Храненето е необходимост, удоволствие, но и социален акт. Затова захранването на детето не е просто система от въвеждане на точните храни в точния момент. Важно е да предлагаме пълноценна храна на малкото дете, но не по-малко важно е да уважаваме сигналите му и да направим нужното, така че за него захранването да бъде приятно изживяване.
Отношението, което детето изгражда към храненето по време на въвеждането на първите немлечни храни, оказва дългосрочно влияние върху него. Моделите на хранене, които създаваме при първите му срещи с храната, различна от кърма или адаптирано мляко, ще оформят хранителните му навици и предпочитания в бъдеще.
Захранването е значим етап от развитието на детето и от отношенията с майката (възрастния, който се грижи за него). При кърменото бебе захранването е начало на отбиването, на отделянето от майката. Захранването е свързано с бавното изграждане на независимост в детето.
Този нов етап често е повод за притеснения и лутане сред множество съвети и разнопосочна информация. Важно е да търсим отговори на въпросите си, но още по-важно е да наблюдаваме детето и да му се доверяваме.
Понякога захранването се оказва истинско изпитание и причините за това могат да бъдат много. Има няколко стъпки, които дават добри резултати и помагат процесът да напредва по-лесно и по-приятно и за детето, и за родителите.
Подбиране на точния момент
Успехът на захранването и формирането на здравословни навици зависят много от това дали процесът е започнат в правилния момент. Кога да поставим началото? Когато детето е здраво и показва признаци на готовност. Обикновено признаците на готовност се забелязват около 6-ия месец:
· Детето вече може да седи само и държи главата си изправена;
· Може само да координира движенията си, така че да взема предмети и да ги пъха в устата си;
· Не избутва храната с език навън, а я преглъща;
· Не се задавя и не кашля от храната и ако това се случва е рядко, а не непрекъснато;
· Проявява интерес към храненето на възрастните, имитира ги като поднася към устата си предмети или играчки и примлясква когато гледа как някой друг се храни.
· Показва интерес към храната, посяга да я пипне с ръце;
· Ако се кърми, скъсява интервалите между кърменията и 2-3 седмици на често кърмене не помагат – детето може да е гладно и след кърмене.
Включване на детето в храненето на семейството
Децата се развиват като ни подражават, затова не е нужно да правим нищо повече от това – да се храним здравословно, да се храним с удоволствие, да се храним заедно.
Дори деца, които отказва да се хранят и много трудно приемат новите храни, проявяват интерес, когато са заедно с възрастните на масата. По-склонни са да опитват и да изяждат по-големи количества от обикновено. Освен това съвместното хранене помага на детето да се ориентира за това как трябва да се държи на масата. Много скоро то вече иска да използва прибори и бързо (но не и съвсем чисто) се научава как да си служи с тях, ако му бъде позволено. Дори ако семейството не се събира заедно на масата, за детето е достатъчно да има един възрастен, с когото да се храни заедно.
В началото на захранването бебето изяжда много малко храна. Но майката обикновено е отделила много време за приготвянето й и съзнателно или несъзнателно се дразни на липсата на интерес. Когато възрастният и детето се хранят с едно и също, дори само за едно хранене, е много по-лесно.
Например, ако майката обядва мусака, във фурната може да се изпече един картоф във фолио, докато се пече основното ястие. С много храни може да подходите по подобен начин, за да не ви се налага да готвите специално за бебето. Въпрос на организация е да извадите малка порция храна, преди да добавите подправките за възрастни. При кърмените бебета консумирането на една и съща храна има допълнителен бонус – чрез кърмата майката предава вещества, които подкрепят храносмилането му и предпазват от алергична реакция.
Ако ви се струва, че храненето на семейството не е достатъчно здравословно, за да включите детето в него, захранването е много добър момент за промяна на навиците. Само след няколко месеца, най-много година, детето вече ще се храни с вас, затова ако желаете да му осигурите здравословна храна – започнете сега.
С фокус върху храненето
В опит да провокират интерес към храната или да задържат по-дълго вниманието на детето към храненето, родителите използват различни похвати, които формират нездравословни навици. Храната бива представяна като награда („Ако направиш това, ще ти дам онова“), наказание („Ако не си изядеш всичко, няма да получиш това“), изнудване („Една лъжичка за мама, мама ще плаче, ако не хапнеш“), циркова програма с летящи лъжици, които кацат в устата на дето, играчки, които се включват или театрална програма от страна на възрастните. Пускането на филми и песнички с цел да се разсее детето и то без да обръща внимание да изгълта нужното количество храна, също не създава добри навици.
Поощряване на самостоятелното хранене
Малкото дете учи много бързо и настоява да се справя само. Така е и с храненето – иска да пипа храната, иска да я поднася към устата си или към устата на някой друг, опитва се да загребва с лъжица. Колкото по-активно е, толкова по-ангажирано е с храненето. Разбира се уменията му все още не гарантират целенасочено и чисто хранене, напротив – изглежда сякаш то си играе и почти не яде, а около него всичко е омазано с храна. Но дори да ви се струва, че в този момент детето само маже, разхищава храна и си играе с нея, всъщност то прави малки стъпки към самостоятелното хранене.
Ако в този момент му ограничим изцяло досега с храна, то може бързо да изгуби интерес към храненето. По-разумно е след седмия месец да добавим храни, с които то само да се храни – зеленчуци на пара, меки плодове, а по-късно и сварени макарони, бисквити, хляб и т.н. Ако майката реши да захранва с пюрета и каши, от десетия месец храната трябва да е с по-едри парчета, не на пюре. Може да се предложи лъжица, с която детето само да си взима по-гъста и достатъчно лепкава храна, която да се задържа на лъжицата, както и да е завъртяна.
Не е ли опасно детето да се храни само, този въпрос притеснява много родители. Не е опасно, мръсно е. Но е препоръчително от самото начало детето да се учи да контролира храненето си. Така и интересът към процеса е по-голям. Здравото дете има рефлекси да се пази само от задавяне. Затова е добре, ако видим, че се закашля или има позиви да повърне, да не го вдигаме/удряме и т.н. Може да го стреснем и то наистина да се задави лошо. Обикновено детето само изплюва парчето, с което се е задавило. Разбира се, ако видим, че детето се е задавило и се задушава, трябва да се предприемат мерки много бързо.
Децата, които от самото начало се хранят с намачкана храна, а не с гладко пасирани пюрета и каши, се задавят по-рядко и по-лесно се справят с по-едри парчета.
Разграничаване на нормално и ненормално
Захранването е начало на нов етап в развитието на детето и това е една от причините да провокира несигурност и съмнения. Кое е нормално и кое трябва да ни притеснява?
· При въвеждане на нови храни трябва да се следи за обриви, диария или запек, слуз и кръв в изпражненията. Ако се появят оплаквания, захранването спира и изчакваме детето да се възстанови. Добре е да се говори с педиатъра преди захранването да продължи.
· Не е притеснително, ако в изхожданията виждате храната във вида, в който е поета, особено през първия месец.
· Нова храна се въвежда само когато детето е здраво. Хубаво е майката да води дневник, в който да отбелязва, ако има реакция към дадена храна. След време може да направи опит за повторно въвеждане.
· Ако детето се разболее е много възможно да откаже храната. Проявете търпение. След като се възстанови напълно, ще може да продължите със захранването. Отказът не е окончателен.
· Нормално е детето да изяжда много малки количества първите седмици. Не очаквайте да изяжда повече. Вместо да го притискате да приеме по-големи количества, може да организирате три, а по-късно до пет хранения за деня.
· Вкусовете на малкия човек са много динамични. Днес може много да харесва дадена храна, а скоро след това да я отказва категорично. И обратно – категорично да отказва дадена храна, но много да я хареса при следващо предлагане. Затова му осигурете разнообразие и бъдете търпеливи.
· Търпение е необходимо и по отношение на хигиената. В началото захранването е бавно и мръсно, особено ако давате свобода на детето, но не се притеснявайте, че му създавате лоши навици, напротив.
