Наближава Коледа и все повече се настройваме на онова празнично настроение, в което ни се иска да се скрием от света под одеяло с чаша горещ шоколад. Коледа е онова време от годината, в което ни се работи дори по-малко и от лятото. Понякога си мисля, че са я сложили по това време, за да можем поне за момент да забравим колко е къс денят всъщност, колко тъмно и мрачно е всичко около нас.
Това обаче не е поредният текст, възхваляващ празниците, най-малкото защото отдавна всички сме раздвоени по въпроса – струва ли целият този стрес.
Знам, знам, че много от вас ще си помислят – „Аз давам всеки ден, по цял ден“. И това е така, раздаваме времето си безразборно, често и безцелно. От самото събуждане сме залети с обаждания, съобщения и нотификации. Постоянно някой иска нашето време и внимание и после идват Черен петък, Коледа и Нова година и вече почват да искат и пари. Знам. Достатъчно е да накара всеки да полудее.
Искам обаче да ви кажа, че има неща, за които си струва да давате, и хора, за които си струва да се раздавате. Миналият месец мой близък приятел имаше рожден ден, аз обаче нямах възможност да отделя много пари за подарък. Знаех все пак, че обича шоколад и че обича малини и че обича да обича. Така че му взех от онези фенси шоколади, с вкус на малина и оформени като няколко реда сърчица. Взех му и едни топли работни чорапи, защото съвсем ме беше срам да му подаря само един шоколад. На следващият ден получих снимка и съобщение, че всеки ден, с всяко сърчице от шоколада, си намисля по една причина защо е обичан. А какъв фурор предизвикаха чорапите, дори няма да споменавам, защото все пак след 30- годишна възраст това си е най- якият подарък.
Отидохме в дома ѝ, за да може майка ми да си избере и купи картина. Докато разглеждахме, аз съвсем спонтанно грабнах една, която ми легна на сърце. Докато мама се чудеше коя да избере, с дамата седнахме да пием кафе и да си говорим за живота, изкуството и красивите неща в света. Времето мина неусетно и приятно. Накрая тя ми подари тази картина. Пиша този текст, докато тази безценна придобивка ме гледа от стената. Всеки път като я погледна, ми носи топлина, уют и онова приятно чувството, което се породи между мен и художничката ѝ. Това е резултат от изкуството да даваш.
Топлина в сърцето, която не си отива с времето.
Истинското изкуство за мен е свързано именно с преценката кога, на кого и колко да дадеш. Нашето време и енергия са най-ценният ни ресурс. Не си струва да ги разпиляваме, само защото някой е поискал от нас. Имаме избор и в това е красотата на това позабравено изкуство. И няма нужда да е Коледа, и няма нужда да ни струва пари. Макар че винаги можете да направите света по- шарен за някой, когато най- малко го очаква.
Вижте още:
