Предлагаме ви втора част от поредицата истории на майки, свързани с бременността и раждането. Забавлявайте се и се чувствайте свободни да споделите своя опит в коментарите.
1. Термин: 8 декември.
Още през август мъжът ми каза, че на 1 декември не трябва да раждам, защото ще имат важно мероприятие от работата му и ще трябва да замине за София. Лекарят ми каза, че скоро няма да раждам, шийката не е готова. Така че на 1-ви той замина и ме остави, заедно с дъщеричката ни вкъщи, на която бях обещала да идем до „Джъмбо“. Имахме майстор вкъщи, така че не можахме и й обещах, че ще идем на другия ден. В 4 сутринта, при завъртане в леглото, усещам силно течение. Станах да проверя и при всяко напрежение на коремен мускул водите ми изтичаха все повече. Изпаднах в лека паника какво да правя. Мисля си: „Ще запаля колата и ще ида до болницата, ама детето кой да го гледа в 4 сутринта?“ Изкъпах се, оправих се и към 5 се обадих на една приятелка. Тя се планикьоса. Към 7 звъннах на таткото, а той до 4 часа сутринта е купонясвал. За 4 часа обаче стигна до Варна, малко след като родих. До „Джъмбо“ така и не отидохме.
2. Родих! Беше по-лесно от очакваното.
Усетих, че ми сложиха нещо червено и хлъзгаво на корема, но изобщо не загрях какво се случва. В следващия момент чувам акушерката как ми вика на ухото: „Внимавай, ще падне, хлъзга се“, и докато разбера какво се случва, се оказа, че съм станала майка.
3. Мъжът ми e доктор.
Спим и ми изтичат водите. Будя го тихо, а той от шока получава паник атака, изтръпва му главата, става му лошо и не може да стане. Аз си оправям багажа спокойно и му казвам: “Ще се справиш, можеш. Аз отивам да раждам, ти лежи“. Все пак успява да дойде с мен и влизаме заедноза секциото.
Идва докторът и ми казва: “Мария, ти можеш ли да раждаш на други дати освен празници? Предния път на Нова година ме викна, сега – на Коледа?!“.
Аз казвам: “Спокойно, докторе, за третото на Великден ще ви викна!“. Докато мъжът ми е вперил празен поглед в нищото, на мен ми поставят упойката в гръбнака и ме питат ”Добре ли си?“, а аз отговарям “Докторе, аз съм добре, ама ще надглеждате ли мъжа ми, че нещо не ми харесва днес“.
4. Излязох от упойката, таткото дойде и ни донесоха бебето да го видим за пръв път.
Прекарахме 20 минути в прегръдки, целувки и снимки. След което разбрахме, че са ни донесли грешното бебе с друг пол.
5. Казах на братовчед ми за подготвителните си контракции и той ме съветва да не ставам, защото иначе гравитацията ще привлече бебето.
6. На гости сме у приятелка с детето ми, когато усетих, че контракциите започват.
След товаотидохме до магазина и там вече усетих по-силни контракции и звъннах на мъжа ми да ни вземе. По-късно решихме, че няма да раждам още и си легнахме. През нощта обаче се наложи бързо да награбим багаж и дете и да тръгнем към болницата, която е на 50 км. Успяхме да стигнем, макар че имахме вскякави перипетии и без малко да родя в колата. Вкарват ме в родилната зала, мъжът ми ме съблича, акушерката се кара, че детето е там и гледа. Оказва се, че мъжът ми е забравил документите и излиза да ги вземе. Проверяват ме за разкритие, което е само 7 см, а аз имам усещане за напъни вече. Пук! Водите изтичат и главата на бебето изкача. Следват два напъна и бебето се ражда. Мъжът ми се върна, за да присъства на раждането и много му се смях като видя, че вече я повиват.
7. Отивам да раждам близначките. Вадят първата, показват ми я, после и втората – показват ми я. Анестезиоложката отива да ги види връща се и казва:
– Ина, едната е руса!
Аз: Амииии добре.
Тя: Ама тя е много руса!
Аз: Добре де, руса е!
Тя: Възможно ли е да е чак толкова руса!
Аз: Мммм, от мен ги извадихте, нали?
Тя: Е, да де.
Аз: Значи сигурно е възможно.
8. Раждам със секцио.
Вадят го и ми го показват, а аз съвсем зациклила, викам: „Ъ, тоя що е тъмен и кестеняв? Кака му е руса, баща му е рус, нещо става.“ После си дадох сметка, че аз съм всъщност кестенява.
9. Втора бременност.
Психически съм готова за раждане, ама нищо… нито контракции, нито симптоми. Отивам за запис на тонове. Докторът казва: „Абе, така и така си тук, я секачи на магарето за преглед“. Качвам се аз, а той се опулва и вика сестрата. Вече препотен й казва, че няма време за предродилна, а направо да ме води в родилната. Аз го гледам и питам какво става, а той ми казва, че съм с пълно разкритие. 15 мин по-късно се роди дъщеря ми.
10. Имаме 2 деца.
И двата пъти, като дойде време за раждането, мъжът ми беше този, който имаше нужда от успокоение, а не аз. Казвах му, че всичко ще е наред, да не се тревожи, питах го дали иска вода. Беше в абсолютна паника, все едно той ще ражда. Сега като го питам „Ще имаме ли трето бебче?”, отговорът е „Неее, няма да издържа психически на още едно раждане”.
