Margaretha Geertruida Zelle dite Mata Hari (1876-1917) danseuse hollandaise et espionne pour Allemagne, posant pour une publicite vers 1900. Elle porte des sous vetements fournis par Cadolle (rue Cambon a Paris) --- Margaretha Geertruida Zelle called Mata Hari (1876-1917) dutch dancer and spy for the Germany, posing for an advert c.1900, she is wearing underwear by Cadolle
Сто години след смъртта си, Мата Хари продължава да разпалва въображението. Танцьорката, която се превръща в най-известната шпионка, продължава да разпалва въображението, давайки храна на цяла плеяда фатални жени… и един много известен шпионин.
Минал е век откак Марата Хари е екзекутирана от френски взвод, след обвинение в шпионаж в полза на Германия, също толкова време е минало от раждането на легендата за холандската танцьорка, по която полудав цяла Европа. Първата й биография е издадена през 1917 – едва няколко седмици след смъртта й. Оттогава са били публикувани над 250 книги и романи, а също пиеси, телевизионни сериали и филми.
В голямата си част тези произведения са неточни, украсени и раздути, но в това има някаква поетична справедливост, тъй като приживе самата героиня непрестанно украсява, нагласяла и извърта житейската си биография. Именно собствената й митомания и образите, в които се въплъщава, подпомагат превръщането й в икона, в ходещо въплъщение на греховния секс, на блясъка, на интригите и опасността. Това е и нещото, което я води до смъртта й през октомври 1917 на 41 години.
Вероятно е наследила импулса за съчиняване от баща си – Адам Целе, собственик на магазин за шапки в Леуварден, Холандия, който се подвизавал с прозвището Барона. Той обожава дъщеря си Маргарета и я гледа като принцеса, но охолното й детство приключва внезапно в ранните й тийнейджърски години, когато родителите й се развеждат, а майка й умира скоро след това. Настанена при роднини, Маргарета посещава колеж, но след слухове за връзка с преподавател, бива изключена. Преподавателят запазва поста си.
В търсене на пари и статут, тя отговаря на вестникарска обява в рубрика за запознанства. Така 18-годишната Мартаретасе жени за 39-годишният войник Рудолф МакЛеод. Той е мобилизиран на остров Ява, където отвежда жена си. Раждат им се две деца, но бракът не е щастлив. Синът им умира, а двойката се развежда през 1902 г. Маргарета няма пари, така че оставя момиченцето Нон на бащата и заминава за Париж. Там работи като модел за художници и ездачка в цирка, докато приятел не й предлага да започне да танцува по различни салотни пред жадната за културни новости публика. Друг приятел й измисля прякора Мата Хари, което на малайски означава „окото на деня“, „изгряващото се слънце“ или „зората“ и така за Маргарета наистина започва нов ден.
Мата Хари се превръща в сензация за една нощ. Танцът й сам по себе си е доста чувствен – тя сваля един по един воалите, които покриват тялото й, за да остане само по бюстие и диадема, направени от скъпоценни камъни. При това тя настоява, че демонстрира автентичен явански храмов танц, тъй че публиката й успешно да вярва в алибито, че плаща не за стрийптиз, а за образователна сесия върху религиозните ритуали от „тайнствения Изток“, който е доста на мода в предвоенна Европа.
„Голотата й е била разглеждана като форма на изкуство, а на не търговия – казва Джули Уилрайт, авторка на книгата The Fatal Lover: Mata Hari and the Myth of Women in Espionage. – Понеже е показвала танца си в частни салони, а не в кабарета, тя е получавала респект. И понеже по нова време Айседора Дънкан и различни трупи дават нов тласък на танца, заемайки елементи не само от балета, но и от различни танцови традиции, на представленията й се е гледало като на културни преживявания.“
Тя играе ролята на Мата Хари не само на сцената. На някои журналисти казва, че е родена в Ява от родители европейци, на други, че е дъщеря на индийска танцьорка в храм. „Мата Хари персонифицира цялата поетичност на Индия – пише в Le Journal – нейния мистицизъм, чувственост и мечтателност, хипнотичния й чар.“
Освен, че става звезда на парижкия Бел Епок, тя изнася гастроли в Берлин, Виена, Монте Карло и Милано. Изобщо не й липсват любовници от отбраното общество, които да й осигуряват разточителния стил на живот, с който бързо свиква. Когато войната избухва, съвсем логично немският консул в Амстердам й предлага 20 хиляди франка, за да получава френски тайни. Все пак тя говори няколко езика, пътува из цяла Европа и е в интимна близост с политици, военни, аристократи и индустриалци. Кой, ако не тя, да знае за какво си говорят влиятелните мъже при затворени врати?
Жорж Ладу, който оглавява бюрото на френския контра шпионаж, също й предлага да шпионира, само че за Франция. Тя се съгласява, забравяйки да му каже, че вече е приела подобна оферта от врага.
Или е била изключително хитра, или глупаво наивна. Според изследователите по-скоро второто.
„Тя е била невероятно добра в това да се преоткрива – казва Джули Уилрайт. – Най-малкото го доказва, преоктривайки себе си като Мата Хари. Но онова, което не разбира е, че войната променя правилата, и влизането в шпионажа сериозно вдига залога, а не е просто поредната роля. Това вече не е представлението, в което тя си е мислела, че участва.“
На практика тя върши толкова малко шпиноска дейност, че мнозина от биографите й дори се съмняват да е била класифицирана като разузнавачка. „Ако е била шпинока – казва Пат Шипман, автор на Femme Fatale – тя със сигурност оглавява списъка на най-неспособните. Мата Хари праща некодирани писма до Ладу по пощата, обажда му се най-открито, звъни в кабинета му… тя е известна навсякъде, всички я познават и където й да се появи, неизбежно става център на вниманието… Какви шансове има подобна жена да е успешна шпионка, да не говорим пък за двоен агент?“
Прочут агент е нещо като оксиморон. Но при Мата Хари комбинацията от мистериозна тайнственост и знаменитост обяснява защо измислените шпиони от литературата и киното й дължат толкова много. Джеймс Бонд например не е нищо повече от мъжки еквивалент на Мата Хари, не само защото е сериен прелъстител и води луксозен живот, пътувайки по цял свят, а защото е дотам недискретн навсякъде да обявява как му е името.
Толкова за художествените измислици. В реалноостта никой, който третира шпионажа като бляскаво забавление, не оцелява дълго и Мата Хари не прави изключение. Тя е арестувана по обвинение в двойна агентура през февруари 1917 г. Френските власти почти не разполагат с доказателства за вината й, но загубите на страната по време на войната са толкова съкрушителни, че някой трябва да се превърне в изкупителна жертва и да понесе наказанието. Обвинителят във военния съд Пиер Бушардон не се фокусира върху делата й, а върху личността й: тя е освободена, безнравствена, пътуваща свободно, непрекъснато съчиняваща си своето минало. Никакво значение няма, че в мирно време тъкмо тези й качества са я направили звезда. По време на война те са достатъчни, за да я уличат.
През следващите десетилетия Мата Хари се превръща в архетипната съблазнителка: дяволът в рокля, който доказва, че сексуално освободените жени… заслужават наказание. Феминистката критика пък вижда в нея личност, просперирала в един мъжки свят, благодарение на това, че е била креативна и си е изградила собствена идентичност, нехаейки за традиционните очаквания към жената.
Образът е вълнуващ, сред най-известните актриси, играли Мата Хари, са Грета Гарбо и Марлене Дитрих. Името си и държи дори Мата Космата.
Факт е обаче, че след всички филми, книги, биографии и изследвания Мата Хари си остава забулена в тайнственост, ние още не знаем всичко за нейните действия и за мотивите, които са я водили. Воалите вече са се вдигнали, но примамката още е тук, все така вълнуваща и възбуждаща.
