Аз съм майка. За първи път. Дъщеря ни е нашата сбъдната мечта. Естественото продължение на огромната ни любов с баща ѝ. За тази една година, в която съм майка съм най-щастливата и … най-уморена версия на себе си.
И да, „само“ си гледам детето.
И това е ужасно отговорно, ужасно уморително и изпиващо всички жизнени сили. Мисля, че не съм спала нормално от около 100 години, които всъщност се равняват на 13 астрономически месеца, но по майчиното летоброене са цял век. Защото откакто станах майка съм на скоростното влакче и се движа във времето и пространството като свободен електрон. И не знам нито кой ден е, нито кой месец, а за сезона се ориентирам, само защото прекарвам много време в парковете и от време на време се сещам да погледна листата на дърветата.
Освен, че съм майка на приказна дъщеря, съм неин персонален лайф коуч, учител, педагог, диетолог, готвач, санитар, треньор, шофьор, стилист, певица и всичко, което не съм, но тя има нужда да бъда…
Освен всичко гореизброено, от време на време, имам домакински, партньорски задължения и все по-рядко лични нужди. Отговарям за хигиената на едни стотина квадрата жилищна площ, за два стомаха, които се опитват да се хранят с нещо по-различно от филии с пастет през ден и перални машини, които сякаш денонощно са пълни.
Вижте още: Всякаква помощ – да, само не и „Дай да подържа бебето!“
Откакто „само“ си гледам детето… съм прочела половин книга, отишла съм два пъти на фризьор, нахранила съм се седнала, без да бързам, три пъти и веднъж съм помолила баба да гледа внуче, за да отидем на театър.
Откакто „само“ си гледам детето… имам време да се видя с приятелки само по детските празници у дома и да проведа нормален разговор, единствено ако малката няма нужда от мен в този момент. В тези редки случаи трудно се изказвам, защото от умора ми се случва за кратичко да заспивам и като се събудя не помня докъде съм стигнала.
Откакто „само“ си гледам детето… често срещам други такива дами като мен в парка, в детския център, в басейна за бебета. И много често, когато видя майка с двама или повече наследници, изразявам искреното си и нескрито възхищение от геройските ѝ подвизи. В 99% случаите на въпроса „Как се справяш?“, чувам отговор: „Аз само си гледам децата“. И аз млъквам.
Защото това „само“ означава, че те са някакви мега-гига-ултра уникални същества, които смогват да бъдат всичко това, за което по-горе ставаше дума, и се справят. Аз наистина вярвам, че правя много. И смятам, че всички майки правим страшно много неща. И това, че „само“ си гледаме децата звучи ужасно.
Не знам кой, как и защо си е позволил някога да го каже и ние като общество да го приемем като нормално, но не е окей. Защото ангажиментите, отговорностите, задълженията и натоварването на всички майки по света заслужават „само“ огромна благодарност и уважение.
*Кристиана Стефанова е създател на “Фабрика за щастие” – пространство за психология и личностно развитие. Дълги години се заминава с телевизия, но личните й търсения я довеждат до магистратура по психология редица сертификационни тренинги, сред които по хипноза и хипнотерапия към БАХХ. Последвайте Кристиана и на нейната Facebook страница @happinessfactorybg.
Още от автора:
Семейната травма от родителите предопределя бъдещите ни връзки
