Повечето от приятелите ми ме познават, откакто бях непохватно 10-годишно дете с тениска на Кърт Кобейн и уокмен с хитове на Linkin Park и Limp Bizkit. (Родих се през 90-те, ок?) Обичам си тези дългогодишни приятелства и сърцето ми е пълно всеки път, когато видя децата ни да си играят заедно, както правехме ние. Така си бях мечтала да стане. Обаче… нови приятелки майки? Просто не се получава.
В квартала, където живея, живеят немалко майки, които не работят, откакто са родили. Засичам ги в градинките между блоковете на всяка разходка. Но да се харесаме и да намерим общ език се оказа невъзможно. За близост не може да говори.
Дали защото децата ни не се разбират и взаимно реват за чуждата играчка, дали графиците ни за следобеден сън не съвпадат, или (най-често) интересите и темите ни за разговор се разминават тотално, все не става. Чудила съм се, всъщност продължавам да се чудя, дали аз не съм проблемът. С времето научих някои неща за майчинските приятелства – защо са трудни и как няма смисъл винаги да се борим за тях, защото в приятелството качеството надделява над количеството.
Периодът е тежък в личен план
Не е тайна, че раждането на бебето може да повлияе на брака ви. Но също така може наистина да повлияе на вашите приятелства. Приятелите ми без деца си тръгнаха първи – не че вече не ме харесваха, но моят график не се вписваше в начина им на живот. След като родих първия си син и преминах от автор на пълен работен ден към майка на пълен работен ден, ми беше все по-трудно да се уговарям и да прекарвам време с тези приятели. Животите ни изглеждаха като различни светове и графикът ми с новородено, което се буди сутрин в пет, изключваше дългите вечери и дълбоките философски разговори, които поддържаха връзката жива и увелкателна ни досега. Ако трябва да съм напълно честна, през първите няколко години като майка и аз не бях най-добрата си версия. От това да се боря да храня и да се грижа за ново бебе до това да се науча как да се справям с избухванията на малкото дете, новата ми роля беше ежедневно изпитание – толкова много, че не ми оставаше много за никой друг в края на тези дълги дни. Вече не можех да хвана края на работните места, връзките и почивките на тези си приятели.
Но ми се случи и нещо наистина красиво. След като имах свое бебе, успях да се свържа отново с приятелките си, които бяха станали майки по-рано от мен. Изведнъж паузата в отношенията ни вече нямаше значение, защото вече водехме една и съща битка. И вече разбирах защо преди им отнемаше седмици да ми върнат обаждане. Разбрах защо младите майки говорят само за бебетата си и колко лесно графиците за сън и проблемите с храненето могат да доминират в разговора. Свързах се отново с един от най-старите си приятели по този начин и всъщност не съм сигурна щях ли да се справя с майчинството без техните съвети и подкрепа.
Времето ми като майка е лимитирано и със сигурност бих предпочела приятелите и отношенията, които са се доказали във времето, пред това тепърва да изграждам нови.
Децата невинаги се разбират помежду си
Честно казано, това първоначално ме шокира. Преди да имам деца, като цяло смятах, че малките винаги се разбират помежду си, поне до началното училище. Но вече съм ставал свидетел на повече мълчанки и цупенки, караници и даже размени на шамари, както и на класиката „Вече не си най-добрият ми приятел“, отколкото някога съм смятала за възможно на тази възраст. Осъзнах, че както родителите, така и децата всъщност са личности с индивидуалност и идват със своите собствени симпатии, антипатии и предпочитания още от малки. Невинаги има причина, поне не видима. И това е окей, не бива да ги насилваме. Но с майките, с които децата ни изначално не се харесват, просто няма как да се сближим.
Твърде много трябва да се нагаждаме
Най-често майчинските приятелства се раждат от удобство. Децата може да са от една предучилищна, да са от същия пол или възраст и да имат сходни интереси. С бебе или малко дете може да споделят същия график за сън. И както всяка майка знае, ако имате различни графици за дрямка, съвместните излизания стават мираж. Стилът на възпитание също играе роля. Авторитарните родители и монтерори родителите просто няма как да се разберат. Идеологическите различия пък варират от пелени до ваксинации.
Приятелствата по този модел са неустойчиви. От една страна, зависят твърде много от обстоятелства, чиято промяна разрушава въпросното приятелство, от друга – в по-малка степен се базират на сходствата между самите личности на хората.
Качество пред количество, както вече споменах
Въпреки че може да нямам приятелска група от шест майки, която винаги е готова за пътуване по женски или за седмичен брънч, имам 2-3 приятели, на които мога да се обадя при спешни случаи и ще се появят след минути. Когато съм била сама с болни деца, докато мъжът ми пътува по работа, някои от тези приятели са се притичали на помощ до четвърт час, въпреки че и те самите са с деца. Били са наоколо и само за да послушат на по вино, когато имам някое много досадно оплакване. Имам други, които законно никога не са ме виждали в истински дрехи с години, но са ме обичали и ценили по клин, развлечена тениска и разпиляна коса, ей така, заради мен самата. Това са приятелите, на които наистина държа.
Вижте още:
