Скъпо мое дете,
вече сме заедно цели девет месеца. От първия момент, когато в самолета ми се гадеше и един мой приятел каза, че сигурно съм бременна и да не се доверявам много на тестовете. Беше прав – ти вече беше част от мен, макар и малка. Измина лятото, периодът на гаденето, вечната умора, и малкото коремче се появи. Сега вече е огромно – и татко толкова го харесва, защото вътре си ти- нашето съкровище.
Усещам ясно, когато се мърдаш с тези малки петички или забиваш крак или глава в корема ми. Сигурно ти е тясно, но там е топло и безопасно. Най-безопасното място на този свят.
Сигурно не знаеш, но скоро ще излезеш от тази уютна хралупа. Ще те посрещне големият свят и с първата глътка въздух ще вкусиш и болката от човешкото съществуване. Това е мистерията на живота -появяваме се и изчезваме с болка. Но между тези два момента има толкова много неща, заради които си заслужава да се живее – радост, доброта и красота.
Трябва да ти призная, че малко ме е страх. Това е чувство, което все още не познаваш. Ти си нашето трето дете, но не е вярно, че опитът те прави по-смел или по-силен. Аз не вярвам в съществуването на майки-героини, просто някои решават да рискуват и да дадат на себе си и на света най-големия подарък – да имаш дете. Напоследък по-малко хора пожелават да имат деца, камо ли три. Защото децата искат жертви.
От какво ме е страх ли? От много неща – че няма да мога да ти дам всичко, което ще поискаш, защото в днешния свят често нещата, които може да купиш изглеждат по-важни от тези, които може да дадеш. Че един ден ще страдаш, че си се родила в „многодетно семейство“. Сигурно обаче ще има много моменти, в които ще си щастлива и благодарна заради двете сестри, които те очакват с нетърпение. Повярвай ми, те ще те научат на много неща – как да пораснеш по-бързо, как да измамиш мама и татко и най-важното – къде е шкафът с шоколадите. Сестрите ти също малко се страхуват от голямото събитие, нищо че не могат да разберат добре какво точно значи да си имаш бебе.
Едно е сигурно – ще те обичаме много, и аз, и татко, и каките. Нищо, че искахме да си момче, ти ще бъдеш нашата зимна принцеса и съм сигурна, че ще бъдем благословени с твоето раждане.
Чакам те, малка Кристина. Искам да видя очите ти, които жадно поглъщат за първи път света, да чуя плача ти и да стисна малките ти пръсти, които ще се впият в моята ръка. Сигурна съм, че заедно ще се справим, а Бог ще бди над нас – все пак той те реши да те изпрати в нашето семейство.
Твоя мама
