Аз съм съдия и раздавам правосъдие по определение. Често се хващам, че ме е страх да не вляза в стереотипи и предразсъдъци при издаването на присъдата. Разглеждала съм много престъпления, включително за насилие срещу жени. Това е единственото престъпление, при което предразсъдъкът и стереотипът се обръщат срещу жертвата, не срещу подсъдимия.
Аз самата изпадам в тази клопка, питам се: Защо се оставят да ги бият? Защо оставят да злоупотребяват с тях? Защо приемат да бъдат наранявани и мълчат? Но въпросът ми е грешен. Не жените се подлагат на лошо отношение, мъжете злоупотребяват с тях. Те са тези, които трябва да отговорят.
Тук не става дума за гледна точка, а за чиста статистика. В 90% от случаите насилието над жени се извършва от мъже. И само 7% от жените, претърпели насилие, подават сигнал в полицията.
Сякаш никой не иска да повярва на тези жени. Аз го виждам в съдебната зала, когато плахо пристъпват и сами на себе си не вярват. Тя се срамува, тя не е убедена, че трябва да съобщи за претърпяното насилие, защото щом е вкъщи, то вече не е нещо нередно.
Така й казват родителите й „Не е хубаво, той е баща на детето ти“. Или съседите, които стоят безмълвни и усилват телевизора при поредния вик, който се чува от апартамента под тях. Те знаят какво става, но го считат за тяхна, семейна работа.
За съжаление случаите на домашно насилие понякога завършват със смърт. Или ако изобщо се стигне до съдебната зала, там цари духът на омертата на мафията. Никой нищо не е видял и не е чул. Накрая самата потърпевша започва да се пита дали не е разбрала погрешно или е преувеличила с разказа си.
По този начин обаче съдията не може да даде правосъдие. Нищо че вижда по измъченото лице на жената кой е виновен. Сякаш така за всички е по-лесно.
Верни са думите на един италиански писател „истината е дъщеря на времето, плод на дълго търпение“. Дано тези, за които истината идва твърде късно, когато вече нищо не може да се направи, или когато са превърнали живота си в ад, да станат по-малко. Те имат нужда от нашата помощ, от нашата подкрепа, имат нужда да им повярваме.
Паола ди Никола е наказателен съдия с 20-годишна практика. Това е нейният разказ от първо лице след сблъсъка й с хиляди истории на жени, претърпели насилие.
