Нова приказка: Вълшебното птиче

| от Иванка Костадинова |

Нова приказка за „лека нощ“ от конкурса НАПИШИ МИ ПРИКАЗКА в Mamamia.bg. Очакваме вашите ръкописи тук! Нека да творим и да четем повече на децата заедно! За най-добрите ще има чудесни награди. А от юни до декември ще излъчваме Приказка на месеца, чийто автор ще получава 150 лв. парична награда.

Имало едно време, в една вълшебна сребърна гора в най-далечния край на света едно малко вълшебно птиче. То живеело сам-самичко, в красиво сребърно гнездо на върха на най-високия дъб. Толкова високо, че можело да достигне дъгата и звездите с човчицата си, само трябвало да се качи на последния клон. Добре си живеело вълшебното птиче в сребърната гора. От сутрин до вечер подскачало от клон на клон, пеело на дърветата, а те помахвали с цветчета, издавайки чудни звуци.

Цялата гора пеела и танцувала с птичето, а щом паднела нощта, то се качвало на най-високия клон на дървото и гледало звездите. И понеже било вълшебно, било достатъчно да помаха с крила и звездичките падали една по една, и правели сребърната премяна на дървото още по-красива. Цялото дърво блещукало,а птичето подскачало от листо на листо с радост. Дните минавали, докато един ден вълшебното птиче се сетило, че никога не е напускало гората. Да, тук било заобиколено от всякакви вълшебства, но така му се искало да разбере дали има и други птичета като него.

Един ден събрало смелост и полетяло. Летяло, летяло, докато стигнало края на гората. Сърчицето му забило толкова силно, че направо щяло да изхвръкне, но вълшебното птиче събрало смелост и продължило напред. Пред очите му се разкрили красиви златни поля, после зелени морета. То поглъщало всяка гледка с такова вълнение, че искало още и още. Внезапно в далечината забелязало малки бели къщурки, сгушени една до друга. Започнало да лети по-бързо и още по-бързо, и скоро стигнало до тях.

Недалеч от къщурките, видяло 4 малки момиченца, които сплитали цветчета в косите си. Звънливият им смях му се сторил по-прекрасен и от най хубавата песен, която вълшебното птиче било чувало.

- Дали и те са вълшебни птичета като мен? – помислило си. Приближило плахо към тях и кацнало на най-близкото дърво. Дълго ги наблюдавало и се любувало на игрите и радостта им. Така му се искало да се доближи и да си поговори с тях. Но какво да им каже, та те са толкова красиви, а то е просто едно обикновено вълшебно птиче. Това си мислило птичето, когато забелязало, че цветчетата в косите на момиченцата бързо започнали да оклюмват.

- Ами да! – казало си вълшебното птиче - Ако им подаря сребърни цветчета от вълшебната гора, те никога няма да увяхнат и момиченцата ще са винаги щастливи.

Така и направило вълшебното птиче. Върнало се в своето гнездо в гората и цяла нощ сплитало сребърни цветя и звезди във венчета. Накрая ги посипало с прашец от най-красивото цвете и венчетата засияли с неземна красота. Уморено, но доволно вълшебното птиче се сгушило в топлото гнездо, а на сутринта нямало търпение да занесе венчетата. Когато видяли красивите цветни венчета, момиченцата засияли от радост. Веднага ги сложили на русите си главици и затанцували около птичето.

Вълшебното птиче не можело да си намери място от щастие и весело зачуриликало. Само най-малкото от момиченцата не пожелало да приеме венчето, а плахо казало на птичето:

- Не, благодаря ти, но няма нужда. Аз си имам венче.

- Колко глупаво – помисло си вълшебното птиче и отвърнало човчица.

На другия ден вълшебното птиче отново навестило новите си приятелки, като този път им донесло малко цветен прашец от дъгата. Отново дълго се забавлявали и танцували заедно, а най-малкото от момиченцата пак не приело подаръка на птичето. И така ден след ден, вълшебното птиче носело прекрасни подаръци на момиченцата – късчета от дъгата, сребърни шишарки, плодове и какво ли още не.

Момиченцата така заобичали птичето, че не можели и ден без него.Само най-малкото момиченце никога не приемало подаръците на птичето, а вместо това се любувало на песните му и понякога дори му носело житни зрънца. Вълшебното птиче заобичало момиченцата с цялото си сърчице и бързало с огромно нетърпение за всяка среща с тях. Един ден бързало толкова много, че летейки не видяло как към него скоростно се приближава кола. Вълшебното птиче паднало на земята, изпуснало подаръците, които носило в малката си човчица, а крилото му не можело да помръдне. Толкова лошо ранено било, а наоколо нямало никого.

Вълшебното птиче, обаче, не загубило надежда. Вярвало, че неговите приятелки ще се разтревожат за него и ще тръгнат да го търсят, като видят, че се бави. Изведнъж видяло в далечината четирите момиченца и така се зарадвало. Но за негова най-голяма изненада те не видели раненото птиче, а подаръците пръснати по пътя. Събрали ги, без дори да се огледат за него и отишли да си играят.

Само най-малкото момиченце стояло отстрани и с поглед търсело птичето. С последни сили вълшебното птиче изчуруликало и малкото момиченце се втурнало към него. Внимателно взело птичето и го завело у тях. Превързало счупеното му крило и дни наред се грижило за него, докато вълшебното птиче не оздравяло напълно, за да се върне в сребърната гора. От този ден нататък, вълшебното птиче всеки ден навестявало момиченцето и разбрало, че за истинското приятелство не са необходими подаръци. То просто е истинско.