Юли е и summertime чака навън, както пее един изпълнител, телевизионен водещ и (май вече бивш) политик. Мечтата на всеки жител на столицата се сбъдва и автомобилният трафик се прехвърля от централните кръстовища към изходите ѝ. Предимно тези, водещи до някое от недалечните морета, планински курорти, в краен случай – към близките села. За коренното население на София отново идва моментът да прави ехидни шеги за провинциалисти, завръщащи се откъдето са дошли, да търси прохладни местенца за пиене на бира и да обмисля какви щети върху социалния му статус би нанесло едно евентуално стъпване във водите на фонтан или под поливната система на някоя градинка. И да очаква собственото си временно оттегляне от същинския център на българската вселена, това своебразно Ел Дорадо, което градът представлява в очите им.
Имам щастието да съм софийски жител и фактически, и по документи, следователно прекарвам последните няколко седмици, чувствайки се „като муха в супата“ по думите на Радичков. Всъщност, това е усещане, което никога не ме е напускало. Високите температури, трепкащата над бетона мараня и Instagram–ското изобилие на информация от красиви, свободни, извисени и завършени личности, каращи кайт сърф, изкачващи /минимум/ четирихилядници, палещи собственоръчно огън или обикалящи из Европа с раници на гърба, обаче, са способни да подклаждат мизантропията у почти всеки средностатистически столичен труженик.
Но в края на краищата, за хора като мен, съдбата също праща спасителни островчета на нормалност, позитивизъм и ентусиазъм, с добавена щипка приключенско настроение, а именно – фестивалите!
В частност, музикалните такива; едно от великолепните удоволствия, което годините на пандемия и рестрикции до голяма степен ни отне. В рамките на два фестивала за три дни си припомних защо всички шеги за БДЖ са истина, насладих се на микса между розов джин и розов тоник, възмутих се от цената му, едновременно се насладих и възмутих на микса между рок, пънк, метъл музика и аромата на класическа балканска cuisine. Търсих храна в центъра на град, различен от София, в малките часове на нощта. Не открих такава. Въздържах се от ехидни шеги за провинциалисти. Спах под капандура. Чух приятелка да се смее насън. Припомних си защо дишането във влак е опционално. Почти медитирах над гледката на хора налягали върху одеяла за пикник на полянки или в хамаци. Снимах се до изпълнител, на чиято музика се възхищавам от дванадесет години. Видях и чух група, на чиято музика се възхищавам от дванадесетгодишна.
Накратко, изпитах несравнимата с нищо емоция от живата музиката на открито и от потапянето в колективна енергия – колективност, която те вдъхновява и от която може да се радваш, че си част. Отдадох се на ескейпизъм, за който не се предписва лечение и въпреки това е интригуващ.
В деня след края фестивалните ми похождения, занесох изтръпналите си от умора крайници в офиса, подсигурих си солидна доза кофеин и побързах да разкажа преживяванията си на Митко.
Митко е друг грешник, продал евтино безсмъртната си душа на корпорациите, но за сметка това – извънредно мил мъж, с когото можеш да си говориш за всичко, свързано със съвременно изкуство. От особеностите на осемдесеттарския хорър, през Банкси, „Игра на Тронове“, стрийминг платформи, австралийски рок банди, та до драг кралици. Човек, който ти подарява значка на „Хари Потър“ след екскурзия до Обединеното кралство и чийто първи сватбен танц е на песен на „Ramones“.
Бъбрих му сигурно около половин час, ентусиазирана и недоспала до неадекватност. Той се усмихваше вяло и интересът му към думите ми този път беше доста обран. Попитах го на свой ред, как е прекарал почивните дни. Усмихна се тъжно и ми сподели, че любимата му джаз формация е участвала на фестивал също. Двамата със съпругата му обаче не са пожелали да идат с децата си и са пропуснали концерта.
Усмихнах се и аз тъжно и реших да премълча, че една от любимите ми гледки през изминалия уикенд, беше на семействата, дошли заедно на фестивалите. Да, хората с малки деца не се бореха с тълпата за места, по-близо до сцената, носеха със себе си повече багаж, не танцуваха като умопобъркани и вероятно не са си пийнали наистина добре. И какво от това – бяха видимо щастливи и си прекарваха прекрасно, децата се забавляваха също. Вероятно на родителите е струвало не малко усилие, подготовка и организация, за да го постигнат, но никой не изглеждаше разочарован.
Животът в голям град с работа и малки деца може да бъде изключително стресов и изтощителен, понякога се усеща обезличаващ и отнемащ желанието за развлечения, особено за по-нестандартни. Чувството на свобода често отсъства. Труден хап за преглъщане, особено за поколенията расли без социални мрежи, по градинки, поляни, при баби на село и прекарващи седмици в бунгала на море и хижи в планините. Навън, волни, диви, опознаващи света без кой знае какви ограничения.
Дали на майките и бащите ни е било приятно да понесат неколкочасово пътуване с още едно семейство в двадесетгодишна Лада без климатик, готвенето на преносим котлон, прането на ръка, къпането в обща баня ? Може би, не на всички.
Дали някой от нас е останал с неприятни спомени от тези импровизирани и лишени от всякакъв комфорт почивки ? Не вярвам.
В наши дни е много по-безпроблемно и достъпно човек да прекара време сред природата – сам, с приятели или със семейство. Разбира се, както концертът в зала, така и почивката в хотел са много по-лесни, удобни и спокойни. Нужно ли е обаче лекотата, спокойствието и комфортът да бъдат единствени ценности и приоритети?
Отидете с децата си на фестивал!
Може да не е див купон както преди, но ще е не по-малко забавно. Ще имате възможност да се свържете като семейство в нови аспекти – с емблематична музика, докато се наслаждавате на песните и танцувате заедно. Потопете се в усещането за общност, оставете децата да тичат наоколо. Какво пък, ако батерията на телефоните ви се изтощи; присъствайте напълно и се ангажирайте един с друг – нещо, което нека си признаем, понякога в ежедневието е доста трудно. Усетете атмосферата напълно – без никакви разсейвания или ограничения на стандартното ежедневие. Разбира се не е лоша идея да подсигурите на децата хапване и развлечения, в случай че им свършат силите. Одеяло за сядане на тревата и ушанки за предпазване от силните звуци също може да ви потрябват.
Заведете децата на къмпинг!
Ходенето на къмпинг е страхотно преживяване за малки деца. Всеки път, когато изживеем нещо ново или различно от обичайния ни живот, това обикновено остава ярки спомени. Децата възприемат и усвояват голяма част от своите къмпинг пътувания в ранна възраст, защото нямат общо с каквото и да е, което някога са правили. Ще бъде вълнуващо и възхитително за вас като родител да ги гледате как изживяват толкова непознати моменти, дори ако един от тях е ходене до тоалетна в гората.
Много малчугани прекарват часове в четене и учене за различни буболечки, птици, облаци и дървета, да не говорим за неща като огън, звезди, палатки. Всъщност, отивайки на къмпинг, ще им дадете възможност да научат от първа ръка за тези неща. Ще видят как изглежда нощното небе, как да опънат палатка, да запалят огън или какви насекоми излизат вечер. Когато сте на къмпинг, времето за лягане се отлага и всички заедно може да изживеете нощ под светлината на лагерния огън или на фенерчетата, взирайки се в звездите в небето и опитвайки се да хванете светулки.
Всеки има нужда от малко качествено време на открито, за да диша свеж въздух, да попие малко слънчева светлина (и да получи този естествен витамин D), да тича свободно и да се наслаждава на красотата на природата. Чистият въздух и слънчевите лъчи помагат за повишаване на настроението ви и намаляват нивата на стрес, кръвното налягане и сърдечната честота. Времето, прекарано на открито може да ви направи по-щастливи, а със сигурност също и децата ви.
На море в квартира или с каравана? Защо не.
Да, с деца на море е различно. Понякога е трудно е да наречем това пътуване „почивка“. Ваканцията извън хотел и далеч от оживените плажове може обаче да бъде много релаксиращо преживяване. Малчуганите могат да са навън цял ден, да изкарат и десет дни почти само по бански, да тичат необезпокоявани, да са шумни колкото пожелаят, без да се притеснявате, че могат да обезпокоят някого или пък те самите да бъдат смутени от препълнената с хора морска ивица. На морски къмпинг между малки и големи възниква близост, взаимопощ, услужливост и старанието за приятна и мирна почивка става всеобщо. Плажът обикновено е на една ръка разстояние, отреден за свободно ползване, без да сте задължени да плащате чадъри и шезлонги. Нищо не разсейва от съзерцаването на морето или от търсенето на миди, камъни или раци по пясъка.
Разбира се, формите на отмора, невключващи изискан коктейл, висок бар стол или резервация в хотел не са за всеки. И в това няма нищо лошо. Зрелият човек, който е наясно с вкусовете си, знае как, кога и защо да им се наслади. Може би забавленията на открито не са подходящи за всички семейства и това е нормално. Факт е, че те изискват допълнителни усилия, инвестиции и неудобства, които не всеки иска и може да посрещне. Но вероятно си заслужава да демонстрираме на децата някои удоволствия, ненатоварени с Instagram-щина, недефинирани от гривната за all-inclusive, неопределени от лукс, комфорт и спокойствие. Да им демоснтрираме едно по-свободно „свободно“ време. Може да им открием нови хоризонти или по-точно да ги оставим да ги намерят сами. С по-алтернативни начини за почивка може всъщност да стимулираме културното и интелектуалното им израстване, а те някой ден да ни върнат жеста, кой знае.
Вижте още:
