„Как искаш да раждаш?“Този въпрос се появява сред думите на акушер-гинеколожката, при която след дълги уговорки и двумесечно очакване на час успявам да отида. Чувала много добри отзиви за работата й, затва се надявам при нея да родя първото си дете. И все пак въпросът й ме хваща неподготвена – нямам медицински показатели, които да навеждат на мисълта за необходимост от секцио.
„Надявам се да е естествено“, отговарям.
„Ами дано. Дано така да стане“, казва лекарката и не звучи особено убедително.
В главата ми за части от секундата се появява картина, в която тя ме вика на преглед и ме убеждава, че ако в толкова часа на тази дата направим секцио, ще бъде много по-добре.
Нейните думи обаче не трябваше да ме изненадват.
Нов доклад наЕвростат показва, че България е на трето място в Европа по процент раждания чрез цезарово сечение, точнослед Кипър и Румъния.
И ако първата мисъл при подобна информация е, че това се дължи на все по-възрастните майки у нас (повече рискове – по-голям шанс за цезарово сечение), то друга статистика показва, че всъщност сме първенец в Европейския съюз и по брой майки, родили първото си дете преди 20-ата си година.
Така че големия бройраждания сцезаровото сечение у нас явно не се дължат на възрастта на родилките.
А иначе правото на избор е нещо страхотно. Добре е човек да има възможност да избира къде да работи и с какъв транспорт да стигне до работното си място. Добре е да може да избере с кого да сподели живота си и кога да създаде семейство.
Но това да избираш медицинска интервенция, без да си напълно наясно с причините и рисковете, не ми звучи като разумно право на избор. Както не би трябвало да имаш право да избереш операция на очите, когато такава не е необходима, не би трябвало да можеш и сам да решиш, че имаш нужда от коремна операция.
В България темата за секциото се е превърнала в нещо подобно на темите за пилинга или маникюра с гел – сякаш е въпрос на избор, а не на медицинска преценка. Може би и затова и над 40 процента от ражданията у нас са оперативни?В крайна сметка, когато ти дадат право на избор, но не и информация, избираш това, което звучи като по-малкото зло.
За сметка на това съществуват държави като Финландия и Швеция, в които цезарово сечение се прилага в под 17 процента от ражданията и то отново след ръст в броя на медицинските интервенции. Оказва се, че там по-високата възраст на родилките и наднорменото тегло се оказват фактор, който принуждава лекарите да преминат към оперативно раждане.
Едва ли обаче във Финландия те питат „Как искаш да родиш?“ по начина, по който сервитьор би те попитал как пиеш кафето си.
Факт е, че и за много лекари цезаровото сечение е удобен вариант – операцията има начален и финален час, докато естественото раждане може да се проточи много дълго. Освен това цената на раждането с цезарово сечение е по-висока, а усещането за контрол на специалистите – по-голямо. Това обаче не прави рисковете по-малки.
Всяка жена познава тялото си, но това не я прави лекар, това не значи, че страхът й от естествено раждане ще я накара да вземе по-добро решение и за себе си, и за бъдещото си дете. Затова и лекарите не би трябвало да й предлагат операция по желание, нито да ясклоняват към такова, заради собствената си сигурност и удобство.
Чувала съм истории за родилки, започнали процес на естествено раждане, но на които се е наложило преминаване към цезарово сечение заради увита пъпна връв или заради загуба на тонове. Тогава цезаровото сечение значи живот.
Чувала съм и истории с болезнени и мъчителни случаи на естествено раждане. Както и такива, при които цезаровото сечение по избор е довело до продължително и болезнено възстановяване.
Това обаче не трябва да променя фактите: секциото е сложна коремна операция. Тя не може да бъде прилагана по избор, без да има медицински показатели за това.
„Как искаш да родиш?“ не е въпрос, който една бъдеща майка трябва да чува.
Защото раждането не е концерт по желание, а ако се превърне в такова, рисковете са неоправдано високи.
