Помните ли най-лошата си Коледа? Аз – да. Бях на деветнадесет и по неволя я прекарах, седейки на тоалетната чиния вкъщи с първото издание на „Здрач“ в ръка. Не поради храносмилателен проблем, а понеже другите помещения у дома бяха заети от членове на семейството, всеки сам извършващ нехарактерни за празник и напълно лишени от съответното настроение действия. И не, всъщност вкусът ми за книги не е толкова лош, но нали това е периодът на удоволствия със съмнителен вкус и калорийно съдържание. Най-щастливото време от годината? Как пък не.
Помните ли най-хубавата си Коледа ? Аз – не. Не от неблагодарност или неспособност да оценявам специалните моменти. Просто Коледа трябва да хубава, магична и специална и тази презумпция изглежда необорима.
След не един турбулентен празничен сезон, научих какво е важно за оцеляване, в може би най-стресовия и емоционален период от годината; за намирането на истинското значение на определението „весела“ в случая – изпълнена с вътрешен мир.
За много хора обаче зимният сезон е труден период и концентрацията на всякакви специални поводи и нуждата от подготовка за тях само влошават положението.
Празничният стрес може да бъде силно и трайно въздействащ и което е по-лошо –подценяван и неглижиран. Какво е това в Коледа, което ни тормози като възрастни, а в детството ни беше само повод за радост и вълнения ? Какво се промени? Защо празниците са трудни за нас като големи хора? Продължаваме да отбелязваме поводи като Коледа, Великден, Нова Година, пък дори и Хелоуин. Но къде е изчезнала магията?
Може би всичко започва още когато научим истината за това откъде наистина идват подаръците ни. Когато Дядо Коледа си остане просто шоколадова фигурка, трябва сами да открием и сътворим нашата празнична магия. И околните, които вече не се чувстват задължени да поддържат коледния дух за нас, могат да се превърнат в Гринч на пълен работен ден.
Когато навлезем в света на възрастните, сме принудени да променим очакванията си. Задържането на детските представи за празничния сезон изглежда безплодно и можем само да помрачим спомените си, докато се сблъскваме с бремето на зрелостта и стреса, които идват с ежедневието на големи хора. Да променим критериите си обаче, не означава да ги снижим ненужно. Да, от родителите ти не се очаква да са спестили пари, за да ти купят най-новата конзола, скъпо бижу или да ти приготвят всички любими празнични ястия. Но уважението, доброто отношение и малките празнични жестове се задължение на всички.
Празниците винаги ни напомнят за нашето детство, доброто и лошото. Обичайно е по празниците да се съберем на едно място с цялото си семейство и това да е един от малкото такива случаи в годината, поради което може да се окажем заляти от болезнени спомени.
Лошите спомени и детските травми са достатъчно лошо наследство, но когато настоящите взаимоотношения с близките ни не са еволюирали в правилната посока, срещата със семейството може да се окаже истинско изпитание за цялата ни същност.
Често празниците се приемат от по-възрастните роднини като повод за годишен преглед на всичките ни решения, житейски избори, неуспехи и най-вече за всички поводи за неудовлетворение, които сме им дали. Както прочетох в една от любимите ми вайръл страници във Facebook /цитирам по памет/: „Най-големият ми грях тази година е, че родих и отнех възможността на всички да ме питат: „А, ти кога?“.
Може да се изпишат тонове текст за натиска от семействата ни да имаме образования, кариери, връзки, деца, постижения. Това може да бъде особено трудно за хора, които не желаят този начин на живот или които, напротив, се борят да го постигнат сред много трудности. Коледа е идеалният повод за тормоз на подобни теми, тъй като всички са около масата и се стараят да пазят добро поведение, та някак не е приемливо да се разкрещиш и да си тръгнеш, или да отвърнеш с пасивна агресия.
Как да се справим с тая тегоба – с опит да балансираме времето насаме и това, прекарано с другите. Не се изолирайте, изолацията само ще влоши нещата. Потърсете някой близък с когото можете да говорите защо Коледа е трудна, но не размишлявайте и твърде много над това. Опитите за поставяне на здравословни граници са понякога предварително обречена навеки битка, но както пишат любимите ми Харпър Ли и братя Стругацки /прощавай Стефани Майър/, истински достойните хора водят и предварително загубените битки.
Никой не е пощаден от идилични коледни фотосесии, миймове за идилични коледни фотосесии, снимки от празнични ваканции, пълни с подаръци поделхови пространства, реминисценции на постигнатите завидни успехи през годината и прочее медийно съдържание, от което може да ви се стори, че живеете в коледен филм, в който ролята ви е да държите прожектора на чуждите светлини. Не е необичайно и около празничната трапеза да чуете всякакви хвалби и самоизтъквания след като се установи, разбира се, че вие сте неудачникът.
Хората сме склонни да се сравняваме с другите, независимо дали става дума за финансово състояние или статус или отношения. Дори и да се борим срещу това, роднините ни обичайно всячески ни пречат в това направление. Повечето хора правят това, без да го осъзнават, чрез осъждане, нездравословни клюки или прекомерна загриженост за това какво мислят другите. Сигурна съм, че всички малко или много понякога сме жертви на това.
Предефинирайте това, което наистина има значение. Да, понякога атмосферата вкъщи е трудно търпима, да, близките ни знаят или усещат къде са нашите болни места. И ги засягат, мислейки си, че ни стимулират, а всъщност ни разочароват и отдалечават. Важно е обаче да помним, че всеки има своя истина за това кое е важно и ценно в живота и че той не е състезание. Това, което другите имат, наистина или привидно, няма отношение към нашето щастие или стойност.
Празниците могат да бъдат огромна финансова тежест, особено за родителите. Безумно е колко скъпа може да бъде една Коледа. Всички искаме да направим този ден специален, но разходите, свързани с това, могат да бъдат достатъчни, за да причинят огромен стрес. Съществува и неудобството и нуждата подаръците ни да не бъдат на по-ниска стойност от тези, които ще получим, макар че така губим най-съкровената идея на подаряването – да демонстрираме мисъл и отношение към хората, които обичаме.
Най-доброто нещо, което можем да направим, за да избегнем този стресов фактор, е да планираме Коледа предварително и да направим бюджет – също така да не забравяме, че коледният дух е в споделеността, радостта и благодарността, че сме заедно. Една хубава черта на порастването – да получиш чорапи или тенджера всъщност хич не ти се струва лоша идея.
Коледа или не, семейните отношения са сложни, някой от приятелите ни има по-голяма преднина в живота, не винаги можем да изберем житейската ситуация, в която сме в момента и някой се забавлява повече от нас или е получил нещо, което и ние искаме.
Нищо от това, обаче, няма значение. Много е вероятно хората с красивите снимки, скъпите подаръци и непоисканите съвети да прикриват безпокойство и депресия в празничните дни и да се опитват да го прикриват зад грешни механизми на справяне.
Като възрастни, съзнанието ни около това време на годината е заменено със стреса на ежедневния живот, необходимостта да свързваме двата края и да оправдаваме очакванията да сме пълни с ентусиазъм, настроение и пари за подаръци. Въпреки това има начини да се преборим с това изтощителен панаир на суетата и да откажем да участваме в него по фалшив и преекспониран начин.
Най-доброто, което можем да направим, е да се превърнем в our own personal Дядо Коледа и да раздадем радост на себе си и на другите. Дори и когато не можем да запалим празничния пламък в себе си, да видим положителния ефект, който има Коледа върху другите, може да бъде заразен. Празниците никога няма да бъдат такива, каквито ги представят по филмите. Няма и нужда. Едва ли е случайност, че „Сам вкъщи“ е може би най-ненавижданият филм у нас.
Вижте още:
Ако не се дразниш на тези неща, никакъв празнуващ Коледа не си
