….“ каза ми тя, като кисело ме гледаше през отрупаното й с книги за себеразвитие бюро.
Отговорих й, че планирам да раждам всяка година, да летя до Марс, а след това рязко да сменя сексуалната си ориентация и ако ме наеме да тормозя всички момичета в офиса. Опитах се да й обясня, че поведението й е подсъдимо и ако бяхме в нормална държава до сега щяха да са я осъдили за дискриминация, но голяма полза от това нямаше.
През годините много приятелки ми разказваха истории за това как са искали многократно да сменят работата си, да получат шанс за развитие, защото вече имат необходимия опит, но щом се стигне до въпроса с възрастта или децата, рязко се оказва, че работодателят всъщност търси „човек с малко по-различен профил“. Официално причината да не ви наемат винаги е различна, когато разбира се благоволят да ви изтъкнат такава, защото в повечето случаи обратна връзка след интервюто така и не получавате.
Така например близка моя приятелка – юрист, продължи да работи в кантората, в която й плащаха обидно малка заплата и съвместяваше задълженията си с посрещане на гости и правене на кафе, само защото имаше неблагоразумието да роди две деца докато беше там, нищо че бяха с достатъчно голяма разлика. И днес си спомням отчаяните й опити и пълните й със сълзи очи, всеки път когато ни разказваше как реагират в правните отдели на големите компании, когато разберат, че е майка на тийнейджър и бебе. Тя беше на 40. И докато в Европа точно това е възрастта, в която с удоволствие ще ви дадат възможност да растете нагоре в кариерата си, защото имате и знания и опит, тук вече е „Охоооо, ми тя на цели 40, то как сега тепърва да я наемаме“.
Друга жена с три езика и икономическо образование беше избрала да чисти рано сутрин офиси, защото само там не било важно на колко години си и дали имаш мъж и деца. Същата се беше отказала да ходи на интервюта за работа, когато случайно влязла във фирмата /имала приятелка на същото място/, в която я интервюирали преди месец за позицията „финансов консултант“ и видяла назначена девойка на 22 години, току – що завършила университет и кокетно пърхаща с огромните си мигли. Нея били назначили, вероятно защото от висотата на своите 22 години можеш да дадеш ценни съвети при консултирането на каквото и да е.
И двете жени, като повечето ми познати, са момичета, за които е важно да работят, да се развиват и да напредват в кариерата си, и двете са от онези, които не останаха вкъщи по майчинство четири, пет или десет години, а се върнаха на работа веднага след първата година, защото бяха лоялни към работодателите си. Същите тези работодатели, които решават, че не биха се справили ако кандидатстват за по-висока позиция, още преди да са им дали шанс да опитат.
Наскоро, обаче едно телефонно обаждане ме порази с факта, че нещата вече напълно са излезли от контрол. Така както бях убедена, че възрастта и превръщането ни в майки обричат на провал опитите на повечето от нас за израстване в кариерата, открих, че проблемът е много по-сериозен.
Преди дни ми се обади приятелка, с която не се бяхме чували от дълго време. Всъщност една от причините да спрем да се виждаме толкова често беше, че Деси, която завърши английска филология винаги работеше много. В първите години след дипломирането си преподаваше в езикови школи, за да натрупа опит, но през цялото време не спираше да учи. Сдоби се с две магистратури и премина през специализация в Англия, а накрая започна работа в голяма международна компания.
Никога не беше разчитала на някой друг, освен на себе си, родителите й не бяха финансово обезпечени и тя им помагаше всеки месец. Сега обаче компанията, в която работеше закриваше отделът й. Деси е на 35 – сама и необвързана – за протокола. С голям опит и много добро образование и ето ти проблем: още на второто интервю в прав текст и обяснили, че е “overqualificated” /твърде квалифицирана/ за позицията и по принцип с това св по-добре в български фирми работа да не търси.
Та, уважаеми български работодателю, много бих искала да се срещна с теб, за мен ти вече си загадка. Интересно ми е как изглеждаш и какви точно са критериите ти за наемане, защото от всички истории, които са се случвали на мен и хората около мен оставам с впечатлението, че идеалният за теб кандидат задължително трябва да отговаря на следните условия:
Да има опит, но не твърде голям, защото ще вземе да ти поиска едни пари, дето е срамно дори да ги споменаваме
Да е под 30 години, защото след тази възраст особено на жените устите им много знаят.
Да няма сериозен приятел, не дай си Боже съпруг, защото това автоматично ще те задължи да питаш има ли планове за дете. Ако пък вече има дете: още по-лошо, да не дава Господ, изгони я от офиса си час по-скоро, а после напръскай със светена вода.
Да е съгласна да работи без трудов договор. Това ще ти е идеално, ако пък случайно се излъжеш да й предложиш такъв, то е ясно, че ще бъде я на минимална заплата, я на едни 500-600 лева. Няма сега да се разориш, не стига че работа й даваш, а тя лакома: и договор иска.
Да е срамежлива, неуверена и плаха, а най-добре изобщо да не си вдига главата, докато говориш с нея – това би те убедило, че тя е правилният избор. Такова момиче може всичко да понесе и то дълго време, най-хубавото е, че и през ум не би й минало да си вземе нещата и да ти каже в очите, че си задник.
И на последно, но не по значимост място добре е човекът, който назначаваш, собствено мнение да няма, каквото му кажеш това да върши, не да започне да ти разсъждава на втората седмица, че даже и предложения да дава. Ти акъл достатъчно си имаш, няма някаква си там женица тебе да те учи. Нека просто се усмихва и да си работи.
Ми, пишете ги тези неща в изискванията, бе, дами и господа – виждате не е никак трудно, така и двете страни ще са наясно, а излъгалите се – със сигурност по-малко.
