От 1 януари следващата година здравнонеосигурените бременни жени ще имат право на до 4 профилактични прегледа годишно, както и на хоспитализация при бременност с повишен риск до два пъти в годината по клинична пътека. Това е записано в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 26 от 2007 г. на здравното министерство за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени, обнародвана в Държавен вестник.
С приемането ѝ се поставя край на продължилия дълго време публичен дебат за правото на здравни услуги на бременни жени, които не са здравноосигурени.
Проектът за Наредбата беше внесен от бившия министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова и премина през обществено обсъждане, което приключи в началото на август.
За първи път в Наредбата е включено ново приложение, в което са описани ясно видовете прегледи и изследвания и тяхната периодичност, което улеснява наблюдаващия специалист.
В Наредбата е регламентирано също така правото на бременната жена на избор на лечебно заведение, в което да премине наблюдението на бременността ѝ, провеждането на назначените изследвания и стационарните грижи, когато се наложи хоспитализация.
Неосигурените бременни вече ще имат право на акушерска ехография два пъти за срока на бременността – един път през първия триместър, и втори път – между 16-а и 20-а гестационна седмица. Също така те ще могат да се възползват от пълен пакет медико-диагностични изследвания един път при първото им посещение при специалист и по-късно – в пети и осми лунарен месец.
Инициативата за промяна на Наредбата беше подкрепена от Национална мрежа на здравните медиатори, Клуб на НСО, Сдружение Ларго, сдружение Жажда за живот – Сливен и десетки неправителствени организации и специалисти, сред които Мария Шаркова-адвокат по медицинско право, д-р Таня Койчева Андреева, социолога Венелин Стойчев. Доц. д-р Антон Тонев подкрепи инициативата като председател на Парламентарната здравна комисия. Национална мрежа за децата също изрази категорична позиция, че Наредбата трябва да бъде променена. Искането за равен достъп до проследяване на бременността беше подкрепено също от Българския лекарски съюз и Съюза на акушер-гинеколозите и на педиатрите. Инициирана беше и подписка.
Непроследените бременности водят до раждане на недоносени бебета, както и на деца с увреждания.
Разходите, които прави държавата за лечение след това, са много повече, отколкото ако осигури достатъчен брой прегледи, както е при здравно осигурените жени. Годишно се раждат около 7000 бебета, които са непроследени от медицински специалист. Грижата за здраво новородено „струва“ 340 лв. За новородено с тежки усложнения Националната здравноосигурителна каса изплаща 47 815 лв., а годишно общата сума нараства до 60 млн. лв. В същото време инвестицията в проследяването на всички неосигурени бременни ще възлезе на около 1.2 млн. лв. Ако това доведе до намаляване на усложненията дори само с 5%, ще бъдат спестени два пъти повече ресурси – над 2 млн. лв.
Национална мрежа за децата ще продължи да следи темата и процеса и дали и до колко обезпечените в Наредбата прегледи на практика се използват от лекарите и бременните жени, за да гарантират успешно протичане на бременността, раждането и послеродовия период.
С пълния текст на Наредбата можете да се запознаете ТУК.
*Национална мрежа за децата е най-голямото българско обединение на над 120 граждански организации и активисти, които работят в полза на децата. Повече от 140 хиляди деца и над 76 хиляди семейства годишно получават подкрепа от организациите членове и професионалистите на Мрежата. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите обединяващи принципи.
Вижте още:
Акушерката Павлинка Герина: Ако искаш да спреш кърмата, направи го след пет дни
