Историята на Коледа, която познаваме днес: от езическите обичаи до Дикенс
"Винаги, когато пет или шест англоговорящи се срещнат около огъня в навечерието на Коледа, те започват да си разказват истории за духове", пише Джером К. Джером в сборника си от 1891 г. "Разговори след вечеря".
"Нищо не ни удовлетворява в навечерието на Коледа така, както да разказваме автентични анекдоти за призраци. Това е приятен, празничен сезон, в който ние обичаме да размишляваме за гробове, трупове, убийства и кръв."
Дали това е типично британско занимание или зад този обичай стои нещо повече?
"Тъжната приказка е най-добра за зимата", казва и Шекспир в своята "Зимна приказка".
Традицията на празничните истории за духове датира много, много отдавна - може би е по-стара от самата Коледа.
Когато нощта става по-дълга и годината е към своя край, е съвсем естествено хората инстинктивно да изпитват желание да се събират заедно, казват учените.
Тъкмо тогава е логично и обяснимо да си спомним и за хората, които вече не са с нас.
"Коледа, както се празнува в Европа и САЩ, първоначално е била свързана с "езическото" честване на зимното слънцестоене и фестивала, известен като Юл. Най-мрачният ден от годината е бил възприеман от мнозина като време, в което мъртвите се намират най-близо до живите", казва професорът по религия Джъстин Даниелс.
Като празник днес тя е странна смесица от езически навици и демонстрация на грандиозна религиозност, казва той.
Разказването на коледни история за духове няма много общо с комерсиалната Коледа, която празнуваме от викторианската епоха насам.
Тази традиция е за по-тъмни, по-стари, по-фундаментални неща: зима, мрак, смърт, прераждане и завладяващата връзка между разказвача и неговата публика.
С особена сила това важи за вековете, в които (кой знае как...) хората са живяли без телевизия.
Преди Оливър Кромуел да въведе през XVII век забрана на коледните песни и всички коледни атрибути, Коледа се е празнувала по начина, по който се празнува днес - много храна и напитки, украса и песни.
И, разбира се, множество истории около огъня вечер.
С появата на Дикенсовата "Коледна песен" приблизително по същото време, когато е изобретена търговската коледна картичка, празникът претърпява своеобразно възраждане, за да получи видът, който познаваме днес.
Дори обичаният образ на Дядо Коледа всъщност има заслуга за зловещите разкази за духове - неговият предшественик Свети Николай е единственият светия, който може да възкресява мъртвите.
Според легендите той възкресил три деца, които жесток касапин убил. По време на пътуване до Божи гроб се разразила буря, един моряк паднал от висока мачта и умрял, докато не бил възкресен от Николай и станал, все едно се събудил от сън.
В предговора си към "Коледна песен" Чарлз Дикенс пише, че "се е постарал в тази малка книжка да събуди призрака на една идея" за своите читатели. "Нека тя приятно преследва домовете им", пожелава си той.
Съвременните читатели може би не осъзнават до каква степен и другите им асоциации с Коледа, от пуйки и песни, до благотворителност, са били затвърдени от новелата на Дикенс, публикувана през 1843 г.
В известен смисъл това е типична викторианска история, от друга страна тя е помогнала за промяната на викторианското общество. Тя гарантира, че името на Чарлз Дикенс завинаги ще бъде свързано с Коледа.
"Добре е веднъж годишно, ако не и по-често, да напомняме на хората чрез притчи старите, прости истини; да ги учим, че прошката, милосърдието и стремежът към живот, по-добър и по-чист от този, който живеем, са принципите, на които единствено се крепи светът... Добре е за охолните и изисканите да се напомня за страданието около тях. Да се учи, както Дикенс винаги е учил, че има чувства, които красят човешката природа, като милосърдие към болните и безпомощните, саможертва и щедрост, уважение - те са общото ни наследство, прекият дар на Небето, споделян по равно от богатите и бедните", пише Уилям Дийн Хауълс в една коледна статия за "Харпърс".
Заедно с подаръците, на Коледа да си разменим истории - истински или измислени, страшни или не чак толкова - това няма чак такова значение.
Това ще е освежаваща алтернатива на често натрапваната коледна радост и комерсиализация, а и ще докаже, че все още ценим добрите истории.
