Четвъртък вечер е. С пълна сила наближава последния уикенд преди да се върна на работа след година и половина почивка. Разбира се, само някой, който няма деца, би нарекъл този период почивка. По-скоро се връщам на работа, за да си отпочина.
И така, реших да се насладя на тези няколко останали безгрижни вечери преди да ме погълне реалността. Както обаче гласи законът на Мърфи – каквото има да се обърка, ще се обърка. Ето защо, осмото зъбче реши да избива точно в тези няколко нощи. Преди си мислих, че зная какво е да избиват зъби, но съм била далеч от истината. В рамките на 24 часа бебето мина през разстроен експлозивен стомах, висока температура, сополи, кашлица и всичко това придружено от непрестанно човъркане в устата и нестихващ силен рев. Друскане на ръце, друскане в раница за бебеносене, пускане на песнички и в крайна сметка прибягване до забраненото нещо, от което всеки родител се ужасява – телевизора. За съжаление, дори и той се оказа неефективен срещу болките на малкия човек.
„Мисията невъзможна“ продължи с лечебните методи на редица хомеопатични лекарствени средства, които носят със себе си безкрайно много надежда и абсолютно никакво действие. Освен ако не броим последвалия още по-оглушителен рев, за това че сме се опитали да сложим нещо в устата му.
„У дома часовник трака, с лъскави стрелчици“, но тези стрелчици се движат със скоростта на изморен охлюв. Ситуацията все пак си има и положителни страни. Успях да направя 10 000 крачки за отрицателно време и телефонът ми ме похвали. При това получих екстра точки за 12-те килограма тежест, завързани за кръста ми.
В 2 сутринта настъпи моментът за най-отчаяния метод. Мазане на венците с ледено-студена мастика. Ефект имаше, но за съжаление той продължи 10 секунди, след което ревът стана дори по-силен, защото искаше цялото шише от тази вкусна наслада, а аз, лошата майка, не му го давах. Вече бях сигурна, че силният плач предизвикваше мини-земетресение в Софийските покрайнини и реших, че е време да се преместя в другия край на жилището, за да може родителят със заплатата да успее да си я изкара на следващия ден.
7 признака, че му никнат зъбки (а не е просто в лошо настроение)
Сълзи, сополи и рев се сляха в плашещ тътен, а аз се бях напълно изчерпала откъм идеи. Бабата дойде и се опита да ни помогне, но гръмогласното вързопче засили гласовия си диапазон. Дядото също се притече на помощ, но щом влезе в стаята, се уплаши и избяга.
Тогава се сетих – лимон! Електрони се стрелнаха на различни посоки в мозъка ми и изведнъж проблесна ярката светлина на крушка. От мътните дълбини на съзнанието ми изкочи спомен, как с интерес чета тема, подхваната от няколко майки в социалните медии.
Темата беше озаглавена: „Мили мами, как се справяте с никненето на зъби? Помощ!“
Една от препатилите мами беше споделила, че лимонът върши чудеса. Той имал способността да намалява болката във венците, а високото съдържание на витамин C спомагало бързото пробиване на зъбчето.
Вече в пълна истерия, викнах на безпомощната баба: „Имаме ли лимон?!?“ Тя, явно сигурна, че напълно съм изгубила разсъдъка си, ме погледна плахо и прошепна (сякаш да не разгневи допълнително дивия звяр в ръцете ми): „Да…”.
Един голям резен лимон беше изсмукан за отрицателно време. Единственото нещо, което остана от него беше кората, която също беше добре облизана. Настъпи мълчание. Притаихме дъх. Бебето постепенно започна леко да мърмори, но вместо в рев, премина в неспокоен сън. Неспокоен, но все пак – сън.
Това беше най-тежката нощ откакто се роди бебето, независимо, че то не е много по спането по принцип. Следващите нощи не бяха лесни, премятахме се от кревата, в раницата, на канапето и пак в раницата часове наред, но поне нямаше непрестанно истерично плачене. Този лимон ни спаси. Единствено съжалявам, че тъй като много му хареса, няма как да направя смешно клипче на учудването му от киселия вкус.
Хладилника е вече запасен с лимони и вече знам, че всичко ще е наред. Остават ни само още 12 зъба.
