Преди въртях очи, когато хората ми казваха, че децата правят Коледа по-вълшебна. Как пък не – да ставам рано и да намирам енергия, пари и ентусиазъм да направя деня наистина специален? Но сега, когато съм самотен родител на дъщеричка, трябва да призная, мисля, че тези хора всъщност бяха напълно прави.
Поне за мен раждането на дете направи Коледа много, много по-вълшебна. Преди майчинството бях достигнала леко изтощен етап в началото на 30-те си години, когато по Коледа вече не ми беше до това да посрещам празника в тясна парти рокля и молене на непознат за цигара. Куопнджийският ми дух не беше заменен от нищо – просто не ми се правеше нищо по празниците. Тази година, когато съм майка на почти двегодишно дете, шампанското и декорациите в 3 сутринта вече заменени със звънчета на шейни и концерти с коледни песни. Всъщност всичко това е толкова празнично и подходящо.
Тя направи Коледата отново вълшебна за мен. А семейната обстановка, която ѝ осигурявам, може би прави обратното.
Забелязали ли сте, че липсват дори коледни реклами, в които щастливото семейство да е изобразено само с един родител? Може би е от страх да не кажем, че тенденциозно избутваме бащите (или в някои случаи майките) и изобщо традиционното семейство от картинката. Аз бих била благодарна за такава реклама.
Коледа разкрива големия, дълбоко вкоренен, доста старомоден възглед за това какво е „семейство“. Майка, баща и много деца, всички се усмихват едно на друго, смеят се около масата, споделят подаръци под елхата. Това е изживяване, което аз просто не мога да осигуря.
И е доста тъжно – и като малко провал – че по време на сезон, в който всички правим чудеса от храброст, за да дадем на децата си нещата, които искат най-много, аз не мога да дам на дъщеря си нещо толкова основно като семейството от книгите, филмите и рекламите.
Разбира се, социалните медии, които в момента са пълни със снимки на моите приятели от училище и университета, сгушени за уютни Коледи с новородените си бебета, малките деца и съпрузите си, не са точната репрезентация на ситуацията. Всички знаем това. Но си признавам пред себе си, че ми се случва да изпитам завист или болка, когато видя самодоволно семейство, което отива на дълга разходка с кучета в провинцията с усмихнатите си деца. Не заради себе си, но заради дъщеря си.
На теория знам, че може да имаме прекрасна Коледа и само с един човек, както и ужасна с цялата си рода. Случвало се е дори на принцеса Даяна.
Но в крайна сметка е много трудно да се отърсим от идеята, че Коледа означава да се събудиш, за да отвориш чорапчето с подаръци с двамата си родители, да поиграеш с тях, да посрещнеш с тях Дядо Коледа. Трудно е да не се измъчвате с идеята детето ви да оглежда стаята и да се чуди защо е различно, защо не се случва както у най-доброто му приятелче.
Много пъти съм си мислила че да имаш двама женени родители със сигурност не е гаранция за щастие. Израснах в семейство с двама родители, с братя и сестри, които обожавам. И все пак Коледа често се превръщаше в скандал кой е изял или изпил повече или по-малко. Или кой какво мисли по политическа тема… И завършваше с това всеки да си гледа филми сам в стаята.
И въпреки всичко това всеки родител иска да даде на детето си всичко, което иска на Коледа. За съжаление, в моя случай има нещо, което просто не мога да осигуря като самотен родител. И мисля, че е окей да ми е малко тъжно за това.
*Запазваме самоличността на автора.
Вижте още:
Давид Кюранов: „Ролята на бащата е в процес на трансформация“
