Знаем, че децата нерядко изпитват психични проблеми, които остават скрити за нас. Неотдавнашно проучване на младежкото рисково поведение показа, че близо 60% от момичетата в тийнейджърска възраст изпитват постоянна тъга, а 25% са мислили за опит за самоубийство. Преди пандемията от COVID-19 беше установено, че едно на всеки пет деца е отговаряло на клиничните критерии за диагноза като депресия, тревожност или хиперактивност. За съжаление, само 20% от тези деца са получили оценката и лечението, от което се нуждаят.
Част от тази празнина се дължи на системни проблеми. В качестото си на отделни педиатри или родители невинаги можем просто да щракнем с пръсти и да имаме достъп до висококачествени детски терапевти и психиатри, които да можем да си позволим. Но това, което зависи от нас е да знаем кога да различим обикновеното безпокойство от потенциална официална диагноза и да помислим за професионална помощ и лечение.
Нека използваме примера с безпокойството.
Двама родители, да ги наречем Марин и Ваня, имат дете Ани, което винаги е държало нещата да се случват по строго определен начин. Още от съвсем малка тя не носи определени материи или цветове. Подбира грижливо храните, които яде. Изпада в мини кризи при промени в рутината или при нужда да отиде на ново място, дори и то да е приятно, като например детски рожден ден. Има проблеми с разделянето с родителите си – затова е трудно да я оставиш на детска градина или с детегледачка без сълзи, уговорки и драма.
Но Ани се справя доста добре със социализацията. Тя има приятели и е умно малко момиченце, което постига важните си цели навреме и винаги получава положителна обратна връзка от учители на родителски срещи. Понякога има проблеми със заспиването, но като цяло спи достатъчно и се храни достатъчно разнообразно, така че не се нуждае от хранителна оценка.
Това често е историята, която разказваме на себе си като родители и разказваме на нашите лекари при прегледите. Но тази информация не ни е достатъчна, за да решим дали Ани се нуждае от оценка или да обмислим лечение. Трябва да надникнем малко по-дълбоко, за да разберем какъв е животът на Ани и нейните родители, за да вземат добро решение.
Често въпросите за обмисляне се групират около тежестта на симптомите и начина, по който те се отразяват на ежедневния живот на детето. Буквално – дали му пречат да живее спокойно.
Ежедневното бреме на грижите за психичното здраве на Ани пада върху нея, но и върху останалата част от семейството ѝ.
Отчитането до каква степен нейните симптоми възпрепятстват нея или семейството ѝ в ежедневието също е ключово.
Разграничаването дали симптомите, които детето изпитва, са част от неговия темперамент или част от диагноза, не е лесно и не може да се извърши изцяло от родителите. Много е трудно – темпераментът на детето няма да се промени и е част от това, което са. Някои деца са със силна воля, чувствителни или енергични и могат да бъдат предизвикателство за родителите, а за други ще се окаже, че живея с диагноза – тревожност, депресия или хиперактивност (ADHD).
Невъзможно е да се оцени едно дете независимо от разбирането на контекста на живота му и средата му – често не става въпрос само за неговите симптоми, а за съответствието им със семейния и училищен живот. Това е знание, което само един родител има и може да сподели. Истината е, че каквато и да е основната причина за симптомите на детето, са налице терапии, коит могат да помогнат на децата и родителите да придобият умения да се чувстват по-добре.
Ако обмислите всички въпроси и решите, че детето ви няма нужда от помощ, това е чудесно, но все пак фактът, че сте кликнали върху тази статия, ме кара да мисля, че може да има нещо там.
Точно както родителите насърчаваме децата си да придобиват грамотност, математически умения, да спортуват, да си откриват хобита, ние също можем да ги насърчим децата да придобият социални и емоционални умения, така че ако нещата ескалират в бъдеще, те да са подготвени да се справят.
Помислете дали детето ви може да достигне тези етапи и, ако не, може би проучете начини да му помогнете:
Ако детето ви има добри умения за справяне и саморегулиране, чудесно!
Следващата стъпка е да разгледаме неговите социални и комуникационни умения, защото знаем, че подкрепящите взаимоотношения са защитни фактори:
Въпреки че мислим преимуществено за основните си родителски отговорности, като да гарантираме, че децата са нахранени, отпочинали и чисти, повечето родители се нуждаем от усъвършенстване на следващото си ниво умения, а именно да разпознаваме емоционални, психически и комуникационни проблеми.
Независимо дали детето има диагноза или нужда от официална подкрепа за психично здраве или не, като родител вие трябва да знаете какво се случва и кога да поискате помощ. Тази работа е предизвикателна, но когато е свършена добре, тя има огромна стойност за семейството и децата ни. Не сме сами в това и е важно да знаем, че около нас винаги има хора със сходен опит, които да ни подкрепят в нашето родителско пътуване.
Вижте още:
Вечни проблеми с концентрацията? Щом Майкъл Фелпс се е справил, значи и вие можете
