„По време на раждането си изгубих бельото“ и други истории

| от Росица Гърджелийска |

Тук са събрани историите на различни жени за преживяванията им по време на раждане. Всяка от тях е дала съгласието си да ги споделим с вас, разбира се, анонимно. Ако искате да разкажете и своята история, не се свенете, а ни пишете. 

1. Раждах секцио и ми изместиха часа по-рано. Звъннах на мъжа ми в 6 сутринта да идва. Звъни ми след 40 минути:

-Има ужасно задръстване, не знам как ще стигна!

10 минути по-късно се появява червен, в прединфарктно състояние, едвам дишащ. Оставил си колата на някаква бензиностанция и тичал до болницата, само че вече не е атлетичен и слаб като едно време.

Разменихме си 2 приказки, гушна ме и точно тогава се появи сестрата:

-Хайде, слизаме, 15-20 мин. ще те подготвяме и после пак ще може да влезе при теб.

Викам му:

-Ходи си вземи колата да ти е спокойно после.

Естествено ме подготвиха за 5 минути и ме питат:

-Татко нямате ли, къде е?

Звъня му. Той:
-Е не, съсипахте ме пак съм в същото задръстване.

Карал в насрещното, тичал, пристигнал горе-долу в същото състояние като преди това. Аз го успокоявах да диша 🙂

И тук продължението е от негова гледна точка: Знае той, че има 10-15 минути, докато извадят бебето. Чакал, чакал и решил да иде да пусне една вода. „По филмите съм гледал,че като ги изкарат много плачат, ще чуя и ще изляза бързо”. Свършил си работата, излиза и вижда две акушерки обикалят коридора с едно бебе и се оглеждат.

-Айде бе, момче, колко време ще те търсим!

-Ама това моето ли е?

Акушерките:

-Не, моето.

2. По време на раждането си загубих бельото. Така и не разбрах как изчезна.

3. Влизам за спешно секцио, но ми казват, че преди мен има друга по-спешна родилка. Звъня на таткото и казвам, че има поне 40 минути, докато ме вкарат и съответно го пратих да пие кафе. Нещата обаче се случиха по-бързо от моите очаквания и когато ме караха към родилната стая, ме попитаха таткото къде е, а аз – „Ми пратих го да пие кафе“.

4. След като родих ме изкараха да видя близките си. Държа детето в ръцете си и се радвам, а мъжът ми стои и реве.

Той: „Дай да я взема!”
Аз: „Не, не може, не си стерилизиран.”

5. Термина ми беше края на април, но мъжът ми имаше някакво бащино чувство, че ще се роди май месец. На 19.04 бях на преглед и там ми падна част от тапата. Той пак обяснява, че нещо не е права докторката.

Вечерта си лягаме и в 3 сутринта се будя от мокрота. Изтекли са ми водите. А мъжът ми обяснява, че сънувам нещо.  Ставам, започва да тече, но той е непоклатим. 15 минути ми отне да обясня, че не пишкам. Бяхме се разбрали да се обадим на един приятел, щом започне събитието. Мъжът ми го беше убедил да се прибере края на април от Германия, защото детето ще се роди май.

Звъним му и му казваме, че отиваме към родилното, а той:
„Как така сега? Аз не съм готов! Не може ли да й сложат някаква инжекция и да отложат нещата? Аз не съм готов! Нали беше за май?“

6. В списъка за болницата беше изрично написано задължително да си нося ластик за коса и да ми е завързана косата. Влизам за раждане с прилежно вързана коса.

Акушерката: „Сега ще ти измерим тоновете. И си развържи косата“

Аз: „Защо?“

Акушерката: „За да не ти е завързано раждането.“

7. Вече сме с бебо вкъщи. Стрес, паника, тревоги. Първо ни е, напрежението е голямо. Аз само се взирам в нея дали всичко е наред. Цял месец само нея гледах, с перфектното й мънчко личице. В един момент оставаме на спокойствие с таткото, бебето заспало. Решавам най- накрая да обърна внимание на него и възкликвам изумена „Оле колко ти е голямо лицето!“

8. Бебето се къса да реве, а таткото толкова изплашен, че чак се научи да готви, да чисти, да стерилизира шишета, да прави мляко ( а това беше един много мързелив човек) – само и само аз да се занимавам с бебето, докато реве и е криво.

9. Толкова свикнах да гледам бебето, че като погледна хората и забелязвам, че всички имат много големи ноздри и очи. До такава степен всички ми се струваха странни, че веднъж казах на мъжа ми, че очите му са подути. Вече 3 месеца гледам, че не спадат.

10. Наскоро бях на зъболекар и се усетих, че за пръв път от месеци си седя и си почивам, чак за малко да заспя.

 
 


Повече информация Виж всички