Пипи Дългото чорапче е права, че животът на възрастните е малко глупав. Нейните думи, че те „никога не се забавляват“ и „имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход“ са много верни.
Но ако възрастните не правят това, което правят, а се държат като деца, дори когато те самите вече се грижат за собствени деца – светът полека-лека започва да се наклонява.
Какво имаме предвид?
Ами започват да се появяват едни възрастни хора, самите те отгледани от незрели възрастни, на които им е много трудно да осъществят добър живот за себе си, камо ли за децата си.
Защото колкото и да е скучно и глупаво да се живее в обществото на възрастните, то толкова по-трудно и не по-малко глупаво е да се живее в обществото на незрелите възрастни.
Дали сте такъв човек и вие? Ето няколко, но съвсем не всички, признака, че не искате да се превърнете в голям и отговорен зрял човек, макар и вече да имате собствени деца:
Особено характерно за незрелите хора е да допускат влияние от страна на странични на семейството им хора. Става дума за влияние на родители или токсични роднини, за оказване на натиск от страна на бивши партньори, за допускане на манипулации с цел облаги от страна на приятели, познати, интересни, нови или влиятелни хора.
След като човек достигне до определена възраст, а и когато вече има собствени деца, подобни влияния в живота му издават сериозно ниво на нерялост.
Ако все още казвате „Да“, когато всъщност искате да откажете; ако все още хвърляте прекалено много енергия за хора, които видимо ви използват или ви влияят – може би е време да спрете. И спешно да помъдреете, ако изобщо е възможно.
Ако в живота ви има приятел, който винаги пръв ще ви помогне, интересува се живо от всичко, случващо се с вас, и заявява, че е винаги насреща, но вие абсолютно и изобщо не му отговаряте реципрочно – става дума за неравностойно приятелство.
Възможен е и обратният вариант: много искате да сте приятел с някой, който се радва на вашата компания, но никога не ви звъни и не се интересува от това какво ви се случва. Този вид приятелства не са зрели. Наистина ли имате време за подобен тип отношения?
Ако не можете да върнете на приятеля си същото отношение, което той има към вас, тогава защо просто не му го кажете или покажете? Може би приоритетите ви са вече други. Когато имате дете или деца, е нормално да не ви остава много време за приятелите ви.
Същото бихте очаквали и от човека, в чиито кръг искате да се намирате – няма смисъл да висите при някой, който нито има достатъчно време, нито има достатъчно желание да се интересува сериозно от вас. Правили сте такива грешки достатъчно дълго в тийнейджърските си години, нали?
Честно казано, това е много изнервящ признак за незрялост. Знаете, че в търговските обекти на половин България се приема само кеш, но въпреки това не изтегляте пари в брой от дебитната си карта. Да не би да се намирате в някоя от Скандинавските страни?
Когато имате дете, това е още по-безотговорно – показва, че не сте готови за спешни случаи, като например заплащане на градска тоалетна (то не че има много такива), купуване на вода, кърпички или нещо спешно за хапване, например баничка от кварталната фурна. Издава и липсата ви на готовност да се справите при случаи, в които банкоматите ги няма или не работят. Като цяло хлапашки – или може би твърде оптимистично наивен – навик…
Хубаво е, че се уважавате достатъчно, за да си полягате на всеки кръгъл час, но е малко странно как успявате при тези обстоятелства да се справите с възрастния си живот на отговорен родител?
Или имате много добра половинка, готова да върши и вашия дял от домашните задължения, както и тези, свързани с детето…?
Добре, това е много чаровен бохемски навик, който в младите ви години изнервяше до N-та степен родителите ви (докато живеехте при тях), а след това и съквартирантите ви. Докато сме млади, можем да поддържаме лайфстайл, в който да спим няколко часа, след това цял ден да сме на крак и да вземаме изпити или да работим. Но след определена възраст цената на бохемския живот става непосилно висока и се заплаща с главоболие, неуспехи, липсващо родителско присъствие, киселост, а може би и семейни скандали.
Логично следствие на предишното е да ходите на работа, като едва виждате… И съответно едва работите, по-скоро придремвате. Проблемът е, че след определена възраст, ако загубите работата си, рискувате не само собствените си средства, но и тези, важни за детето или децата. Иначе всеки може да живее живота си, както иска, нали така?
В крайна сметка, ако ви се струва, че не живеете живота, който искате, вероятно е точно така. Но сте възрастен човек, в чиито ръце е собственото му щастие. След дадена възраст е трудно да обвиняваш родителите си, проблемното си детство, лошите обстоятелства и какво ли още не. Не се жалвайте, а насочете енергията си към осигуряването на собственото си щастие! Няма време…
Може да е незряло, но доста уж зрели хора го правят. Което не е оправдание. И понеже вече ги няма мама и татко да покриват разходите ви, май е време да си помислите сериозно защо харчите повече, отколкото можете да си позволите? Или правилният въпрос може би би трябвало да е: защо не изкарвате повече, за да не ви се налага да потъвате в кредити? А може би просто имате ниска финансова култура?
Вижте още:
След определена възраст всяка грижа за тялото, зъбите, косата, лицето, ноктите започва да си личи. Поддръжката на външния вид става все по-трудоемка, но пък неизбежна. И не става въпрос да стопираме възрастта. По-скоро идеята е да стареем като катедрали, а не като схлупени селски църкви, перифразирайки известното фейсбук-клише.
По-лесно е да поръчвате готово ядене, когато работите и нямате време да сготвите. Но ако имате деца е малко незряло – може да използвате парите, които хвърляте за доставка, за нещо много по-разумно… И зряло. Например да си помогнете да погасите гореописания кредит…
Да, това е кръгът на Ада, в който се озовава Възрастният човек. Но не всичко е толкова лошо, колкото го описва Пипи: в крайна сметка имате много повече свобода, отколкото когато бяхте тийнейджъри, нали? Радвайте й се…
Вижте още:
Какво да направите, ако вашият Maturity Index (фактор зрялост) e твърде нисък
