Когато в разговор стане дума, че пиша за сайт с родителска тематика, често ме питат – къде на шега, къде сериозно – дали става дума за „БГ мама“. С това, без да подозират, хората извикват един мой таен ужас в живота. А именно да не би аз самата рано или късно да се превърна в една „БГ мама“.
Като казвам това, не визирам, че изпитвам страх от родителството. Напротив, струва ми се вълнуващо да имаш деца и се надявам някой ден да ми се случи. Имам предвид обаче една неволна серия от промени, които наблюдавам в жените около себе си, както и в жените в социалните медии, когато станат майки. Условно го наричам „БГ мама“, защото за мен този термин е нарицателно за една серия от характеристики на майката, която не искам да ставам.
Има мнение по всички въпроси, най-вече по тези, от които не разбира нищо. Осъдителна е. Непрекъснато се изтъква и сравнява. Обича да критикува и засрамва другите.
Няма никакви интереси, освен тези, които са свързани с детето ѝ.
Стреми се да прави непоискани саможертви, да бъде максимално отрудена и да вини всички около себе си за това. Кисела е, навъсена е, приема забавленията като нещо недопустимо. Сякаш умишлено ампутира цялото си чувство за хумор.
Това е жената, която ще ви направи на две стотинки заради това колко време сте кърмили. Независимо дали ѝ се струва много или малко. Тя има мнение дали на бебето се дава вода преди шестия месец, и каквото и да е мнението ѝ, то е единственото правилно. Тя ще ви навре в миша дупка, ако сте дали на детето си залъгалка, или сте му позволили да седне пред екран, макар и за пет минутки. Нищо няма да я спре да направи същото и ако вие упорито избягвате залъгалките и екраните – за какви се имате тогава, на какви се правите, на нея ѝ е толкова трудно.
За акушерката, която ѝ е скачала по корема. За екипа от студенти, които са бърникали непохватно да измерят разкритието ѝ. След това недискретно ще намекне, че сте лигли… Ако сте ползвали епидурална упойка, избрали сте екип, или изобщо сте си позволили волността да опитате да родите по относително комфортен за себе си начин. Ако ли пък не сте раждали, изобщо не сте в сферата на хората, които имат правото да изказват мнение пред нея – не конкретно за раждането, а по каквито и да било въпроси.
Тя е човекът, който ще ви погледна снизходително и ще каже, че „всичко е въпрос на организация“, когато няма кой да ви помага, а детето ви е с колики или му никнат зъбки.
Ще се съизмерва с вас на тема кога „ние“ сме проходили и кога – проговорили. Какъвто и да е случаят ви, все вие ще сте изгубили сравнението. Както и да храните детето си – „не така!“.
Тя е жената, която ще пренебрегва приятелите си с гордост, особено тези, които все още не са родители или не смятат и изобщо да стават такива.
Тя ще разсъждава за човека до себе си само като за „таткото на бебка“. Ще се чуди този човек изобщо за какво ѝ е, след като вече си е свършил биологичната роля. (Да, чувала съм от млада майка да го казва, и то с тези думи!) Същевременно ще използва твърде често израза „да задържиш мъжа“. И ще е непоклатимо убедена, че всички жени – най-вече бездетниците и парясаниците – си умират да ѝ го вземат. Ще се оплаква непрестанно, че той изобщо не ѝ помага. Ще го гони агресивно, ще го осмива и ще му обяснява, че нищо не прави като хората, всеки път когато той опита да пипне нещо по грижите за собственото си дете.
И дали му се яде. И дали му се спи. И какво му се чете и учи, и спортува, и прави изобщо. И това ще се случва, когато детето е навършило 42. Особено ако е било мъжка рожба, не знам защо.
Ще се озарява от вътрешно достойнство при мисълта за подвига си да се отрече от всичко, което я прави човек. Пътувания, хобита, курсове, развиване на таланти, постановки, концерти, смях с приятели, тренировки, доброволчество, предприемачески инициативи,и, о, да, бурен и вълнуващ секс с човека до себе си. Ще цъка с неодобрение след немайките, но дваж повече след майките, които не са се отказали от тоя греховен начин на живот.
Ще откаже да има своя собствена личност, но по-лошото е, че много ще държи вие да нямате.
Ще се валидира и осмисля чрез трудности, най-вече чрез такива, които си създава сама. И ще очаква, че заради тях, всякакво внимание и жестове ѝ се полагат по право. За да може тя от своя страна да махне с ръка и да ги откаже в повечето случаи. Или да ги обяви за недостатъчни.
И често ще я чуете да казва „един ден като дойдеш на моя акъл, ще видиш ти“. Не, не като предупреждение. Като закана. Патологичната БГ мама иска да бъде злощастна и изстрадала. Нещо повече – държи такива да бъдете и вие.
Вижте още:
